Не можах да простя на майка ми това, което ми причини!
Здравейте, мили хора.
Пиша ви, за да споделя с вас мъката си. От дълги години правя опити да простя на собствената си майка, но не мога и не мога.
Вече съм жена на възраст. Гоня 50-те. Целият ми проблем е, че имах кошмарно детство!
Когато бях на 9 години, нашите се преместиха в столицата. Татко си намери по-хубава работа, а на мама й се наложи да се примири с факта, че трябва да работи не по специалността си. Владееше перфектно няколко езика, но не ги използваше. Прехвърли всичките си болни амбиции върху мен и превърна живота ми в същинско мъчение.
Настоя да уча френски, английски и италиански. Освен това ме записа на балет, цигулка и плуване. Ще кажете какво толкова?! Но истината е, че нямах време да си изживея детството и вършех неща, които не исках. Към балета например нямах никакъв усет! След месеци мъчение учителката каза на майка ми, че ме изключва, защото преча на другите. Така и беше! Нищо не излезе и от уроците по цигулка. Нямах никакъв талант, нито пък желание!
Все ми повтаряше, че не ставам за нищо, щом не мога да прочета толкова книга
на седмица, колкото тя иска! Купуваше ми дрехи, които по-скоро бяха по неин вкус,
а не по мой! Тормозът продължи до тийнейджърските ми години, когато за неин ужас
записах математика в друг град. Преместих се и не след дълго се влюбих. Оженихме
се, въпреки че
Понякога ми липсва, но като се сетя за всичко, което ми причини, се изнервям и не мога да й простя. Сигурно ще горя в ада! Тежи ми това положение, но болката ми е голяма… Съсипа детските ми години, не ми позволи да запазя и един хубав спомен от тогава… Кажете ми как да й простя?! Невъзможно е!
Даниела
Какво четем:
🔴 Бдителен варненец прецака ало измамници🔴 Българка спечели стипендия от половин милион лева за най-добрия университет за предприемачи
🔴 България е най-красивата страна в света
Източник: prekrasna