Тя напусна Германия, а той - Италия, понеже у нас слънцето свети различно

Мирослава е на 24 години, родена е в Стара Загора. Още от 15-годишна мечтае да замине извън страната. Прави го на 19, отивайки да учи биология в университета “Хумболт” в Берлин.

Николай е от Монтана, на 27 г. е и през 2014 г. се мести в Италия.

- В един момент от живота си и двамата решавате да напуснете България. Какво ви накара да го направите?

Мирослава: Твърде многото неща, които не харесвах в България. Не харесвах хората, не харесвах начина на живот, не харесвах системата и знаех, че искам да бъда част от по-добро общество. Поне тогава така смятах и до последно това остана като мотивация и желание да напусна.

Николай: Бих добавил също така желанието, любопитството да видиш други култури, друг начин на мислене, един вид просто да еволюираш като човек.

Пред какво са изправени Мира и Ники извън България?

Мирослава: В началото беше трудно. Може би чисто бюрократичната система на германците - изисква се изключително много документация от тяхна страна. И

за един чужденец,

който не е израснал

в тази система, в

тази среда, беше

много трудно.

След това може би - трудностите с отчуждението. Чувстваш се наистина не на място. Въпреки че има много българи в Берлин конкретно и в Германия, има и много големи български общности в чужбина изобщо, някакси българите са по-различни от българите тук, така че изпитваш определено самота, стрес. В този забързан, задвижен начин на живот, който те имат, нямаш време за себе си, това много те потиска.

Николай: За мен най-трудно беше не толкова адаптацията, колкото по-скоро да спечелиш доверието на хората, защото за тях си, не искам да използвам лоши думи, но аутсайдер, втора ръка човек. И наистаина е много трудно да се докажеш, защото всяко нещо, което правиш, е гледано под лупа. Другата трудност, която изпитах, е може би да разпознаеш приятеля от врага, нека така да го кажа, защото хората там имат склонност да бъдат лицемери.

След всички негативи, с които се сблъскват далеч от България, решението да се върнат в родината - и за Ники, и за Мирослава, не е трудно. Нейните родители са на мнение, че тя греши, но в крайна сметка копнежът ѝ по родната страна и по близките ѝ е по-силен от всичко.

Мирослава: Тогава човек осъзнава приоритетите си, осъзнава наистина кое е важно за него. И може би моето личностно развитие, човекът, който съм, са близките, приятелите ми. Всички, които обичам, са много по-важни от тези няколкостотин или хиляди евро повече, които бих вземала там.

Николай: Аз поддържам връзка само с майка си. Ние живеехме заедно в Италия. Тя беше със смесени чувства - хем ѝ беше кофти, че си отивам, защото я оставям сама и се разделяме едва ли не, но пък и се радваше за сметка на това, защото виждаше колко съм ентусиазиран и колко зареден с енергия да направя тази стъпка в живота си. Защото там, особено през последните си месеци, аз просто гаснех като човек, не се чувствах щастлив, бях загубил самочувствие и вяра в себе си.

И Мирослава, и Николай се завръщат в България, подкрепени и от кампанията “Мога там. Искам тук”, чиято цел е да върне образовани и способни българи в България, които да станат част от екипа на една от най-големите аутсорсинг компании и да започнат кариера в интернационална среда в собствената си родина.

- Разкажете ни с какво се занимавате в момента и как се чувствате, работейки в родината?

Мирослава: В момента се занимавам с нещо много интересно. В сферата на гейминг индустрията съм, тоест на компютърните игри. Развивайки се в тази сфера, човек развива и различни умения, различни черти и способности, които вече е притежавал, но просто не е откривал досега. Има изключително млади, интелигентни и чуждестранни колеги и работата наистина е забавна. Приятно е времето с тях със сигурност.

Николай: Аз съм в областта за поддръжка на крайни клиенти за една от най-разпознаваемите компании в технологичната сфера. Цял живот съм работил с клиенти, доставя ми удоволствие, харесва ми да комуникирам с различни хора.

- Кажете ми как се виждате след 10 години?

Мирослава: През следващите няколко години със сигурност продължавам да си се представям в България и се надявам, че тази тенденция ще остане, защото тук се чувствам у дома. Слънцето свети по различен начин в България и хората са други, и нашата емоционалност е по-различна, и тук се чувствам себе си!

Николай: Единственото, което знам, е, че

искам да съм

полезен за себе

си, за семейството

си и за другите

най-вече, защото за мен това е начин да прогресираме не само като индивидуалност, но и като общество. Опитът, който съм добил навън, опитът, който тя е добила, според мен трябва да бъде споделен с хората тук и просто да се опитаме да се направим по-добри като хора.

- Какво е вашето послание към всички онези млади хора, които решават да заминат извън България?

Мирослава: Да не се страхуват, може би да не се колебаят, защото в България има развитие, има бъдеще и то зависи само от нас!

Николай: За хората, които се чудят дали да заминат, или не, е да заминат, защото според мен всеки един от нас трябва да види една друга гледна точка на това как се гледа на живота, на обществото, на хората и т.н. И след това да се върнат тук и да ги приложат тези неща тук, защото нашата страна има нужда от млади хора, интелигентни, които знаят какво и как трябва да се направи. Защото, ако искаме да се подобри нещо, това зависи от нас и от никой друг.

Какво четем:

Коментари