Десетокласник събира и дарява хиляди книги за читалища


Кирил Балдев живее в социален дом, учи в математическата гимназия в Пазарджик и иска да стане журналист

Момче, лишено от родителски грижи, е сред най-големите дарители на книги в Пазарджик и региона. 17-годишният Кирил Балдев живее в Центъра за настаняване в Звъничево и учи в елитната математическа гимназия “Константин Величков” в Пазарджик.

“Първото си голямо дарение направих преди 3 г.,

когато изгоря

читалището в

родното ми село

Мененкьово. В него имаше огромна библиотека с хиляди томове книги, от която нищо не остана. Тогава от ръководството на селото се обърнаха с призив за събиране на книги и възстановяване на библиотеката. Чрез фейсбук организирах кампания и започнах да събирам книги. Много мои приятели се отзоваха. Тогава разбрах, че хората имат много литература по домовете си и са склонни да я дарят. Вярвам, че в това има голям смисъл”, разказва Кирчо.

След като кампанията за възстановяване на библиотеката в Мененкьово приключва, той насочва усилията си към читалище в Костенец. Като начало се свързал с библиотекарката, от която научил, че наистина читалището се нуждае от книги за обогатяване на библиотеката им. Кампанията отнела време, но в крайна сметка младежът успял да събере

над 1500 тома,

които заминали

за Костенец

“Някои хора, като научиха защо събирам книгите, директно ги изпращаха в читалището. Други ги дариха чрез мен” , обявява момчето

Кирчо признава, че често влага лични средства за пощенските пратки, с които изпраща книгите към читалищата. Обяснява, че се справя въпреки оскъдните си средства. Десетокласникът много се радва, че среща подкрепата на приятелите и учители в дарителската си дейност, които го поздравявали за начинанието.

И в момента много хора изпращат книги на Кирил Балдев за новата му кампания, която е насочена към читалището във великотърновското село Делчево. До седмица момчето ще изпрати ново дарение от 100 тома там.

Изборът на дарителя не е случаен. “Мой приятел, който знае, че се занимавам с тази дейност, ми изпрати репортаж, излъчен по национална телевизия, за читалището в Делчево с молба, ако мога, да помогна. Веднага започнах. На видеото кметът на селото призоваваше, който има възможност, да дари книги за читалището. Дори изпратих 80 екземпляра от една и съща книга. Раздали ги на жителите на селото, което наброявало 100 човека”, разказва Кирчо.

Обикновено той

сам издирва

читалищата,

които се нуждаят

от попълване на библиотеките си. Прави го чрез социалните мрежи, като проучва официалните им страници. След това се свързва с ръководствата и предлага помощта си. Случвало се е и да му откажат, но това не го спира да продължи, докато намери хора, които наистина се нуждаят от дарителското му начинание.

Не подбира заглавията - смята, че хората трябва да четат всякакви жанрове и истории. За него няма значение дали авторите са наши или чужди.

Кирчо обяснява дейността си със спокоен тон, без емоции, сякаш това, което прави, е нещо естествено, или по-точно той самият го възприема така. Всъщност той е симпатично, слабичко момче, което изглежда много по-малко за възрастта си.

Кирил Балдев не е сирак, но отказва да говори за причините, поради които детско-юношеските му години преминават в социални домове. “Историята е лична. Семейни причини, за които не искам да говоря”, лаконично е момчето.

Признава, че центърът в Звъничево е вторият социален дом, в който живее от 3 години. Доскоро там е бил и по-големият му брат, който напуснал доброволно, след като навършил 18 г.

Споделя, че в Звъничево са му предоставили най-добрите условия за живот, които е имал до момента в социална институция. Имал лична свобода и разбиране от ръководството за един нормален и спокоен живот.

“Държат се с

тебе както в

семейството”,

обяснява десетокласникът. Ако продължи да учи след завършване на средното си образование, може да остане в центъра до навършване на 29-годишна възраст.

Кирил е дарявал книги и на читалището в Звъничево, както и на намиращия се там дневен център за възрастни хора. В селото, където живее, всички го познават. Твърди, че намира време за всичко. “Разпределям си времето за учене, за дарителството на книги, другите занимания, свободно време с приятели”, обяснява ученикът.

Участвал е в благотворителни кампании, организирането на базар за набирането на средства за лечението на ранена в тежка катастрофа съученичка.

Казва, че не по всички предмети в училище е достатъчно добър, но набляга на тези, които го привличат. На първо място сред тях е литературата, въпреки че учи в математическа гимназия. Кирчо не крие, че

участва

в конкурси

за поезия

и есеистика. Дори е печелил награди. Смята, че литературата трябва да е в основата и на бъдещата му професия. Плановете му са да следва журналистика. А от събирането и даряването на книги няма да се откаже. Досега не е водил отчет колко книги е дарил. “Просто искам да възродя желанието за четене у хората, да върна любовта им към книгите, необходимостта от тях”, казва Кирил.


Четете още:

🔴 "Еничарство" по норвежки

🔴 Петър Слабаков - във филмите комунист, в живота три пъти изключван от БКП

🔴 Стефан Цанев: Непатетична изповед





Източник: 24 часа





Коментари

горе