Преди 106 години България загуби Пенчо Славейков



Преди 106 години, на 28 май 1912 г., от този свят си отива Пенчо Славейков - български поет, един от участниците в литературния кръг „Мисъл“. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.

Роден е на 27 април 1866 г. в град Трявна. Учи в Стара Загора, Търново, Сливен, София. От 1881 г. продължава образованието си в Пловдив, където баща му става учител.

През 1883 г. Пенчо Славейков е един от водачите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите. През януари 1884 г. заспива върху заледената река Марица и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение у нас и в чужбина, за цял живот остават поражения - движи се с бастун, пише с усилие и говори трудно.

Пет години учи философия в Германия, където се запознава с много западни философски и литературни течения. След като се връща в България, се включва в едноименния кръг около списание „Мисъл“, където намира съмишленици в лицето на Пейо Яворов, д-р Кръстев и П. Ю. Тодоров.

Пенчо Славейков умира в малкото италианско градче Брунате в прегръдките на любимата си Мара Белчева. Погребан е в селското гробище. Костите му са пренесени в България през 1921 г.

Сред най-известните произведения на Пенчо Славейков са поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“ и „Кървава песен“. Поради преждевременната му смърт предложението на шведския академик Алфред Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет.


Четете още:

🔴 Кога трябва да простите на мъжа и да забравите, ако искате да има мир у дома?

🔴 Мишо Шамара – родолюбецът. Нали в САЩ ти е екстра, стой си!

🔴 Бойко от Благоевград – сиракът, напазаруван от американци като стока





Източник: Марица





Коментари

горе