В Стара Загора баирът стана рид, бунарът - кладенец, Аязмото обаче оцеля


За някои това е повод за патриотична гордост, за други - спомен за възродителния процес

Повече от 15 г. ВМРО и “Атака” водеха битка за смяна на имената на местностите

Почти единодушно - с 39 гласа “за”, 2 “против” и 4 “въздържал се”, общинският съвет в Стара Загора гласува турско-арабските имена на 868 местности в общината да бъдат заменени с български. Според промяната Аи бунар стана Мечи кладенец,

Чичек баир -

Цветен рид,

а Алчак кория -

Ниската горичка

Идеята за промяната дойде от партиите от коалицията “Обединени патриоти”, но за Стара Загора тя не е нова. “Атака” и ВМРО водиха повече от 15 години битка за смяната на тези имена, в нейната основа са дългогодишните общински съветници Антон Андонов от ВМРО и Михаил Михайлов от “Атака”. Най-накрая през 2017 г. бе сформирана временна комисия към местния парламент, която да изготви предложението за промяната.

“В хода на работата на комисията стана ясно, че в района има множество неразбираеми за съвременниците наименования. Част от тях се оказват смесица от турско-арабски и стари български думи. При изготвянето на списъците бе използвана

експертизата на

специалисти

османисти”,

съобщиха патриотите по време на дейността на комисията.

“Част от старите имена са преведени буквално, други са по аналогия, трети са изцяло нови. Членовете на комисията са се съобразили и с конкретни исторически и географски особености на районите, в които са местностите, за да бъдат новите им имена максимално разбираеми”, поясниха от ВМРО след гласуването на 31 май.

“Запазени са обаче топонимите с корен от езика на далечните ни предци траките, сред тях е и думата аязмо”, допълниха войводите. Това обяснява защо комисията не предложи популярният старозагорски парк Аязмото да стане Лечебен извор, каквито гласове също се чуха в хода на обсъждането.

“Прегледахме около 1400 наименования на местности, променените имена на топоними са 868. За съжаление, това много се политизира”, каза пред “24 часа” архивистът доц. Християн Атанасов, привлечен като консултант.

Едва ли обаче някой е очаквал, че работата по преименуването на топонимите ще бъде само техническа.

“Обединени патриоти” обявиха резултата за “голяма победа на българщината и на патриотите в страната”, те смятат, че подобни инициативи трябва да има и в другите общини. От ВМРО обявиха, че дългогодишната им битка е приключила. Но и припомниха, че замяната на турско-арабските имена на селища и местости в страната е процес, започнал от началото на ХХ век.

През 1906 г. например само на територията на днешната област Стара Загора били сменени имената на 347 села. След преврата на 19 май 1934 г. правителството на Кимон Георгиев достига своеобразен връх в това преименуване - само от август до декември с 9 заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места, сред които и на 14 града.

На другия полюс са реакциите на политици и вероизповедания, свързани с изповядването на исляма. На мнозина се видя подозрително и провокативно, че решението се приема тъкмо по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан Байрам.

Още по време на сесията единствените 2 гласа “против” дойдоха от съветниците на ДПС. Единият от тях - очният лекар д-р Тунджай Йозтюрк, каза, че проблем е не толкова промяната на имената, а идеологията, която се изповядва с тази смяна. По думите му тя се основава на противопоставяне, разделяне, насаждане на омраза и ксенофобия. Той не пропусна да направи и препратки към възродителния процес.

Несъгласието си изрази и Главното мюфтийство. В негова декларация се казва: “Това начинание е своеобразен “възродителен процес”, който този път засяга не имената на хората, а имената на обектите и географските местности.

Това е

политическо

нахлуване в

естествената

територия на

езика

и има негативно отражение върху религиозната и етническата толерантност на мултикултурното общество в България”. Още повече, че досега тези местности са нямали други имена. Отправен бе и призив общинският съвет на Стара Загора да се откаже от смяната на топонимите, които са с турско-арабски произход, и “вместо това да изразходва тази енергия в по-полезна инициатива в територията на общината”.

Районният мюфтия на Стара Загора Турхан Хасан предупреди: “Ние, турците и мюсюлманите, никога няма да се примирим с продължаващия възродителен процес и ще започнем подписна кампания в цялата област. Като член на Висшия мюсюлмански съвет ще предложа тази кампания да бъде по-мащабна”.

Проблемът аха да стане и международен, след като от ВМРО в Стара Загора разкриха, че преди гласуването на председателя на общинския съвет в Стара Загора Таньо Брайков

по телефона от

Пловдив се

обадил

генералният

консул на Турция

Хюсеин Ергани. Според войводите, за да упражни натиск върху местния парламент да не гласува за промяната на имената и със заплахата, че ще спрат турските инвестиции в района.

Брайков потвърди пред медиите за такова обаждане, но отрече да е имало заплахи. Разговорът бил в добронамерен тон. Това стана повод журналисти да припомнят, че в момента в Стара Загора работят 12 турски фирми. Направените от тях инвестиции са за около 60 милиона лева и било планирано те да нарастват.

Въпреки това патриотите отново поискаха Турция да спре да се меси във вътрешните работи на България. Дори от парламентарната трибуна в петък депутатът от “Обединени патриоти” Александър Сиди обяви, че по същия начин и в турските регистри имената на селища и географски топоними са сменени с турско-арабски, но българската държава не се намеси нито веднъж при подмяна на българските топоними в съвременна Турция. “Например Лозенград днес се казва Къркларели, а Одрин - Едирне, и това не предизвика намеса от нашата държава”, припомни още Сиди.

В самата Стара Загора, където населението, изповядващо исляма, е малък процент,

проблемът не

предзизвика

особени

коментари сред

гражданите

извън “закачките” на политици и духовни лица. А и самите мюсюлмани тук имат по-сериозни проблеми. Например от години те се оплакват, че нямат подходящ молитвен дом - джамия, за своите религиозни ритуали.

За самите старозагорци прозвуча успокоително уверението на общинските съветници, че само заради промяната на имената на топонимите на хората

няма да им се

наложи да си

вадят нови

нотариални

актове

за собственост или други документи. Занапред обаче всички документи ще се издават със съответното сменено име. Не се очаква и административно объркване, тъй като местностите имат и идентификационни номера, а не само названия, казаха от местния парламент. Въпреки това от кадастъра в града не скриха опасенията си, че смяната на имената ще затрудни тяхната работа.


Четете още:

🔴 Слави Несторов: На 200 метра под Еверест загубих съзнание, шерпът ми ме спаси

🔴 Показват Панагюрското сребърно съкровище в пълен състав за първи път

🔴 Жива Кума Лиса обикаля Пампорово, туристите я хранят





Източник: 24 часа





Коментари

горе