Никола Анастасов - кратка биография на Усмивката




„Усмивката – със свойта нишка лека, човека тя привързва към човека“ пеят Трамвай № 5 в своята известна песен. Така и Никола Анастасов, когото колегите му наричаха Усмивката, печелеше сърцата на млади и стари в продължение на повече от половин век. Поклон пред светлата му памет!

Роден на 22 април 1932 г. в София, на ул. „Неофит Рилски“ 60, актьорът произхожда от семейство на бедни емигранти. Родът на баща му е от Охрид. Учи във Френския колеж в столицата и разказва в своята биография, че се е чувствал странно и не на своето място сред синове на дипломати. После е искал да учи хидроинженерство, но пътят му се оказва друг.

По прищявка на съдбата, Анастасов става актьор. А се бил зарекъл никога да не излиза пред публика и да не става за смях пред хора, тъй като имал неуспех при някакъв рецитал в училище. И въпреки това разказва, че в детските си години много обичал да играе някого, да се преструва на нещо, да се прави на друг. Но тъй като родителите му не били със завидни финансови възможности, за да изпълнят желанието на сина си, му направили костюм от вестници и малкият Никола стоял с него на стража пред къщата си.

Никола Анастасов биография
Приет е във ВИТИЗ и учи в класа на Филип Филипов. Завършва образованието си там през 1955 г. Споделя в биографията си, че студентските му години са били бурни. И то най-вече защото са го учили да бъде рошава гарга. Или както разказва – Боян Дановски, им е казвал да бъдат бързи, да играят, да бъдат отривисти. Та ако е гарга, рошава да е. Актьорът казва, че в началото всички много се чудели как да се случи тази работа, но накрая гаргата сама станала рошава, защото започнали да буйстват и да преминават ограниченията на позволеното.

Разказва, че животът зад кулисите го е подготвял за сцена. В биографията си пише така: „Та се смеехме много, такива закачки и шеги бяха необходимост за нас. Това ни правеше свежи, остроумни, неспокойни. Тези шеги прерастваха и на сцената.“ Учи в един випуск със знаменити имена от българската сцена – Татяна Лолова, Георги Парцалев, Ицко Финци и много други.

Първата му роля е в постановката „Новите дрехи на краля“, а през 1961 г. играе в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров и за първи път влиза в светлината на общественото внимание.

След като се връща от Варна, играе три сезона в Държавен сатиричен театър, но според тогавашното ръководство, не се е справял с ролите си и затова е помолен да напусне. Тогава младият Атанасов се присъединява към „Трудов фронт“ (днес – Малък градски театър зад канала). Ролята му в постановката „От много любов“ на Камен Цачев има небивал успех – толкова голям, че е помолен да се върне на сцената на Сатиричния театър, където остава да играе до последно.

Никола Анастасов пиеси и филми
Участва в над двадесет пиеси, а най-значителните му роли са в спектаклите: „Сако от велур“, „Римска баня“, „Суматоха“, „Големанов“, „Рейс“, „И най-мъдрият си е малко прост“, „Лека форма на тежка депресия“. Пред 1961 г. започва да играе и в киното. Снима се най-напред в „Последният рунд“, а героят му се казва Гаро. Познат е на зрителите още и от „Рицар без броня“, „С пагоните на дявола“, „Тримата от запаса„, „Бялата стая“, „Осмият“. А във филма „По тротоара“ изиграва бленуваната от него роля на любовник. През 1974 г. се снима в първият цветен български филм „Нако, Дако и Цако“, в който си партнира с Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Георги Парцалев.

През осемдесетте години на миналия век озвучава Мечо Пух в едноименната аудиодраматизация. Казва, че един от любимите му цитати е „Колкото повече, толкова повече“ – никога няма да му стигне да играе още и още на сцена.

Актьорът има и литературен принос към българската култура. Страстен почитател на шопския хумор, през 1985 г. излиза неговата книга „Смехът на шопа“. За съжаление, не се сбъдва желанието на Анастасов да създаде постановка с шопски смешки и закачки. През 1997 г. излиза и биографията му „Я, колко мъка…“, която днес е библиографска рядкост.

Удостоен е с няколко награди. През 1971 г. е награден със званието „Заслужил артист“, а няколко години по-късно и със званието „Народен артист“. През 1982 г. получава орден „Народна Република България“, II степен. А през 2015 г. е отличен с награда „Икар“ за изключителен принос към българския театър.

На 22 април тази година, актьорът отново беше на сцена, въпреки здравословните си проблеми. Влюбен в театър, в играта, в хумора и действието, Никола Анастасов остана завинаги предан на своята любов. И игра до последно, както се беше и зарекъл: „Ще играя, докато не полетя към небето с крилете на Икар“.


Четете още:

🔴 Вижте жестоките последствия от побоя над шофьор в София (Снимки)

🔴 Арестуваха мъжа, запалил българското знаме в София

🔴 Вижте шампионското съчетание на ансамбъла по художествена гимнастика (ВИДЕО)





Източник: spisanie





Коментари

горе