70% от младите не знаят как се шие копче, 30% не могат да готвят


Трудни са ни пране, лъскане на обувки и пристигането навреме

Родена съм през март 1990 г. Съвсем в началото на демокрацията и почти през цялото ми съществуване съм чувала, че нашето поколение е много по-различно от предишните, че ние не сме обременени от ограниченията на късния социализъм, че поколението Y трябва да е по-кадърно от предишните. Това усещане бе подсилено и от навлизането на дигиталните технологии, с които младите се справяха по-бързо и лесно, и за първи път се получи обратно предаване на знания - по-младите обучаваха по-възрастните на работа с джаджите. Има обаче базови знания и умения, които сме пропуснали да натрупаме и добием, а са били съвсем привични за поколението Х.

Наскоро изданието Independent Journal Review направи списък с дейности, които младите зад океана не умеят. А на някои места дори се организират курсове за милениуми за някои битови дейности.

30% не могат

да готвят

Младите обичат да снимат и публикуват в социалните мрежи храната си, но колко от тях могат да си я приготвят сами? Изданието твърди, че 30% от У поколението не могат да сварят дори яйце. А 18% не знаят как да си направят сандвич.

Да сменят

гуми на кола

52% от младежите, родени след 1989 г. зад океана, не могат да сменят гумите на автомобила си, въпреки че добиват правото да шофират едва на 16 г.

70% не знаят как

да зашият копче

Тук процентът е още по-висок. Цели 70 на сто от младите не умеят да шият копчета. За целта пък в интернет има доста клипчета и наръчници за това как да закрепиш копчетата си в зависимост от това какви са - с две, с четири дупки или по-специфични.

Да излъскат

обувките си

Красивите и лъскави обувки са сред първите неща, които се забелязват в бизнес средите, и не само. Но кой има желание за това? Време е да се научите как да накарате обувките да заблестят. А ако имате някакви въпроси, попитайте някого в униформа. Или интернет.

Прането също ни

е трудно

Всеки, който е отишъл да учи далеч от родителите си, е имал боядисани тениски в бебешко розово и пуловери, които може да станат на кучето му след пускане в пералнята. Лошата новина е, че според Евростат българският мъж живее с мама и татко до 31-ия си рожден ден. При жените възрастта е малко над 26 г. Добрата е, че все пак го прави и все някога му се налага да се научи да пере дрехите си сам.

Често закъсняват

и се държат

грубо

Анкета сред работодатели установила, че младите нямат базови умения, като сред най-дразнещите са закъсняването и грубото отношение. Освен това се оказва, че родените в края на хилядолетието трудно понасят критика за работата си или в личен план. Те обаче са по-лесно приспособими към новости и по-лесно предприемат рискове.

Дървообработва

нето си е трудна

задача. А

заслужава ли си?

Вероятно всеки има вкъщи етажерка или маса, издялкана лично от дядо му или баща му. Предишните поколения са били принудени да добият такива умения, защото по магазините не е имало нищо и единственият вариант да го имаш, е бил да си го изработиш. Сега обаче никой няма време и желание за това. Една от причините е, че сме заобиколени от много магазини, предлагащи изобилие от модели, цени и възможности. А другата е, че голяма част от новото поколение предпочита да инвестира времето си в интелектуални дейности или забавления.

Оцеляване сред

природата

Палене на огън в гората и намиране на чиста вода са сред нещата, които се научават в скаутските лагери. Колко обаче, които не са били бойскаути, могат да си запалят огън без запалка, да си вържат въже по начин, по който да се прехвърлят на отсрещния бряг на река или пропаст? Малко от младите са ходили на скаутски лагери и трудно биха оцелели някъде, където джиесемите им нямат обхват.

Плащане на

сметки

Тези, които сме отраснали в дигитално време, не знаем къде са гишетата за плащане отделно на ток, вода, парно, данъци и др. комунални услуги. Свикнали сме всичко да се случва с онлайн банкиране или в краен случай с плащане наведнъж в клон на посредническа фирма.

Ориентиране в

пространството

без GPS или

смартфон

Хартиена карта и атлас са задължителни приспособления за всеки пътешественик. Е, преди 20 години. Сега може да стигнем където поискаме само със смартфон в ръка.

Къде има най-малко опашки, къде да вечеряме, купуване на билети и резервиране на полети и нощувки се случват само със заредена батерия и няколко приплъзвания с пръст по екрана на мобилния телефон. Доказано е, че младото поколение толкова е привързано към джаджите си, че не може да се справя без тях. И ако са без телефон или джипиес, не биха се справили с ориентирането и стигането до крайната си цел. Още по-лошата новина е, че не могат да си служат с пътеводители и трудно се ориентират в посоките без чужда помощ.

В наша защита трябва да се уточни, че TrendY екипът на “24 часа” може доста от гореизброените неща. И понеже никой няма да повярва, че сме идеални, пък и ние наистина не сме, всеки от нас си призна какво не може.

 “TRENDY” ТИМЪТ ОТКРОВЕНО: 

Честно, какво не ви се удава?

Ваня Сухарова:

Така и не

се научих

да карам добре колело

В детството си имах 5 велосипеда, първият от които бе купен преди да навърша годинка. По-късно дядо ми донесе от Русия оранжев велосипед с помощни гуми, а веднага щом излязоха на пазара първите със скорости, баща ми бързо купи и такъв. Аз обаче така и не положих усилия да се науча да ги карам. Предпочитах да ги отстъпвам на комшийските деца. Може би затова днес баща ми гледа с недоверие, като кажа, че искам да изкарам курсове за мотор.

Не мога да плета. Винаги съм свързвала терличките и пуловерите с домашен уют. За съжаление обаче, така и не се научих сама да си ги плета.

Не мога да работя с бормашина, да сменя гума, трудно бих се справила с повредена ютия. Но пък мисля, че мога да се науча на всичко това, ако ми се наложи.

Мария

Милкова:

Без какво не можем -

без технологиите и

всичко, възприемано

за даденост

Научени сме, че всичко е на един клик разстояние и наличие на интернет.

Телефоните са се превърнали в естествено продължение на ръката ни, а без технологиите не можем да се забавляваме. Трудно ни е да се наслаждаваме на красотата, а вместо това държим камера, за да снимаме и гледаме в нея, а не самата гледка. Обърнете внимание, когато сте на концерт или дори когато сте на брега на морето и е залез. Младите ще гледат залеза през екрана на телефона си.

Албена

Арабаджиева:

Като типично момиче

никога не съм

се захващала сама да

върша определяните

като мъжки задачи

Вкъщи не мога да отпуша сифона на мивката, нито да сменя бушона. Не знам как се сменя гумата на колата, нито къде трябва да сипя масло и течност за чистачки. Не мога дори да си сложа веригата на колелото, ако падне. Като цяло, ако закъсам с автомобила си насред пътя, най-вероятно ще се наложи да пренощувам на задната седалка.

Но все пак това ще е по-добрият вариант от това, да се изгубя сред природата. Без запалка в джоба няма да се справя с паленето на огън, дори няма да мога да насека дърва, не съм добра и в ориентацията на посоките. Не знам как се правят основни възли с въже, нито дори на вратовръзка.

Не мога да подгъна

ръба на панталона

Бих се справила със зашиването на паднало копче, но резултатът едва ли ще е много добре естетически издържан.

Девора

Недялкова:

Не мога

да правя

лютеница

Сега е възможно да си набавиш всичко от магазина. Но с удоволствие бих взела урок по приготвяне на лютеница от баба.

Не мога да

чакам на опашка,

защото вече може да се пазарува почти всичко през интернет и да ти го доставят вкъщи. Скоро се надявам, че ще изчезнат и опашките в администрацията.

Не мога да играя

табла и белот

Но бих се върнала във времената, когато това е било основният начин на забавление, а и на активен социален живот.

Eлена Дочева:

Не мога

да плета

Помня как мама и баба ми плетяха дрехи, когато бях малка. Много ги харесвах, защото бяха уникални, единствени по рода си роклички, шапчици, ръкавички и други. В днешно време има огромно изобилие от дрехи, но често пъти качеството на материята е ниско, неприятно за носене.

Не мога да използвам

свойствата на екологично

чистите билки

Родителите ми редовно ги беряха в гората, изсушаваха, подреждаха в торбички и когата някой беше болен, ги ползваха според предназначението им.

Не мога да правя сапун

Дядо ми правеше сапун на вилата, слагаше му антибактериално вещество и натурални масла, някой път и сезонни билки. Сапунът не дразнеше кожата, правеше я мека и винаги ухаеше приятно.

Стоян Нешев:

Не мога

да свиря

на пиано

и цигулка!

Не мога, защото часовете по музика в моето училище изглеждаха като свободни часове, в които акцентът не беше творчеството на Паганини или Бетовен. Т.е. усещането за класици отсъстваше и на негово място се настани усещането за димитровградска чалга, чиито образи се превърнаха в лидери на мнение за почти всеки един от съучениците ми. Днес това, разбира се, звучи като гротескна отживелица. Защото часове по музика вече са на два клика разстояние в ютюб.

Митьо Маринов:

Трудно ми е да отсея само 3 неща, за които моето поколение, може да се каже, че е с две леви ръце, но винаги е имало способности на поколението на моите родители, за което им свалям шапка.

Да поправя пералнята

Пералнята е домакинският уред, около който се завъртат всички семейни скандали. “Тук ли намери да си хвърлиш чорапите”, ще каже жената. “Мястото им е в пералнята!”. Но най-големият скандал се разразява, когато уредът е повреден, а дрехите трябва да се перат. Затова винаги съм се възхищавал на баща ми как успява да поправи пералнята, и то с няколко останали при ремонта излишни болтчета. Явно производителите предвидливо са конструирали машината с повече, като са знаели, че ще попадне в ръцете на някой домашен български майстор. Подозирам, че поколението Y е обречено на домашни скандали, а повредените ни перални ще чакат да ги навести техник.

Да направя мусака

За мен градацията при кулинарния майсторлък започва със сандвичи, минава през скара, яхнии, супи, след това изискано гурме, а на върха стои мусаката. Приготвянето на вкусна домашна храна е нещото, което за моите две ръце остава непознато. Без да искам да се оправдавам, но мързелът е в основата на човешката природа, а аз съм израснал и живея във време, в което храната се продава полуготова и в лъскави опаковки. Отваряш, топлиш и си пожелаваш “Бон апети!”

Да отгледам растение

Преди година и половина за имения ми ден ми подариха растението мента. Много му се зарадвах, пресадих го в по-голяма саксия и даже му дадох име - Наско. Признавам, че не го поливах много често и май го бях оставил на значително по-топло от нужното, но въпреки това Наско ментата порасна. Тогава реших, че е време да го обера. Така и приключи животът на клетото растение. Давам си сметка, че едва отгледах една мента или по-точно тя се самоотгледа напук на мен, а какво би било, ако реша да се грижа за краставици, домати или някакъв друг вид зеленчукова култура.

Владислава

Вацова:

Никога не

отключвам

вратата от раз

Колкото и странно да звучи, съм скарана с ключалките. Не е имало случай, в който да отключа врата от първия път - или ключът ще заяде, или бравата ще се развали. Последния път на помощ ми се притекоха един портиер и двама съседи. Ритахме по вратата, дори счупихме дръжката, но така и не поддаде. Използвахме отвертки, чукове, клещи и дори една ножичка за нокти. Резултат обаче нямаше.

Не умея да играя волейбол

Волейболът е един от малкото спортове, които с удоволствие следя по телевизията. Учили са ме как да правя начални удари, пасове, блокади и т.н., но винаги когато топката се насочи към мен, вместо да я посрещна, предпочитам да я оставя да тупне до мен.


Какво четем:

🔴 Жители на Смолян се грижат за ранена сърна между блоковете в града

🔴 Неграмотна България! Знаят с кой спи Коцето, но се чудят за Славейкови

🔴 Българинът, участвал в издирването на Боян Петров: Шиша Пангма е много страшен терен (ВИДЕО)

Източник: 24 часа



Коментари



горе