Сия от бившата "Тоника" за болката по дъщеря й Лия и за... вината

След като Дир.бг пръв в българската преса описа последните новини от разследването зад океана, за смъртта на Лия - дъщерята на звездата от първата формация "Тоника" - Сия Бинчева и на музиканта Трошан Владовски, все още бе неясно дали почернените родители ще съдят Расуел Бътлър - виновникът за катастрофата, при която загина младата и талантлива певица. Репортер на агенцията получи отговор на този въпрос директно от майката на Лия - Сия Бинчева Владовски.
"Думите нямат достатъчно сила да опишат болката ми. Никой не може да узнае тази болка, освен ако лично не я е изпитал. Лия беше всичко за мен! Последния път когато бяхме заедно, беше през декември миналата година. Тя дойде с мен в България да ме подкрепи, след като загубих майка ми. Месец и половина след това и тя загина... Нямам думи!...
Аз не разговарям с медиите. Потресена съм от това, което се публикува. Не може да се вярва на всичко. Затова ще ви споделя няколко неща, които знам със сигурност:
Първо, Лия и Расуъл не бяха женени. Никога! Това е най-голямата лъжа. От момента, в който се случи катастрофата, навсякъде пишат "неговата съпруга". Много ме дразни, но е невъзможно да се промени. Не знам откъде тръгна това, но все още продължава. Тях не ги интересува истината. Сензацията е важна във всички тези новини и клюки.
До този момент аз не съм получила официален документ "Toxicology Report", от който да видя с очите си какво точно пише в него. Какви са наистина резултатите. Първите, които писаха за това, бяха TMZ (кюкари за известни хора), и после всички ги последваха. Някои от тях след това писаха неща, които ме вбесиха... Кое е истина, няма да знам, докато не видя.
Също така не съм получила и "Police Report". Не знам и резултатите от това, което полицията е разследвала и видяла веднага след катастрофата, и какво те са намерили, видяли, и какво мислят. Това ще са факти за мен. До момента само имаме въпроси, а нямаме отговори. Никой не се интересува за това и медиите пишат каквото си искат.
Аз нямам намерение да водя дело против приятеля на Лия, тъй като това няма никаква стойност за мен. Нищо ме може да върне Лия при мен.
Той е бил много безотговорен да кара в такова състояние. За да допусне да кара с такава скорост, явно е че нещо сериозно е оказало влияние. Какво и колко е пил и употребил, ще можем да знаем като видим резултатите. Не мога да скрия гнева си за това че е убил дъщеря ми!! Много съм потресена и разочарована, болката ми никога няма да мине. Загубих всичко с нейната загуба. Не съм сигурна какви думи да използвам...Трудно ми е!...
Искам хората да помнят, че Лия беше една прекрасна душа. Обичаше много, и това й беше грешката на края. Може би той не я заслужаваше?!?
Ние като родители, не можем да контролираме действията на нашите пораснали деца. Тя беше пълна с надежди, талант, радост, много беше обичана от феновете си. В нея имаше много, което тя искаше да сподели със света...
Мечтаеше и да дойде да пее на най-големия стадион в София, и аз да бъда с нея...Последният път, когато бяхме в България, много й хареса София и искаше пак да дойде.
В Сиатъл направихме възпоменание. Изработихме специална брошура със снимки на Лия, маркиращи моменти от нейния кратък живот... Тони и Тео Шишманови събраха в памет на Лия в София наши приятели и близки, като Стефан Диомов, Камелия Тодорова, Стефан Димитров и други...", каза за Дир.бг Сия Бинчева - майката на Лия Лабел.
Малко преди катастрофата, умира детето на близък приятел на Лия. От мъка, той написва текст на песен със заглавието "Оранжево небе". И това е последната песен, в изпълнение на Лия. Малко преди катастрофата, в която загина. Днес сякаш самата тя ни говори с думите на песента: "Сбогом. Когато мен вече няма да ме име, погледни оранжевото небе!..."
Оранжево небе
Когато мен вече ме няма, запей моята песен
Обещай, че ще ме помниш завинаги. Когато си в къщи, не се страхувай. Защото ти не си сама, аз ще съм с тебе.
Просто си затвори очите и си представи, че ме виждаш.
Погледни небето и си представи, че ме виждаш и там...
Когато слънцето залязва, погледни оранжевото небе.
Когато си лягаш, недей да плачеш. Любовта е нещо, което не всеки може да изпита,
Ние бяхме щастливи да я споделим заедно.
Кажи сбогом, сбогом, сбогом. Когато мен вече ме няма, усмихни се. Нека сме благодарни и за малкото време, когато бяхме заедно. Даже и животът да свърши, бъди убедена, че сме успяли, защото сме били заедно.
Просто си затвори очите и си представи, че ме виждаш.
Погледни небето и се представи, че ме виждаш Когато слънцето залязва, погледни оранжевите небеса.
Когато си положиш главата на леглото, недей да плачеш. Любовта е нещо, което не всеки може да изпита.
Ние бяхме щастливи да я споделим заедно.
Кажи сбогом, сбогом, сбогом. Когато мен вече ме няма, погледни оранжевото небе. Любовта не спохожда всеки човек Ние сме щастливи, че тя споходи нас.
Кажи Сбогом, сбогом, сбогом. Когато мен вече ме няма..."