Човекът, за когото Ванга казваше - "за обичане е" (ВИДЕО)
В Отвъдното отлетя на Задушница душата на още един от най-големите ни таланти - Светлин Русев. Издъхнал в дома си след масиран инфаркт. 20 дни преди рождения си ден. Сутринта на 26 май го намира негов близък, който идва да го види.
Преди две години художникът преживява лек инфаркт, но веднага отива в Александровска болница при свой близък приятел - кардиолог, който му поставя стентове. 3-4 дни след това художникът вече е в ателието си и рисува.
Не изпитва страх за живота си, сигурен е, че всичко ще бъде наред. Не приема съветите да намали темпото, няма търпение да се върне към картините си.
Името на Светлин Русев неминуемо се свързваше с пророчицата Ванга. Бяха изключително близки, но никога не се изкушил да я пита нещо за себе си.
Той изографиса нейната църква "Св. Петка" в Рупите, заради което беше жестоко охулен приживе от догматици и меркантилни хора.
Запознава се с Ванга в София покрай Людмила Живкова. Тя самата го извиква при себе си. От тогова художникът я боготвори, а тя му вярва безпрекословно до края на земните си дни и го нарича свой брат и баща. Обича го.
На 20-годишнината от смъртта й, в църквата на Рупите са поставени две нови икони, нарисувани от Светлин Русев по заръка на Ванга.
Приживе тя му обяснила, че на едната иска да бъде изобразена молитвата на Исус Христос в Гетсиманската градина. Това е иконата "Моление за чашата". На другата пък "Благовещение"- ангел господен съобщава благата вест на Дева Мария, че ще роди Божи син.
Пророчицата казала и къде точно да бъдат поставени.
"Пред Ванга се чувствах като на изпит - греховен и несъвършен! За щастие Ванга беше, поне към мен, доста снизходителна и ми спестяваше някои неща, които не можеше да не вижда и осъжда", признава големият художник.
Една от последните битки на Светлин Русев, е срещу разрушаването на монумента на Валентин Старчев "1300 години България" в градината на НДК. Преживя много емоционално събитията. В интервю за Дир.бг тогава разказа:
"Двамата със Старчев бяхме там, когато започнаха разрушаването. Имаш чувството, че режат живо тяло. Когато като председател на Съюза на българските художници, бях с Тодор Живков в Шумен и му представях тамошния паметник, след приключването той се изправи и каза: "Е, това е паметник, не като онова бесило пред НДК!"
Тогава аз му опонирах: "Паметникът пред НДК е по-различен, но не е по-лош, другарю Живков!" Той кипна, разкрещя се, фръцна се, всички тръгнаха с него. Аз останах сам. Само актрисата Жоржета Чакърова, която е шуменка, остана с мен. Опитах след това да искам среща с него, за да му обясня. Но така или иначе, тя не се състоя.
Това беше един паметник, срещу който имаше настроения още при откриването му. Имах конфликт с Тодор Живков по този повод. Имаше настроения срещу самия Дворец на културата, както срещу всичко, което навремето правеше Людмила Живкова."
Властта винаги е почитала Светлин Русев, но той не оставаше безмълвен и покорен. Нито преди, нито сега.
Колкото и обиди и хули да са стоварвани върху него, творбите никой не можа да му отнеме, а те имат вечен живот!
ПОКЛОН!
Валерия КАЛЧЕВА
Маестрото каза:
- Истинският художник е готов с глава да разбива стени.
- Ванга беше от друг свят, като че ли изпратена на земно ниво да помага за духовното и физическо изцеление на хората.
- Не обявявам предварително това, което правя, за да не предизвиквам дявола. Мисля, че Хемингуей беше казал: "Думите убиват творческия дух." Една предварително споделена идея имам чувството, че вече е отлетяла в пространството и много по-трудно се материализира като произведение.
- Личният пример е по-важен от съветите. За художника няма възраст и не са годините, които го определят.
- Името не е в състояние да работи за един автор, ако той самият не работи за името си. То не може да спаси личностните провали - не можеш нищото да го направиш на нещо! Името може да отваря врати, а може и да затваря.
- Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността.
Светлин Русев е роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис в ВИИИ
"Н. Павлович" през 1959 г. при проф. Дечко Узунов. Член на БКП от 1971 г.
Преподава във ВИИИ "Н. Павлович" - професор (1975). Председател на Съюза на българските художници в периода 1973 - 1985 г.
Между 1982 и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия.
Светлин Русев е народен представител до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото велико народно събрание през 1990 г. По това време е член на Висшия съвет на БСП.
Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г. Почетен доктор на Шуменския университет. Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин (1983). Почетен председател на АИАП в Париж (1982). Почетен член на "Ника-Кай", Япония (1984). Почетен член на "Кюнстлерхаус", Виена (1985).
Светлин Русев е носител на много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда "Владимир Димитров - Майстора" (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом - Полша, награда "Габриел Оливие" - Монако. Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител е и на държавната награда "Паисий Хилендарски".
Работи като живописец и монументалист. От 1961 г. участва в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина.
Самостоятелни изложби в София (1963, 1967, 1973, 1977, 1980, 1982, 1986) и в чужбина: Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена.
Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.
Четете още:
🔴 Ивет с нова победа в Бирмингам Спринтьорката е в много добра форма🔴 Да погледнеш в очите на папата...
🔴 Джерард Бътлър: Едно от нещата, които обичам в България, е, че българите са много мили и учтиви
Източник: Дир.БГ