Защо потайната махала Баба Стана е любима на английски лорд, швейцарски банкер и кмета на Хонконг


Популярността на Троянската света обител, а покрай нея и на село Орешак е безспорна - много хора знаят, че се намират близо до Троян.

Но колко са тези, дето знаят, че само на 1800 метра от центъра на селото, нагоре в планината се е сгушила живописната махала Баба Стана? За нея малко е писано - жителите ѝ така искат, и то напълно основателно. Но всичко по реда си.

Тръгваме към махалата по тесен скоро асфалтиран път, промушващ се между вековни дървета. Под нас остава делничната гълчава на Орешак, напред са смълчаните гори. Пътят е по-скоро като алея в парк, а шеметните завои заблуждават, че изкачването трае дълго.

Предварително сме прочели и знаем нещичко за тайнственото селище, за което информацията е бегла.

Името си му дала

вдовицата Стана,

която се заселила тук

по турско време,

за да спаси 12-те си деца от гибел. След години нейни потомци пък слезли в по-ниското и с хора от съседни махали създали селото на грънчарите и дърворезбарите - Орешак.

Уж сме си “научили урока”, а се оказваме неподготвени за картината, разкриваща се пред очите ни. И при най-добро желание няма как да избягаме от клишета като “кът от Рая” или “неземна красота”, след като спираме насред махалата. Толкова природна хубост не може да се опише с думи, трябва да се види.

60-те къщи, разхвърляни по склона, са като на длан. Всички са в старовремски стил - автентични и по-нови. Стройнали са се досущ като за филмов декор. Усещането за нереалност се подсилва от липсата на хора и животни - не се мяркат никъде.

В началото на XX век тук са живеели над 600 души. Днес постоянните жители са едва 16.

Няма дувари между къщите - от прага нагазват направо в кадифената зеленина на поляните. И звънци нямат - викат под прозореца и им отварят.

Стара каменна чешма, също тъй каменен кладенец, наричан по тези места геран, и скипрен малък храм бележат центъра на махалата.

Църковните двери са широко отворени, а вътре пред красиво изографисания иконостас грижлива ръка е оставила свещи и кибрит. Смирено и молитвено заставаме пред него.

“Отворено е денонощно през цялата година”, изненадва ни глас отзад. Не сме чули идването на фелдшера Милко Шотеков, но той зорко следи всяка поява на външни хора.  

“Преди няколко години дойдоха ваши колеги. Снимаха, писаха и веднага след туй две къщи бяха обрани до шушка. Не ни трябва разгласа къде сме, как живеем - лошо става”, обяснява опасенията си Шотеков, който е душата, сърцето и двигателят на това приказно място. Знае историята му и увлекателно я реди пред всеки готов да слуша.

Разказът му започва с обяснение за параклиса “Животоносный источник”, изграден с негово дарение и помощта на още 14 балканджии през 2007 г.

“Макар и да не съм много религиозен, това е делото на живота ми - построих го абсолютно безвъзмездно”, горд е от стореното Милко. Името на храма дошло от близостта му до най-големия извор в махалата. “Това Богоугодно дело нямаше да бъде възможно без Джон и Клеър Бризби - те осигуриха средствата”, допълва Шотеков.

Известният лондонски адвокат и кралски юридически съветник Джон Бризби е най-таченият жител на махалата - земя на предците му. За българския му корен Милко Шотеков може да говори с часове, тъй като е най-довереният му човек тук.

Бризби давал финансите, а фелдшерът вършел цялата работа. “Джон е внук на доскоро забравения наш националреволюционер, дипломат, бизнесмен и филантроп Константин Хаджикалчев, завършил Робърт колеж в Цариград, който владеел 14 езика - личен приятел на ген. Скобелев и Макгахан. Неговият баща хаджи Калчо Дренски пък бил най-големият благодетел на училището в Баба Стана, основано през 1861 г.”, разказва Милко.

62-годишният съветник на английската кралица направил ремонт на историческата сграда и тя сега е превърната във великолепен музей. Събрал над 2000 документи и книги за историята на страната ни, част от които се съхраняват в преобразената училищна сграда. Всяко лято деца от Ловеч, Тетевен, Велико Търново, Варна и София изпълват ремонтираното училище с гълчава. А талантливи ученици от страната изучават тънкостите на иконописта.

Почти всички сгради - частни и обществени, в Баба Стана са възродени от Бризби. Родовите му корени личат навсякъде. Дори в стария кладенец до новия храм, който бил съграден от дядото Константин и възстановен от внука Джон.

И традицията на всеки 24 май да се дават награди на отличили се ученици се продължава в наши дни. Пред плевня от преплетени пръти е изградена открита сцена. В края на всяка учебна година деца от троянската община си получават дипломите на нея.  

В този оазис на българщината извън вредностите на цивилизования XXI век често пристигат много известни и преуспели люде, предпазливо разкрива Шотеков.

Голяма част от иконите в параклиса са дарени от тях. Дава пример с племенницата на Иван Евстатиев Гешов, която решила да кръсти тук тримата си внука, а кръстник им станал генералният директор на Швейцарската национална банка - неговата майка също била българка.

Чест гост тук е и сър Доналд, най-старият лорд и председател на Камарата на лордовете на Англия - баща на Клеър Бризби. Кметът на Хонконг и собственик на най-голямата банка в Китай също е гостувал в планинския рай.

И бившият посланик

сър Ричард Старк

вече има къща в

махалата

Наемател пък е първата пианистка на Лондонската опера Росица Секстанс.

Обичайно хората тук са дълголетници - най-старата жителка е навъртяла 95 лета. Преди години това място се прочу със столетника социалист бай Иван Марешки, който до края на живота си не се раздели с любимия си “Москвич”. Шотеков твърди, че гените на тукашните са такива - доживяват до дълбока старост.

Сред възрастните обаче има и младо семейство. Станко Панталеев се е установил със съпругата си тук. През зимата бори преспите с джипа си и така проправя пъртини и за другите. Стегнал е бащината си къща и казва, че Баба Стана е най-хубавото място на света.

“Искам да запазя автентичния дух и архитектура - новото строителство да е само в стар стил. Писах докъде ли не с молба махалата да получи статут на защитен разерват, ама никой не обръща внимание. Ако не се направи нещо, ще се съсипе всичко”, с тъга изрича Милко Шотеков, пазителят на приказката, наречена Баба Стана.


Четете още:

🔴 Британски фермери плащат на българи билети, дават заеми, за да оберат ягодите

🔴 Националният военноисторически музей обявява вход свободен за Деня на бащата

🔴 Да си мъж не е невъзможно*





Източник: 24 часа





Коментари

горе