Ботев: Държавните мъже не обръщат внимание на историческите уроци


Безспорно Ботев е един от най-големите поети на България, неговият талант е необозрим, а страстта, с която се отдава на революционните дела, е изпепеляваща. Не по-малко впечатляваща и значима е и неговата публицистика. Тя отразява много точно проблемите на неговото време, от нея личи колко внимателно и детайлно Ботев е наблюдавал какво се случва из българските земи и в Европа. Словото му е ясно, категорично и безпощадно.

Предлагаме ви три текста, част от сборника „Христо Ботев (Ботйов). Из поезията, публицистиката и писмата му”. Те отразяват различни аспекти на живота по онова време и засягат проблеми, които макар и поизменени, са актуални и днес.

Присмех над човешкия труд и живот

Едно от най-големите нещастия, които тегли нашият народ и което го убива и економически, и политически, са черкезите, които в последните няколко години са наводнили почти сичките крайща на нашето отечество… За да бъде пълно нашето робство и за да можеме по-скоро да достигнеме до просяшки штап, то като за качул на сичките наши черни теглила, разбойническото турско правителство трябваше да прибере и хищните синове на Кавказ и да даде такава свобода на техните способности и таланти, каквато тие не са имали даже и във времето на своята независимост в Азия. И наистина, може ли да бъде нещо по-унизително, по-варварско и по-безчовечно от тоя присмех на човеческият труд и живот, който търпи българинът от правителството на европейските хотентоти с преселението на тие жадни крадци кръвопийци? Доведат разбойникът в къщата ти, накарат те насила да му дадеш покрив, да го нахраниш, да го напоиш и да му направиш даже жилище за живеене, а когато той вече стане гражданин на османската империя, то да ти запали къщата, да ти отнеме добитъкът, да те обере, да те убие, да те язди! Де, в кой ъгъл на земното кълбо стават подобни несправедливости и насилия?

Из статията „Черкезите в Турция”, в. „Знаме”, бр. 21, 6 юли 1875 г.

Минуват дни, години тежки,

пъшка в неволя нашият народ;

там падат живи жертви човешки,

там няма, братя, свободен живот!

Мрачна и гнуснава е била историята на нашият народ, тежко и горчиво е неговото съвременно положение. Притиснат от едно варварско и крайно безчовечно иго, обиколен от враждебни на неговото съществование елементи и воден от балдевските, битолските и добруджанските просяци на нашата калпазанска политика, литература и журналистика, той е достигнал нравствено до положението на скотовете, материално до положението на класическите илоти, економически до просешка торба, а умствено до оная степен на историческа глупост, против която духът на новото време, пророците и апостолите на социалният преврат в Европа и здравият човечески разум се борят още от началото на първата французка революция.

В. „Знаме”, бр. 9, 16 февруари 1875 г.

Из Търново ни пишат, че според едно решение на цариградското правителство, сичките данъци ще захванат да се продават на частни лица, както се продава например йошурът (десятък). Причината на това решение била тая, че при сегашният ред на събиранието данъците, остаяло много бакия (недовзето) и поглъщали се големи суми от чиновниците. Лицата, които купуват данъците, ще да бъдат задължени да ги изплащат в три срока, а тие сами както могат и когато искат да ги събират. Секи, който знае как се събира сега йошурът, ще да си представи, какви нови угнетения и несправедливости се приготовляват за беззащитната рая. Тая търговия ще да влезе в ръцете на различни бейове и чорбаджии и ще да увеличи двойно и тройно официалните и защитените от законът кражби. Идете сега и говорете, че в Турция са невъзможни никакви реформи! А данъкът от пеленачетата, а потурчванието нашите народни училища, а тайните правителствени комитети за обирание и убивание раята, а въоружението на читаците (хулно название на турци), а поощрението на разбойничеството, а... и колко още други такива? Това не са ли реформи? А ние сме седнали да се оплакваме! Чакайте, още какво сте видели?

Сиромахът е насякъде роб, а робът е насякъде сиромах

Сяко едно откритие и усъвършенствование в науката и в индустрията, ако то не може да се приложи на практика от секиго и да принася еднаква полза както на богатият, така и на сиромахът, е вредително за прогресът на свободата, а следователно и за щастието на човечеството. Наистина, в последнйото столетие естествените, физическите и математическите науки са направили големи успехи в своето развитие, но от сичките техни резултати ние видиме, че се ползува само оная част от човечеството, която и без това сякога е живяла добре, и без това никога не е работила нищо, и без това постоянно е пила кръвта на милиони нещастни човечески същества. Погледнете на сичките цивилизовани страни в Европа, прислушайте се на оние вопли и страдания, които се чуят зад официалните ширми (паравани) на човеческият напредок, обърнете сериозно внимание на отчаяната борба между трудът и капиталът както в Европа, така и в Америка, и вие ще да се уверите в истинността на нашите думи и ще да кажете заедно със здравият разум, че при днешнйото обществено и политическо устройство на човечеството сиромахът е насякъде роб, а робът е насякъде сиромах.

Никакво умствено развитие, никакви открития в науката и никакви съобщения и улеснения в търговията не са в състояние да изменят това скръбно и възмутително правило. Жив пример на това е Англия, в която, при сичките свои машини и железни пътища, по-голямата част от народа е роб и слуга на привилегированите класове. – „Но защо ни разказвате вие това, което е толкова далеч от нас?” – ще да попитат някои от нашите читатели, които твърде малко се интересуват от това, що става в другите страни, и на които са по-близо до сърцето страданията на нашият народ, нежели страданията на цялото човечество. – Имате право, господа. Но ние ви разказваме това, защото и у нас, както у другите народи, е близо вече да се повтори това също явление, което днес за днес плаши умовете, а може би и положението на сичките почти тирани и експлоататори.

В. „Знаме”, бр. 17, 23 май 1875 г.

Държавните мъже не обръщат внимание на историческите уроци

И наистина, в последньото време Возточният вопрос е влязъл вече в пълната своя сила и чака само първият сигнал на революцията, за да дойде на дневни ред. Даже и нещо повече: и без тоя сигнал ние виждаме, че Европа е захванала да прекарва географически линии през нашите земи и, като-речи, определя границите на сяко едно от интересующите се племена. Почти сичкият европейски печат е съгласен в предположенията си, че Русия, Прусия и Австрия са се споразумели вече помежду си да съставят тритейски (неофициален) съд и да разделят имането на умирающият между отдавна вече пълнолетните наследници. Разбира се, че ако от една страна съдиите не пожелаят да приемат рушвети (а това е твърде съмнително), т.е. ако се не полакомят за Босна, или за Херцеговина, за Цариград, или за устието на Дунавът, и ако не обърнат внимание на естествените права и граници на интересующите се племена, т.е. ако оставят Сърбия да осъществи своите патриотически мечтания за Душановото царство, Гърция да усвои Албания и Македония, а Румъния да търси Траянови потомци даже и в габровските колиби, то се разбира, че Возточният вопрос ще да се реши неправилно и това решение ще бъде второ начало на оная страшна, безумна и вредителна историческа борба, която доведе турците в Европа и която твърде лесно може да доведе на Балканският полуостров други някои незвани гости, или по-право да кажем, друга някоя цивилизована орда откъм север или откъм возток. „Завещанието на Петър I” и немското “Drang nach Osten” имат в това отношение голям смисъл за назе. Но види се, че на историческите уроци държавните мъже на Сърбия, на Гърция и на Румъния не обръщат почти никакво внимание. Сърбия със своята идиотическа пропаганда в северозападните страни на нашето отечество – която пропаганда за срам и укор за сръбският народ се продължава и до днес – в продължението на десет години ни е уверила, че под булото на южнославянското единство тя иска да оплете своята собствена кошница и не иска да знае за съществованието на българският народ. Гърция, тая традиционна неприятелка на сичко, щото е славянско, при сичката своя неспособност за държавен живот, употреблява твърде низки средства, за да простре своята народност чак до Балканът, и прави в това отношение доста успешна конкуренция на сръбските патриоти. А Румъния, която в продължението на сичкото свое съществование е хранила и подкрепяла своята народност чрез румънизацията [на] чуждите елементи, а особено българският, днес с още по-голяма енергия извършва това свое „назначение на Возток”. Тя гони и преследва българската народност в Бесарабия, препятствува на нашата емиграция да помогне на своето потъпкано и поробено отечество и систематически прелива сичко, щото е чуждо (освен немско), в гърнето на своята дако-ромейска цивилизация. Колкото за последните две държавици, тяхното поведение относително „робовете в Турция” е простително донейде, ако земем във внимание това, че тие и досега още се боят от панславизмът; но за Сърбия – нейното поведение относително „бра?а бугарима” е глупаво, отвратително и даже необяснимо за свободната дунавска, балканска или южнославянска федерация.

В. „Знаме”, бр. 12, 28 март 1875 г.

Разбира се, че ако правителството на секи един народ да би било изражение на неговата воля и на неговите нужди и стремления, то и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и Черна гора отдавна вече би излезли из своите граници, помогнали би на българите да смъкнат от шията си ненавистният турски ярем, д™ли би край на турското съществование в Европа и положили би основният камък на своето щастие и благоденствие. Но види се, че правителствата и на тие държави не са се занимали досега с друго нищо, освен да подражават на благоразумната Метернихова девиза „разделяй и владей”, да говорят за някакво си мирно развитие в пътят на цивилизацията и съобразно с общеприетите начала на другите европейски държави, и да лъжат всенародно и себе си, и народът си, и здравият разум.

В. „Знаме”, бр. 3, 22 декември 1874 г.

Из „Христо Ботев (Ботйов). Из поезията, публицистиката и писмата му”


Четете още:

🔴 BG имигрант в Канада ще прави бронирани коли в Родината

🔴 Празникът на буквите в Българското училище в Лайден

🔴 "Възвишение" може да се гледа легално от българите по света





Източник: 24 часа





Коментари

горе