Не отлагайте за утре! В живота втори шанс няма!


Вчера получих смс от неизвестен номер: " Сбогуването с Маргарита ще се състои в събота, в 10-00, в дома й"...

О, Боже мой! Марго!

Когато преди години се запознахме, първото, което ми направи впечатление е, зачервените й разплакани очи. Тогава бях все още дете и предишния ден погребах баба си, която ме отгледа и възпита. Може би затова моите сълзи изглеждаха съвсем логични, но на нея какво й беше? Алергия? Не, моята нова класна ръководителка нямаше алергия, а беше загубила единствения си син Сергей. И тогава, наблюдавайки възпитаниците си, Маргарита виждаше в нас своето непрежалимо дете. Животът на тази прекрасна учителка беше разбит на парчета. Въпреки това, Маргарита се оказа чудесен преподавател по алгебра и геометрия. Аз съм хуманист, но обичах уроците й. За такива учители хората казват, че са дар от Бога. А тя умееше и най-сложното да обясни с прости и ясни думи. Тангенси, котангенси, логаритми.

Авторитетът й не се основаваше на страх, а на уважение. На желание да прегръща и обича. А ние се възползвахме от малките й слабости и често висяхме на раменете на Маргарита. В такива моменти красивите й очи се изпълваха със сълзи. Обичахме я, грижехме се за нея и много се страхувахме да я нараним. Ако някой от нас не искаше да направи нещо, да речем, да участва в конкурс за аматьорско изкуство, тогава основният аргумент: "искате ли да разстроите Марго?" - винаги работеше безотказано.

А как плакахме на дипломирането, обещавайки си, че ще се срещаме редовно... Няколко години, по някакъв начин, с бившите ми съученици успявахме да се събираме на барбекю, но след това мелницата на живота неумолимо ни завъртя. Някои от нас се преместиха в различни градове и забързани в ежедневните си дела, забравихме за онзи прекрасен училищен период. Всички бяхме пораснали, вечно заети, сериозни хора. Понякога виждах Марго да разхожда кучето си в парка. Едно такова огромно, но приятелски настроено. Спомням си, че веднъж много бързах, когато видях Марго и кучето. Нямах време за любезности, затова минах на отсрещния тротоар, но нещо в мен се разбунтува - иди при нея, прегърни я.

След този случай доста често се преструвах, че не виждам учителката си. Нямах време, винаги бързах за някъде. Няколко години по-късно, Марго се разболя от рак и разходките с огромното куче внезапно спряха. Когато разбрах за болестта й, за първи път се засрамих от себе си, че така старателно я избягвах. Ракът не е грип, и няма как да се излекуваш за месец или два. А можех да й помогна, защото имах връзки с известни онколози. И защото тя беше моята учителка. И защото светът не трябваше да губи човек като Марго.

Но всеки път отлагах за утре. Преди време Марго ни учеше, че не бива да използваме думи като: "после" и "друг път". Правилните думи бяха: "сега" или "никога". " Никога" - е най-вероятният изход в един свят, в който има много скъпи коли, но не и лечение за рак.

Маргарита Сергеева. Мила моя. Учителко моя. Прости ми, моля те. За всичко. Прости ми за цветята, които ще ти купя за последен път. И за това, че никога не ти купих цвете просто така, без повод. Извини ме, че вечно бързах. А ти всеки път ме гледаше с насълзени очи, виждайки в мен твоя син. Този, който ти така и не успя да прежалиш. Момчето, което избра вечността. Знаеш ли, Маргарита Сергеева, никога не съм използвала тангенси, котангенси и логаритми, но твоите разплакани очи, които ни гледаха с толкова любов, ме научиха на най-важните уроците в живота. Всичко, което знам днес, е това, на което ти ме научи. Ти изгради от непоносимия пубертет с пластилинов характер моята личност. Добър, но неблагодарен човек. За теб купих най-красивите и свежи рози. Сбогом, моя учителко! Знам, че сега си в прегръдките на твоя син.

Обръщам се към всички, които ще прочетат изповедта ми.

Приятели, днес изпратихме до вечния й дом моята учителка Маргарита. Поредната жертва на безмилостния рак. А ние, нейните ученици, останахме сираци. Никога повече няма да я прегърнем и целунем. В живота втори шанс няма. Днес видях как стотици хора ридаеха до ковчега й. Ето това значи да не си живял напразно!

В памет на най-добрата учителка на този свят, за Учителката дар от Бога - Маргарита Сергеева, моля ви, още сега се обадете или пишете на вашите учителите. Тези, на които дължите всички успехи. А може просто да им изпратите SMS с кратичкото "Благодаря". Благодаря за всичко. Аз също ще напиша този SMS, но от другата страна няма кой да го прочете. Боли ме, срамувам се и страдам.


Четете още:

🔴 Фирми се жалват от рекет на консултанти за GDPR

🔴 "Почерпеният" катаджия: Говорите ми глупости, за какви 50 лева говорим!

🔴 Кой е вашият град според зодията?





Източник: lichna-drama





Коментари

горе