Историята на Охридската архиепископия е българска


През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската православна църква - Българска патриаршия да приеме ролята на нейна майка-църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос.
Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.
Същевременно, във връзка с отказа на Българската православна църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията премъдрост в град Охрид, към Свещеноначалието на светата Българска патриаршия бяха отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство - тежки упреци, които, независимо дали са били плод на неразбиране или на недоброжелателство, донесоха ненужна горчивина на цялата ни църква. Във връзка с всичко това, с архипастирска загриженост по повод създалата се ситуация и с чувство за отговорност към богозаповяданото единство на цялата света Православна църква, но и с църковна и народностна памет и вярност към историческата истина за древния Охридски престол, се обръщаме към всички вас с настоящето си послание, в което отговорно заявяваме и припомняме:
1. Историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска православна църква - Българска патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав, където четем:
"Самоуправляващата се Българска православна църква - Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима".
2. Такава е била - по Божия воля - историческата съдба на родната ни Православна църква, такива са фактите от хилядолетната, но и превратна българска история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. Историческите извори и църковната ни памет ясно свидетелстват, че при основаването си през 1018 г. - в тъжната година на изгубването на българската държавна самостоятелност, покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. - седем столетия и половина след своето учредяване. Този е бил начинът, по който императорът, останал в историята ни с прозвището "българоубиец", е желаел да съхрани сред нашите предци паметта за тяхното славно и героично минало като църква и като държава, както е ясно засвидетелствано и в грамотите, с които той учредява Охридската юрисдикция:
"Постановяваме, четем във втората от тези грамоти - щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които под властта на цар Петър и на Самуил се притежаваха и се владееха от тогавашните архиепископи... Защото, дори и да станахме владетел на тази страна (т.е. на България), ние запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и сигилии".
3. С това държавническо решение на императора Охрид - градът на българския и славянски просветител и Чудотворец Климент, където в дните на равноапостолния наш покръстител св. Борис I Михаил е процъфтявала дивна епископия и е работила една от първите български и славянски книжовни школи, е утвърден тогава като нова българска столица на духа, определена да пази, макар и частично, българската църковна и народностна памет. Затова и всички предстоятели на Охридската църква в дългите години на нейното съществуване изрично са добавяли в титлите си и титлата "Български" - защото такава е историята на тази църква и с това съзнание тя е живяла до самия край на насилствено прекъснатия си през 1767 г. живот. Затова и по-късно - в годините на възкресяването на българския дух - началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия. Защото тази памет е памет българска и тя ще остане такава както в Българската екзархия, така и във възстановената Българска патриаршия, която и до днес остава вярната духовна майка и кърмилница на поверения й от Бога народ.
Братя и сестри,
Историческите съдбини на земите, в които по Божия воля всички ние живеем, и на християните, обитавали и обитаващи и днес този регион са сложни и превратни. Днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви - приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас - без изключение - е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра. Онова, което и днес продължава да ни сплотява в едно, е единството ни в богочовешкото Тяло на светата и мъченическа Православна църква.
Това беше и причината и главната наша подбуда Светият синод на Православната ни църква да приеме предложената му от македонска страна роля на посредник, който да предприеме необходимите и възможни стъпки и действия пред останалите братски Православни църкви за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония, която повече от половин столетие страда от наложената й църковна изолация. С този мотив и с това намерение възприехме в края на ноември 2017 г. и пристигналото от Република Македония желание и предложението да поемем върху си бремето на посредничеството за уреждане статута на Православната църква в тази страна. Което намерение обаче по никакъв начин не може да предполага каквото и да било нарушаване на вековните правила в църквата.
Като поставени от Господа епископи в Неговата църква ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония - в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви. При все това обаче имаме и задължението да пазим вярно не само истините и свещените канони на светото Православие, но също и паметта на тази света църква, за която Господ Бог ни е поверил да се грижим духовно днес - за нейната история, за нейната приемственост и за нейното настояще и бъдеще. Защото това изисква от нас паметта ни за всички наши, родили ни в Господа, приснопаметни, славни и достохвални предци - предстоятели на Българската православна църква и благоверни наши владетели от миналото, духовници и книжовници, и на всички онези, които през вековете са отдали живота си, за да я има България - заедно с нейната държава и с нейната автокефална Правослана църква.
Затова в този ден, когато църквата ни чества паметта на всички от века просияли светци от българския род, се обръщаме към всички наши верни чеда - в Родината ни и далеч от нейните предели, с архипастирско послание за мир и радост в Светия Дух, като призоваваме всички към вярност на светото Православие и на светата Христова църква - на нейните божествени догмати и нейните, изковани със съизволението на Светия Дух свещени канони, но вярност още и към изкованата с толкова много труд и кръв Църква и държава, които нашите предци ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не правим никакви компромиси, но да я пазим за поколенията - за да го има народа ни и занапред, за да пребъде България.
Бог на мира и любовта, общението в Светия Дух и молитвите на всички светци от българския род да бъдат неизменно с нас: с нашия православен народ, с неговата вековна държава и с неговата от Бога дарувана му света Православна църква!

Председател на Св. Синод:
НЕОФИТ
Патриарх български и митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:

Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
Русенски митрополит НАУМ
Старозагорски митрополит КИПРИАН
Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
Видински митрополит ДАНИИЛ


Четете още:

🔴 Спряха строителството до храма на Ванга

🔴 Вдигат пенсиите с 14 лв., ама качват тока и парното

🔴 Калинка щипна половин милион за шофьорски психотестове





Източник: Дума





Коментари

горе