На какво се дължи този успех на България?



Анализ от Ясен Бояджиев:

Когато преди 13-14 години в София се появиха първите цветни контейнери, вкъщи започнахме старателно да сортираме боклука. Но в квартала (а и в целия град) семействата като нас бяха очевидно малцинство. Повечето хора хвърляха каквото където им падне, така че между съдържанието на контейнерите за разделно събиране и това на останалите нямаше никаква разлика. Освен това някой непрекъснато чупеше или палеше тези контейнери. Така броят им започна да намалява, а преди 5-6 години напълно изчезнаха. През 2014 системата беше рестартирана и лека-полека, макар и трудно, навиците на все повече хора започнаха да се променят.

Недоверието

Да се пребориш с недоверието обаче не е никак лесно. Години наред непрекъснато ми се налагаше да споря с някои от най-близките ми приятели, които, също като много други софиянци, бяха убедени, че разделното събиране е имитация, понеже съдържанието на всички цветни контейнери накрая се изсипва в едни и същи камиони. И така доскоро, когато моя близка (вероятно най-недоверчивата) си загуби портмонето. Седмица по-късно любезно я поканиха да си го получи, заедно с документите и кредитните карти - намерили го работници на поточната линия в една от инсталациите за сепариране на отпадъци. Знаеше се и от кой точно район на града е пристигнало. Така споровете приключиха - в моя полза. Оказа се, че камионите работят по строг график и под постоянен контрол. И че събраното от тях не отива на сметището, а попада във вече изградена и работеща система.

Впечатляваща промяна

Разбира се, картината в страната е пъстра и далеч от идеалното състояние. Поради липса на ясна методика (и на европейско ниво) данните са донякъде непълни и противоречиви. И все пак - засичането на различните официални и експертни източници очертава впечатляваща промяна.

От 2006 до 2016 година рециклирането на пластмасови отпадъци в ЕС е нараснало със 79%, а само на опаковките от пластмаса - със 74%. В България темпът на растеж е още по-висок. През 2008-2009 например в София разделно се събират едва 4% от домакинските отпадъци, останалото отива на сметището. През 2017 година 84% от отпадъците в града се рециклират и оползотворяват, а само 16% се депонират. През 2013 година едва 6% от отчетените в страната отпадъци са предадени за рециклиране. Към момента в системи за разделно събиране са обхванати 6,4 милиона жители в 183 общини.

Преди шест години се рециклират около 29% от пуснатите на пазара опаковки. Към момента този процент е близо 65. По експертни оценки, в България вече се рециклират близо 40% от всички пластмасови отпадъци, което е с около 10 на сто над средното ниво за ЕС. Само при пластмасовите опаковки рециклирането е 62-63% при средно 40% за ЕС.

Естествено, обективността изисква да кажем, че като цяло делът на пластмасовите отпадъци в България, които не се рециклират или изгарят и стигат до депата, все още е по-висок от средния за ЕС, което се дължи основно на ниския дял на изгаряните отпадъци.

Причините

Основен фактор за този ръст са изградените през последните години организация и инфраструктура и огромните инвестиции (от европейските фондове и от частни български инвеститори). Най-голямата от тях е софийският завод, в който подлежащите на рециклиране материали се отделят и от смесените битови отпадъци. Освен това в страната бяха изградени около 60 сепариращи инсталации, а в момента се строят още близо 20. Над 130 са фирмите с лиценз за рециклиране на пластмаса, чийто общ капацитет нахвърля обема на събираните пластмасови отпадъци. Затова им се налага да внасят суровина от съседните страни.

На официално ниво винаги се изтъква още една причина за добрите резултати: още през 2011 година България (сред първите страни в ЕС) ограничи използването на найлонови торбички чрез заплащане на продуктова такса. Твърди се, че благодарение на тази мярка близо половината българи вече не ползват такива торбички, а останалите са ограничили употребата им.

Българската специфика

Има обаче още една, специфично българска причина, която не влиза в официалните отчети - приносът на хора с ниски доходи (предимно роми), които събират от контейнерите по улиците годните за рециклиране отпадъци и ги предават в пунктовете за вторични суровини срещу заплащане. Трудно е да се каже какъв точно е обемът на този „бизнес“. Според неправителствени организации, само в София (с население към 2 милиона) става дума за 4-5 хиляди души, които „отговарят“ за около 50% от отиващите за рециклиране отпадъци (около 100 хиляди тона) и така годишно спестяват на града разходи в размер на около 16 милиона лева. Вече се чуват експертни гласове, че нормативната рамка трябва да вземе предвид тези хора и да ги интегрира в системата. Предлага се работата им да бъде припозната като официална професия: "събирач на отпадъци за рециклиране".

Така или иначе тези хора очевидно са съществена част от българския бизнес модел в рециклирането, създал се спонтанно като съчетание от икономическите условия, усилията на държавата и предприемаческата инициативност.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Нещо подобно и също толкова изненадващо се случи преди години с „българския“ интернет, който излезе от допотопната и хаотична епоха на преплетените и висящи отвсякъде кабели и сега е сред най-бързите и най-лесно достъпните в света.

Перспективите

Разбира се, пред борбата срещу пластмасовите отпадъци има още много проблеми: промяна на финансовия модел (такса смет не върху данъчната оценка на имотите, а според количеството отпадъци); вместо анонимността на уличните контейнери - разделяне при източника и събиране от врата на врата; действени (а не неприложими като сега) санкции.

Освен това обсъжданата в момента европейска стратегия за драстично намаляване на пластмасовите отпадъци, която трябва да преобрази проектирането, производството, използването и рециклирането на продуктите в ЕС, ще подложи цялата система на нови изпитания. Това обаче са и нови възможности за технологичен и икономически скок. Защо да не се използва събраната инерция и този скок да се случи и в България? Като при интернета. 

*****

Разгледайте и тази фотогалерия:

 

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    Дребни като песъчинки

    Те са дребни като песъчинки, някои дори не се забелязват: пластмасовите микрочастици, наричани микропластика. Те са не по-големи от 5 милиметра и са съставна част на редица продукти. Някои са добавени съзнателно - при пастите за зъби например. А други възникват при разграждането на пластмасовите отпадъци или при протъркване на материалите - например при шофиране (гумите).

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    Има ги в пастата за зъби

    На някои от производителите им е все едно, а много хора изобщо не са наясно: сините точици в пастата за зъби са дребни пластмасови частици. Смята се, че с тях миенето на зъби е още по-ефективно. По-късно обаче тези микрочастици попадат в моретата - заедно с отпадните води, тъй като повечето пречиствателни станции не могат да ги филтрират.

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    Козметика с много пластмаса

    Пластмасови частици се съдържат и в някои гелове за почистване на лице, както и в редица душгелове. Има ги и в матиращи кремове. Само че производителите изобщо не си правят труда да информират потребителите, че в домашната им козметика се съдържа микропластика. Пирродозащитниците и някои институции настояват използването на дребните микрочастици в козметиката да бъде забранено.

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    И изкуствените материи са проблем

    Най-много микропластика "произвеждат" синтетичните текстили. В момента 60% от дрехите ни са от подобна материя. При изпирането на едно яке полар например се освобождават до 1 милион влакна. Годишно в Европа по този начин в отпадните води попадат близо 30 хиляди тона синтетични влакна, сочи изследване на ЕС.

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    Микропластика във водата

    Пластмасовите микрочастици замърсяват не само реките и моретата - милиони хора по света всеки ден поемат невидимите власинки, докато пият вода от чешмата. Американски учени са изследвали 150 проби с питейна вода от 5 континента: в 83% от тях са установили съдържание на микропластика. Микрочастици пластмаса - пропилен или найлон - са открити и в много марки минерална вода в пластмасови шишета.

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    Как микропластика отива в моретата

    При триенето на пластмасови повърхности се отделят микроскопични пластмасови частици. Една част от тази микропластика попада в моретата. Най-големите подобни замърсители са синтетичните текстили, атомобилните гуми, градският прах и пътната маркировка. В козметичните продукти се съдържа значително по-малко количество микропластика.

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    Бомба със закъснител

    Пластмасовите отпадъци също "произвеждат" голямо количество пластмасови микрочастици. Една найлонова торбичка се разгражда след 20 години, едно пластмасово шише - след 450 години. Средностатистически всеки жител на Земятата използва годишно по 60 килограма пластмаса. А в Северна Америка и Западна Европа дори над 100 килограма. Два процента от произвежданата в света пластмаса попада в моретата.

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    В плен на пластмасите

    Настъплението на пластмасата се отразява и на хората, и на животните. Все още обаче знаем твърде малко по този въпрос, защото изследванията тепърва прохождат. Ясно е обаче, че пластмасата и микропластиката попадат в стомасите на живи същества и дори причиняват смъртта на някои животни. Досега няма изследвания, които да доказват, че пластмасата е опасна и за здравето на човека.

  • Пластмасата е навсякъде около нас. И в нас.

    По-малко пластмаса?

    Пластмасата е евтин продукт и често се оказва практична в ежедневието ни. Факт е обаче, че тя вреди на околната среда. Какво могат да направят политиците? Да забранят торбичките и чашките за еднократна употреба? Да въведат задължително рециклиране или един вид "пластмасов" данък? Най-добре би било да преминем към алтернативни продукти, които щадят природата и човека.

    Автор: Геро Рютер

    v

Четете още:

🔴 Той е Еверест

🔴 20 000 пеят със Слави Трифонов в Лондон, парите - за майките на деца с увреждания

🔴 Ето какво се е случило с падналия военен хеликоптер край Пловдив и какъв е броят на загиналите





Източник: dw





Коментари

горе