Стрелящата с двойки г-жа Строга Снежинкова в ролята на даскала супергерой


- Какво е това учител?

- Това е човек, който учи децата. Или не е точно това? – казала Ивана.

- Това е супергерой – след дълъг размисъл казало едно от децата.

- Стига, я по-сериозно, не сме във фантастична приказка – казала Маги.

- Добре тогава, нека ти докажа. Какво правят супергероите? – рекло детето.

- Те помагат на хората, обичат ги и се грижат за тях. Също така ги избавят от беди.

- Е, не прави ли така всеки учител?

Това е част от приказката на Магдалена Янчева от ЧЕУ “Малкият принц” във Варна. С нея третокласничката спечели второ място в националния конкурс “Моят учител е супергерой” на фондация “Тебешир”.

Много се говори как трябва да се държи добрият учител, какви качества трябва да притежава и т.н. Но никой не задава тези въпроси на децата. “Защо?”, пита основателят на фондация “Тебешир” Гергана Янева. “Ние си мислим, че децата смятат за най-добър учител този, който им пише само шестици. Не е така. Те са много по-мъдри, отколкото предполагаме.” Тази година Янева прочела 447 приказки, написани от малчугани между 2-и и 7-и клас, които учат из цяла България – Габрово, Бяла Слатина, Берковица, Самоков, Варна, Велико Търново и др. Нито една от тях

не представя учителя

супергерой като този, който

не дава домашни и

контролни

Напротив. “Виждате ли, че лошите учители не са чак толкова лоши. Те го правят за ваше добро. Не искат да ги харесвате или мразите. Искат да ви образоват и не се отказват. Един вид може да наречем тези учители супергерои. Не е ли това героизъм все пак – да седят в основата на всичко, на всеки наш успех. Запомнете, да си учител, не е просто да говориш нещо пред дъската, трябва наистина да го искаш, независимо дали някой ще оцени труда ти”, така завършва приказката на шестокласника от ОУ “Св. Климент Охридски” в Бяла Слатина Теодор Узунов.

Той създава образа на г-жа Антонова. Тя е много страшна, преподава по български и дава купища домашни, преразкази, съчинения, есета. Оказва се обаче последният истински учител, останалите са заменени с роботи, защото от Министерството на образованието и науката са си поставили за цел всички ученици да станат неграмотни. Положението загрубява и строгата г-жа Антонова се съюзява с един от своите ученици. Започва епична битка с роботите. Строгата учителка носи със себе си торба със съчинения по български език. Когато роботите ги виждат, буквално се сгромолясват на земята, защото се сблъскват с грамотността на децата.

Г-жа Строга Снежинкова е друг литературен образ, който има съществена роля в приказката на Павел Павлов от 42-о ОУ “Хаджи Димитър” в София. Строга Снежинкова е описана като страшилището на училището. “Тя има магически способности и се движи с мегатурбояката си мегахимикалка. Щом пристигне в клас и паркира метликохимикалката, всички застиват на мястото си. Ако насочи мегатурбояката метликохимикалка към някого, о, ужас! Това означава само едно. Тя ще изстреля гигантска червена двойка. В този момент всички се скриваме под чиновете и кой където свари, за да не го уличи гигантската червена двойка. Тя обаче има дистанционно насочване”, пише третокласникът в приказката. Накрая се оказва, че Строга Снежинкова не е страшилището, за което я мисли, а талантлива и добра учителка.

“Името ми хрумна от

госпожата ми

Снежана Стоянова

Тя преподава по всичко, само не по английски език”, казва третокласникът.

“Най-важното качество, което трябва да има един учител, е доброта”, смята Мила Начева, шестокласничка от ЧСУ “Българско школо” в София. Не подценява ролята на въображението и умението му да разговаря с децата. Не на последно място поставя лъчезарността, защото усмивката е заразна. Неслучайно приказката на Ния Пантева от 32-о СУИЧЕ “Св. Климент Охридски” в столицата е за първата среща с учителката Елисавета. “Звънецът не звъни умишлено. Вратата е винаги отворена за посетители”, това бил текстът на табелата, която се намирала пред входната врата на преподавателката.

Друга от приказките е за млад професор по химия, който се казва Камен. Той приема присърце спасяването на селско училище. Събира свои бивши ученици. Единият поправя дограмата, другият сменя паркета, третият е станал журналист и пише във вестника историята на училището. Накрая получават писмо от МОН, че школото няма да бъде закрито и Камен се връща в София. На гарата среща свой студент, който му казва: “Поздравявам ви за това, което направихте в село Кестен, сега пътувам натам. Назначиха ме като учител по химия.”

След като прочела тези 447 приказки, Гергана Янева е убедена, че има учители, които всеки ден вършат вълшебства в класните стаи, защото са приели работата си за мисия.


Четете още:

🔴 Баща сигнализира, че поискали пари за преглед на дъщеря му в спешното на софийска болница

🔴 Вижте миналогодишни участнички в "Най-красива абитуриентка" (снимки)

🔴 26 от най-красивите места в България





Източник: 24 часа





Коментари

горе