Джан-джун
„Глей как са прай“
Криско Бийтс
Мерзебургските заклинания са открити през 1841 г. от историка Георг Вайц в библиотеката на Мерзебургската катедрала. Ръкописът датира от IX век и е единственото документално свидетелство на старонемски за езическите вярвания по това време. Първото заклинание е за освобождаване на пленници, а второто – далеч по-практично – за лекуване на коне с думи.
През 2018 г. в България спънатият кон се лекува с друго, наше си заклинание – мистериозно, кратко като камшичен удар, но изпълнено с тайнствена, притегателна сила. То кара коня не само да рипне изцелен, но и да се поклаща в ритъм. Езически ритъм, защото и то е езическо заклинание като немското. Ама по-хубаво. Показва на всички ни как са прай. Говоря, разбира се, за Джан-джун.
Чух го за пръв път в песента на Криско Бийтс и Слави Трифонов. Моментално се настани в главата ми и не ми даваше мира. Където и да ходех, каквото и да правех – мислех за Джан-джун. Това продължи един месец, след което взех решение – ако искам да запазя разсъдъка, приятелите и самоуважението си, трябва да разбера какво значи „джан-джун“.
Първосигнално допуснах, че става въпрос за някаква тоталност и всеобхватност, за преливащи една в друга противоположни енергии. Нещо като Ин и Ян. Може би на същия принцип Джан е пасивността, нощта, Луната, а Джун – съзиданието, деня, Слънцето? Или пък е библейско откровение от подобен тип:
„Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Джан и Джун…“.
А може би е по-просто и Джан-джун има повече допирни точки с ласмаги-джасмаги? Или с цър-пър?
Всички тези предположения не бяха задоволителни и потърсих истината при извора. Гледах интервю на Криско Бийтс в шоуто на Слави Трифонов. Самото интервю бе твърде любопитно, защото единият участник в песента задаваше въпроси на другия с една очарователна, привидна наивност – пролича си дългогодишният телевизионен опит на водещия. И ето че г-н Трифонов попита г-н Бийтс тъкмо това, което ме вълнуваше най-много от месец насам – какво значи Джан-джун?
Г-н Бийтс отвърна следното:
„Джан-джун е когато нещата се случват ей така – джан-джун“.
По-ясно от това не можеше да се каже. Всичко ми се избистри, спрях да се спъвам в мислите си, бях вече излекуван кон. Огледах се около себе си и разбрах – действителността около мене е джан-джун. Божествената справедливост, която често не мога да си обясня – джан-джун. Малко по малко започнах и да схващам как са прай.
Джан-джун е когато се вълнуваш кой е джендър, а не те интересува например кой краде парите ти.
Джан-джун е когато гледаш риалити предавания, а не гледаш децата си. Когато гледаш „Стани богат“, а не ставаш за работа.
Джан-джун е да се оплакваш, че младите не четат, а да дадеш пари на дъщеря си за нов бюст. За бала.
Джан-джун е малък килим от рози пред НДК, който излиза по-скъпо от големия в Брюксел. Джан-джун е и целият срам, който замитаме под този килим.
Трябва ни по-голям килим за срама…
Джан-джун е тия, които затъват, да се подиграват на оня, който се изкачва. За тях алпинизмът е безсмислено хоби. А тяхното смислено хоби е да търкат талони.
Не, сбърках – това не е хоби, а нещо много по-възвишено. Мечта. Идеал. Религия. Джан. Джун.
Джан-джун е когато един актьор – чистото въплъщение на таланта и на сбъднатата мечта – обяснява от екрана, че търкането на талони е научило хората отново да мечтаят. А мечтаенето никога не може да има общо с търкането. Тези две действия са противоположни.
Ако трябва да съм честен, истинският ми проблем дори не е с хазарта. Всеки има свещеното право да пилее парите, които няма. Вбесява ме самото физическо действие на търкането. То е твърде джан-джун. Ако играеш покер или рулетка, ако губиш огромни суми заради спортни залози, в това поне има разказ. По твоята история могат да направят касов холивудски филм или да напишат велик роман. А за това с лотарията какво ще напишат, какво ще разкажат? Седиш на сянка и търкаш хартийка със стотинка… Лющиш ли, лющиш, докато дните, нощите и сезоните се надбягват. Мечтаеш. Това вече дори и джан-джун не е, не го знам какво е. Дали не е… глупост?
В моята родина глупостта е у дома си. Глупостта има собствен апартамент и не живее под наем, с което се гордее.
Моята родина е спънат кон, на който му пеят Джан-джун да са опрай. Тя също така е и харизан кон. А на харизан кон зъбите не се гледат.
В моята родина убиват поетите по два пъти. Един път с разстрел, а после изчакват 70 години, за да им свършат правата и ги убиват втори път, но по-жестоко – с чалга.
„Прощално“ на чалга – това също е джан-джун. Може би така са прай. Още нищо не сте видели. Предстои кючек „Майце си“.
Едно време чалгата крадеше от друга чалга и всичко беше наред. Сега краде от поезия.
Най-големият ми страх в живота е един ден да не се превърна в нещо средно между гарван и папагал. Иначе казано, нещо като професор Иво Христов – да обикалям телевизиите с пуловерче и да бълвам черни прогнози за мъчителната гибел на България. Искам да запазя младежкия си оптимизъм. Много искам. Но става все по-трудно, защото накъдето и да се обърна, виждам джан-джун.
Старите хора казват, че „джан-джун“ значи и „няма никой“. Може би е това – просто няма жива душа. Никой няма.
Прости ми, конче ненадминато! – пише друг поет, който не е претворен в мазна чалгия само поради неудобния факт, че още е жив.
Конче мое, прости ми омерзението – но ще ти кажа честно, че не зная с какво заклинание да те изправим на крака. Може би ще се наложи да те застреляме.
Иван ЛАНДЖЕВ
Четете още:
🔴 Вижте няколко забавни начина да прекарате 1 юни заедно с детето си🔴 Честит рожден ден, Крисия!
🔴 Умира Христо Ботев
Източник: Площад Славейков
Коментари
Харесайте ни във facebook!
