Рoдoпcĸият cиливpяĸ - сълзите на Орфей по любимата Евридика


уникално и красиво цвете е открито през 1834г. от унгарския учен Имре Фривалдски, който го назовава Haberlea rhodopensis - Хаберлея родопензис. В научното му наименование са съчетани фамилията на ботаника Хаберле, който е преподавател на Фривалдски и на Родопите – планината, в която единствено расте. Силиврякът е ендемит, т.е. не се среща никъде другаде по света. Вирее в цепнатините на варовиковите скали по поречието на Арда, в местността „Шейтанкюприя“, около Ягодинската пещера, край язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“ и в околностите на Ардино.

 Според предания от миналото, траките са познавали и използвали лечебните му свойства. Той е една от съставките, която е добавяна към напитката за вечна младост, здраве и сила - божествената амброзия. Жреците вдишвали дима на запалените му стръкове, за да изпаднат в транс и да направят своите предсказания. Древните римляни също се възползвали от лековитите му качества и дори го изобразявали върху монетите, сечени по това време. В миналото силиврякът е използван и за лечение на болестта шап по добитъка.

 Растението е свързано с митичния Орфей. Според една от легендите, силиврякът изниквал там, където капките от кръвта на тракийския певец докосвали земята, след като тялото му било разкъсано от вагханките. Според друго родопско предание, цветето се е родило от сълзите на Орфей по изгубената Евридика. През годините родопският силивряк е получавал различни наименования: Орфеево цвете, безсмъртниче, китара, родопка, стирака и шапиче.

 Растението принадлежи към семейство Силиврякови (Gеѕnеrіасеае). Има ниско стъбло и назъбени тъмнозелени листа, които образуват прикоренова розетка. Цветовете са нежни, фуниевидни и бледолилави, разположени по 3-4 върху безлистен цветонос. Те са силно чувствителни към слънчевата светлина – затварят се, когато са засенчени и се разтварят веднага след като топлите лъчи отново ги огреят. Характерна за растението е продължителната aнaбиoтичнa cyxoycтoйчивocт. То издържа над 10 години без капка вода, след което може да се съживи и да продължи развитието си при наличие на достатъчно влага, светлина и топлина. Това се отнася и за хербаризираните екземпляри. В състояние на анабиоза може да изпадне, както през топлите, така и през студените месеци.

 Химическият му състав все още не е детайлно проучен. Съдържа полифеноли, които са мощни антиоксиданти, дъбилни и горчиви вещества. Листата са с най-високо съдържание на полифеноли и влизат в състава на различни хранителни добавки и козметични продукти.

 Силиврякът е една от съставките на тибетския чай. Равни части сухи листа от силивряк, цвят от лайка, жълт кантарион и пъпки от бяла бреза се смесват. Една лъжица от сместа се запарва с 500 мл вряща вода в продължение на 1 час. Запарката се прецежда. Приема се преди лягане и след събуждане по една чаена чаша, подсладена с лъжичка пчелен мед. Процедурата се повтаря до изчерпване на количеството. Чаят се съхранява в хладилни условия. Той е изключително силен и след употребата му се наблюдават следните странични действия: главоболие, виене на свят, болки в гърба, врата и раменете. Те се приемат за нормална реакция, на очистващия се от токсини, организъм и отшумяват за около 48 часа. Действието на чая е подмладяващо и тонизиращо. Той прочиства черния дроб, бъбреците, кръвоносните съдове и стомаха. Поради силното действие на силивряка върху човешкия организъм, той може да се пие отново след интервал, не по-кратък от 5 години. Силната фототоксичност на жълтия кантарион изостря чувствителността на хората към светлината. Това налага да се приема през есента или зимата, за да се избегне прякото излагане на интензивно слънчево греене. През този период провеждането на процедури в солариум е недопустимо.

 В социалните мрежи се дискутира въпроса защо чаят се нарича Тибетски чай на младостта, след като всичките му съставки са български, но полезните качества на силивряка не са поставени под съмнение. Запарката от листата се използва за лечение на гнойни рани и при досадни кожни проблеми като акне . Рецептата е лесноизпълнима: 2 супени лъжици от равни части листа от силивряк, цвят от паричка и целебна раменка се запарват в 200 мл вряща вода за около 10-15 минути. Запарката се прецежда и след като се охлади с нея се напоява чиста ленена кърпа, която се налага върху засегнатия участък. Компресът успокоява раздразнената кожа и премахва гнойните пъпки. Кожата възвръща своята свежест и еластичност. Запарката от листата на силивряка се прилага външно при конюнктивити и възпаление на лигавиците.

Екстрактът от силивряк е натурален продукт, който укрепва и повишава еластичността на клетъчните мембрани, подпомага функциите на черния дроб и щитовидната жлеза. В различните зони на нашата планета се срещат множество растителни видове, носещи наименованието „безсмъртниче“. Те не притежават лечебните свойства на родопския силивряк и не бива да се идентифицират с него, тъй като имат съвсем различен химичен състав.

Този балкански ендемит е включен в Червената книга на България, и е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Изкореняването и брането му са забранени, а нарушителите се наказват с цялата строгост на закона. Въпреки полезните си качества, родопският силивряк има силно влияние върху човешкия организъм и може да се приема само след консултация с лекар, особено ако лицата приемат и лекарствени препарати.


Какво четем:

🔴 Силви Вартан - "Облаче ле, бяло" (ВИДЕО)

🔴 "Новото гробище над Сливница" оживява в триминутен анимационен филм (ВИДЕО)

🔴 Синоптикът Красимир Стоев с лоши новини: Градушки и гръмотевични бури удрят мощно...

Източник: УЧИТЕЛИ



Коментари



горе