"Най- голямата ми победа е, че се научих да губя. Нищо не е на всяка цена"


Днес ще ви срещна с шампион … в целия смисъл на тази дума. През годините винаги съм се възхищавала на силни, красиви и успели жени, които са намерили баланса между работата и семейството. 

За тези жени оправдания не съществуват, а семейството и децата са стимул, а не пречка, за да се развиват професионално.

Днес ще ви запозная с такава жена – Кристина Шикерова.

Тя е многократна републиканска и балканска шампионка, успешна треньорка, основател на клуб по художествена гимнастика “София Спорт” и майка на 3 деца.

Криси Шикерова започва да се занимава с гимнастика от 6 годишна възраст. От 4-ти клас до 1994 г. е в състава на Националния отбор. Тогава тренира при Нешка Робева и Ефросина Ангелова. Тя е една от последните гимнастички на Нешка Робева.

На Световното първенство в Атина през 1991 г., Кристина печели сребърния медал в многобоя и във финала с въже. На Европейска Купа в Брюксел, същата година печели златен медал с бухалки. 

В състава на Националния ансамбъл става златна и сребърна медалистка на Европейското първенство в Букурещ през 1993 г.

Дългогодишен треньор по художествена гимнастика в клуб “Левски”. През 2017 г. основава “София Спорт”.

Здравей Криси, как се насочи към художествената гимнастка?

Срещата ми с художествената гимнастика беше случайна – не беше търсена. Истината е, че преди да започна да тренирам художествена гимнастика, тренирах спортна гимнастика. Бях седемгодишна, когато на едно състезание, на което се класирах първа, към мен се приближи Роси Младенова – треньорка по художествена гимнастика. Тя ми направи комплимент за това, че имам хубава фигура и ми показа една топка. Роси Младенова беше много усмихната и красива и аз като я видях ужасно много я харесах. Майка ми ме заведе на една тренировка и там си останах – в залата по Художествена гимнастика. Така започнах…

Кое ти беше най- трудно, когато беше активен спортист?

В професионалния спорт човек се сблъсква с много предизвикателства, но едно от най-трудните неща за мен беше подготовката за голeмите състезания. Тренировките бяха по 14-15ч. на ден.

И също така ми беше трудно да разбера, че огромният труд който полагахме, не всеки път се възнаграждаваше така както искаме ние. Както заслужавахме.

 А в живота?

В живота най-голямата ми победа е , че се научих да имам голямо търпение и съм стъпила здраво на земята, освен трите ми прекрасни децата, разбира се. (усмихва се)

Всички знаем, какво търпение трябва да има човек, когато работата му е свързана с деца. Как успяваш да останеш балансирана и да отделиш нужното внимание на всяко дете в залата, а след това и на твоите три, в къщи?

Човек трудно може да бъде еднакво добър и еднакво концентриран всеки ден. Също така, не е възможно винаги да дадеш на всички деца това, от което имат нужда, защото ти си един, а те – много. За работата в залата, освен това как работи треньорът, изключително важно е и как работят самите деца. Дали са достатъчно съвестни, мотивирани и сериозни. Често времето не ми стига, за да обърна внимание на моите деца толкова, колкото ми се иска.

Как успяваш да поддържаш тази хармония между три деца, съпруг и това да си успешнен спортист и треньор?

Трудно е да се говори за такава хармония. Такава хармония би означавала, че ние определяме действителността, а това не е така. Често събитията ни изпреварват и обръщат плановете ни на 180 градуса. И в такива ситуации човек просто трябва да се справи.

Прекарваш по повече от 12 часа в залата, уийкенди, празници, ваканциите..как и кога успяваш да си почиваш?

Не ми се случва често, но имам приятелки, с които понякога се забавляваме. Също така, използвам всяка възможност да прекарвам време с децата. Така си почивам.

Знаем, че спорта заема важна част от възпитанието на децата. Какво им “дава” и защо наистина е важно всяко дете да спортува?

Важно е децата да спортуват, не само заради заседналия начин на живот. Важно е защото спортът те учи на самодисциплина, себеутвърждаване, целеустременост, борба. Но всичко това няма никакъв смисъл, ако спортът не носи удоволствие и не кара децата да се чувстват щастливи.

От каква възраст е добре едно дете да започне да спортува художествена гимнастика?

В нашия клуб имаме деца и на 3 г. Това е много индивидуално. Важно е детето да започне, когато е готово да работи в група и да стои концентрирано поне 15-20мин. без да се разсейва. В малката възраст, децата се учат основно на това – работа в група, концентрация и дисциплина. Реално гимнастиката – такава каквато е – се включва постепенно от 5 г. нагоре.

Може ли всяко момиче да стане гимнастичка?

В днешно време, вратите на залите са широко отворени за всички деца и на всяко дете е гарантирано правото да спортува. Успехът в спорта, обаче,  е комбинация от много неща. Не е само талантът  – трябва да има и характер. Късметът също не е за подценяване. Всяко момиче, което иска, може да изпробва силите си и да види до къде може да стигне.

Кое надделява трудът в залата или таланта?

Талантът е нищо, ако си мързелив. Или ако си надменен защото си талантлив и не искаш да работиш. Талантът е семенцето, което трябва да бъде посято и отгледано с много труд, за да разкрие потенциала си.

Какво “взима” художествената гимнастика на малките момичета? 

Гимнастиката започва да взима тогава, когато се устремиш към големия спорт. Тогава трябва да правиш жертви. Една от тях е социалния живот извън залата. Това разбира се не е голяма загуба защото човек винаги може да навакса след като приключи кариерата си.За сметка на това, в залата създаваш много трайни приятелства. Много от тях остават за цял живот.

Децата, особено когато са малки бързо се отегчават и често се отказват да спортуват в един момент или отиват на една тренировка и след това не желаят да стъпят в залата повече.. Какво ще посъветваш родителите да направят?

От какво трябва да се влияят? 

Работа на треньора е да заинтригува едно дете, да го запали. Работа на родителя е да го окуражава и да го подкрепя в усилията му да израсне като спортист. Истината е, че няма голям спортист, зад който да не стоят всеотдайни родители. Децата не трябва да спортуват на сила. Трябва това, което правят да им харесва. Родителят е този, който познава детето си най-добре и може да прецени дали нежеланието за даден спорт е свързано с преодоляването на трудност в този спорт или детето наистина не харесва това, което прави. Ако е първото – трябва да продкрепи детето си и да го окуражи да се справи. Ако е второто – трябва да се опита да намери друг спорт или занимание, което детето ще практикува с удоволствие.


Какво четем:

🔴 Кристин Илиева: Минах през ада от болки, но простих на Дивна

🔴 Мистериозните хунзи: живеят по 120 години, раждат на 65, нямат тумори...

🔴 Това е истински родолюбец! Вижте какво направи българин с къщата си! (ВИДЕО)

Източник: smediaroom



Коментари



горе