Простих му, че толкова дълго беше крил от мен


Пиша ви това писмо ден преди сватбата си. Искам да споделя своята история, а най-вече да прогоня онази сянка, която все още ме обърква. Вярвам, че не греша в избора си и утре с готовност ще застана пред олтара. И все пак...
Миналата нощ не спах. Сънят упорито бягаше от клепачите ми, а очите ми напрегнато се взираха в тъмнината. Луната бе изгряла и осветяваше бялата рокля, която утре ще облека. Най-красивата, която някога съм имала в живота си.
Питам се - съществувах ли преди да срещна него? Никога не съм била от хората, които вярват в съдбата, нито съм търсела сляпо любовта. Двамата с Добрин бяхме в една и съща група във фейсбук, която отразяваше събитията в родния ни град. Харесваше ми как разсъждава и най-вече добротата, която се излъчваше от думите му. А и името му е такова, че ме накара да сваля бариерата на предпазливостта. Изпратих му покана за приятелство и той я прие моментално. Казват, че понякога душата е изписана на лицето.
Когато го видях за първи път, си помислих, че ако това е истина, то тогава Добрин е живият пример за това. Светлокос, синеок - от разстояние можех да усетя спокойствието, което струеше от него. Нямах търпение да отворя фейсбука си, за да видя дали имам съобщение от него. Двамата говорехме с часове, обсъждахме различни теми и усещах, че му е толкова хубаво, колкото и на мен. Само понякога ми отговаряше едносрично и разсеяно. Сякаш не му се говореше или ме смяташе за досадница. Тогава решавах, че просто е зает с нещо друго.
Месец след запознанството ни той се осмели да ме покани на среща. Нямах търпение да се видим на живо и да усетя онази енергия, която ме заливаше от разстояние. Стоях на масата в ресторанта, повтарях наум всичко, което исках да му кажа. И тогава го видях да влиза. Колко глупаво и наивно беше да си мисля, че вълнението ми ще изчезне на първата ни среща. Добрин застана до мен, подаде ми букет цветя, после седна насреща. Устата ми пресъхна, а речта, която толкова старателно репетирах, просто излетя от главата ми. Слушах го как говори и осъзнавах, че се влюбвам в него.
След вечерята Добрин предложи да се разходим. Улиците бяха пусти и, необезпокоени от никого, дълго вървяхме в мрака, а в корема ми пърхаха стотици пеперуди. Разговаряхме за какво ли не: за семействата ни, за несбъднати мечти и за плановете, които всеки от нас правеше. Разделихме се с нежелание, но на следващия ден отново се видяхме. Връзката ни продължи няколко месеца. На срещите ни Добрин идваше мил и харизматичен, само веднъж се появи намусен и отнесен. Веднъж ми се стори дори арогантен. Почти не говореше, а когато го питах нещо, ми отговаряше с „не“ и „да“. Не разбирах причината за странното му поведение, но не се осмелявах да говоря открито за това.
На следващата ни среща само се пошегувах, че имам усещането, че в него живеят двама души и единият никак не е забавен. За секунди очите му помръкнаха и, смутен от думите ми, обърна глава на другата страна. Не знаех какво да мисля: болен ли беше миналия път, или е имал някакъв проблем. А може би умишлено ме заблуждаваше в искреността на намеренията си? И кой от двата образа бе истинският Добрин? От сърце ненавиждах „другия” и се молех никога вече да не идва на срещите ни. А връзката ни „тъпчеше” на едно място.
Въпреки че се срещахме почти през ден и споделяхме най-съкровените си мечти, все още не се осмелявахме да заговорим за чувства. Страхувах се, че ако му призная любовта си, ще разваля магията, която има между нас.
По това време преживявах истинска драма - предстоящия развод на родителите ми. Така и не успях да разбера как два толкова различни характера издържаха заедно дълги години. Въпреки всичко обичах и двамата и раздялата им дълбоко ме огорчаваше. След развода майка ми планираше да се премести при баба, в другия край на България, а заради влошеното й напоследък здравословно състояние имах намерение да я придружа. Дълго отлагах да съобщя новината на Добрин, но датата на делото наближаваше, а с нея и заминаването ми.
Два дни преди развода поканих приятеля си да се видим в парка, където обичайно се срещахме. Беше студен зимен ден, смрачаваше се и наоколо нямаше жива душа. Още от пръв поглед ми направи впечатление, че Добрин отново е онзи човек, когото ужасно мразех. Загърнат в дебело яке, с безразличие изслуша думите ми. Дълбоко в душата си очаквах да ме спре, да ми признае любовта си, да ми каже, че не може да живее без мен, но вместо това усетих студенина, по-мразовита и от зимната вечер. Известно време мълчаливо стояхме, а на раздяла направих нещо, което не се осмелявах преди - наведох се и целунах Добрин по устните. Кратка целувка, в която вложих цялата си любов.
Изправих се да си тръгвам, но в следващия миг ръцете му ме хванаха здраво за кръста. С някаква ярост той се нахвърли върху мен, събори ме на земята и започна да ме лигави по лицето. Действията му ставаха все по-агресивни и, уплашена до смърт, отчаяно се борех да се измъкна от желязната му хватка.
Внезапно усетих лекота. Някаква силна ръка хвана обезумелия мъж и го захвърли настрани. В тъмнината две фигури се бореха на крачка от мен. След кратка схватка едната се укроти и двамата бавно се изправиха на крака. Напрегнато се взирах в лицето на спасителя си, мъчейки се да го разпозная под бледата светлина на изгряващата луна. Изведнъж ми се стори, че полудявам! Нападателят ми и спасителят ми си приличаха като две капки вода. Сякаш някой беше клонирал Добрин на две.
С бързи крачки спасителят ми се приближи до мен, обгърна ме с ръце и нежно ме целуна. Интуитивно усетих истината и доверчиво положих глава на раменете му. Това беше той, моят Добрин - онзи благият, добрият, омагьосващ и завладяващ. Тази вечер любимият ми разкри печалната тайна на семейството си. Оказа се, че има брат, който за съжаление е с умствени проблеми. Както повечето близнаци, така и те били изключително силно привързани един към друг. Обличали едни и същи дрехи, споделяли си почти всичко. Добрин късно разбрал, че брат му Велин понякога влиза в профила му... За предишната среща нямал представа как той се е появил вместо него, а тази вечер служебни ангажименти му попречили да дойде навреме на срещата ни и използвайки удобния момент, Велин отново се представил за брат си.
Мисълта, че Добрин толкова дълго е крил истината за близнака си от мен, дълбоко ме огорчи. Но в крайна сметка проумях силната привързаност, която изпитваше към брат си и му простих.
От онази съдбовна нощ измина година. Утре ще облека най-красивата рокля, която съм имала някога, и ще застана до любимия си пред олтара. Има връзки, които и да искаш, не можеш да прекъснеш, затова, макар и със страх, ми се налага да приема и Велин. За добро или лошо, той е част от Добрин, а когато обичаш, си готов на всякакви жертви и предизвикателства. Единствената ми надежда е да убедя бъдещия си съпруг да се преместим да живеем в друг дом. Дано да успея!
Калина


Четете още:

🔴 Ванга: Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си

🔴 Той е млад (24 г.)! Той е учител (англ. език)! Той е любимецът на 12 в

🔴 Жената на Халваджиян да не плюе по селяндурите  





Източник: lichna-drama





Коментари

горе