Успех: дете със залепено от секундно лепило око ще вижда

Капки от мигновено залепващо лепило в окото на 12-годишно момиче са най-необикновеното предизвикателство, с което е трябвало да се справи през последните месеци д-р Мария Праматарова, офталмолог в университетската болница по спешна медицина в “Пирогов”. За щастие, случката има щастлив край, но когато детето влиза в кабинета след инцидента, ситуацията изглеждала повече от драматична. Клепачите са слепени и по никакъв начин не може да си отвори едното окото. Момиченцето разказва как в час при работа с моментално лепило по невнимание стиска силно тубичката и тя изстрелва съдържането си в лицето му.

“Трябваше да се действа много бързо, защото с всяка секунда лепилото прониква по-надълбоко. Упражнява и токсичен ефект и уврежда все повече клетки. Имаше реален риск за необратими поражения в очната ябълка - спомня си д-р Праматарова. – Много помогна издръжливостта на детето и че не се остави на паниката, а ми съдействаше в неприятните за него манипулации и дори държеше клепачите, за да не се налага да ползваме високи дози обезболяване.”

За около 40 минути д-р Праматарова успява с помощта на мехлем и внимателно използване на инструменти да отстрани опасното вещество и слепванията, за да се отворят клепачите. Прогнозите са добри, спасихме зрението, радва се офталмологът. Разбира се, част от веждата и миглите падат жертва, но месец след страшната случка израстват и козметичните дефекти също са забравени.

Най-често търсят помощ хора със съчетани травми от катастрофи или трудови злополуки, при които освен самото око при удар са засегнати няколко зони на лицето.

Друга голяма група пациенти са пострадалите от пробождане или срязване от летящи предмети, работници с попаднали в очите химикали или чужди тела - стружки, строителни материали, прашинки от различен произход, семена, части от растения и др.

На специфичен риск са изложени колоездачи и мотористи, които карат без очила – в очите им много лесно влизат чужди тела, които при по-голямата скорост се забиват като стрели.

Най-сложна е задачата на офталмолога, когато чуждо тяло е влязло зад очната ябълка. При последния сериозен случай в “Пирогов” лицево-челюстните хирурзи искат съдействие за изваждане от окото на мъж на 5-6-милиметрово парче, прилепнало към стената на очната ябълка от задната й страна. Станало, когато при инцидент тънък метален кол преминава последователно през брадата и синусите и достига окото на мъжа. Хирурзите извадили колчето, но на контролния скенер се видяло, че парче метал се е отчупило и е заседнало зад окото.

Към по-редките, но тежки случаи д-р Праматарова причислява нараняванията на очите при счупване на стъкло. Обикновено става при “минаване” през стъклена врата. Срязванията може да са много тежки, но дори и при сравнително малки травми ваденето на парченцата е трудно, защото са прозрачни и не се виждат.

При тежко нараняване обикновено веднага се търси лекар. По-леко пострадалите първо пробват сами да накарат нещото да излезе – с често мигане, като капят капки за очи или правят промивки. Това са и най-простите техники, които използва лекарят, но неговият шанс да успее е подсилен от професионалните му умения. При дълбоко засядане или забиване на чуждото тяло не е достатъчно, тогава офталмологът накапва упойка, за да обезболи окото, и използва специални инструменти.

Въпреки че “Пирогов” е синоним на спешна болница, д-р Праматарова е търсена и за заболявания извън този спектър – от банални конюнктивити до дегенеративни заболявания. Много често пациентите търсят мнението й за различни алтернативни методи. За съжаление, продукти или техники, обявявани за магически решения на здравословни проблеми, не доказват претенцията за дни да излекуват сериозно заболяване, казва очният лекар.

На монитор  четем с 25 процента по-бавно

Най-изумителното в съвършено измисления от природата механизъм на виждане е скоростта, с която протича. Процесът обаче зависи от много фактори. Например ако този текст, който прочетохте, беше на монитор, това щеше да ви отнеме 25% по-продължително време. Самото виждане е сложен физиологичен механизъм, в който участват много различни части на окото.

Светлината първо преминава през външния му слой, наречен роговица, след това преминава през черния отвор в очите - зеницата, и след това през лещата на окото. Цветната част на окото - ирисът, има мускули, които контролират диаметъра на зеницата. Подобно на обектива на камера тези части на окото помагат да се фокусира и лимитира количеството навлизаща светлина. В ретината - клетки, които действат като светлочувствителна задна част на “камерата”, се формира изображението.

Информацията от ретината в крайна сметка достига мозъка, където тя се обработва и се стига до зрителното възприятие. Оптичният нерв обаче е един от най-чувствителните и това го прави труден за лечение.

Какво четем:

Коментари