Непосилна грижа срещу 400 евро на месец


Услугите за възрастни хора са златна мина за измамници на пазара на труда

"Ние сме законна организация и нашите хора работят законно в Белгия. Плащайте си сметките към нас всеки месец и ние ще плащаме на нашите служителки. "

Така Силвия М., управител на фирмата Seniorcare24 в Белгия, уверява потенциалните клиенти, когато искат повече информация за услугите им. Заедно със сестра си Тереза, тя ръководи белгийско-холандско-български милионен бизнес с грижи за възрастни хора. Услугите на двете сестри българки се продават чрез уебсайтове като www.seniorcare24.be в Белгия, Холандия и Люксембург.

Насочени са към възрастни хора, които се нуждаят от интензивни грижи, но не желаят да се преместят в дом за стари хора. Това, което Силвия умело прикрива, е, че  техните клиенти всъщност пускат в дома си една сенчеста организация. 

Но белгийските възрастни, които искат да прекарат последните години от живота си у дома, нямат много възможности. Пълното здравно обслужване по домовете от приличен доставчик на такива услуги не е достъпно за белгийците от средната класа.

"Гинка, Гинка!", кънти къщата в горския район, когато 92-годишната Крис вика своята българска помощничка. Очите на оживената, но страдаща от деменция възрастна дама проблясват, тя  иска да покаже как нейният личен грижовник облекчава старостта й.

 „Гинка се грижи за мен и за съпруга ми Уили. Тя готви, пере, и ние не се нуждаем от допълнително почистване на дома вече. Освен периодично от медицинска сестра, в дома ни вече нямаме нужда от друга помощ на дневна база. ", казва Крис и нарежда:

"Кафе, моля!" Гинка се появява и мълчаливо изпълнява инструкциите.  Погледът й проблясва. Опитът ни да влезем в контакт с нея отклонява с мълчалива полуусмивка.

"Тя не говори нидерландски", обяснява Уили. И добавя: "В началото комуникацията ни беше много трудна, но постепенно намерихме начин да общуваме. Но нормален разговор е невъзможен.”  Въпреки това, Уили и Крис са доволни клиенти: Вече имахме трима помощници като Гинка и просто не можем да живеем без тях. Това е единственият ни начин да останем заедно като двойка – ако отидем в старчески дом най-вероятно ще бъдем разделени, обясняват старците. Проблемът е, че в домове за възрастни хора  място се намира много трудно, а за двойка – почти невъзможно. 

Погледът на Уили  разкрива безпомощност:  Съпругата ми и аз се нуждаем от много различни видове грижи. Той поглежда дясната си ръка, висяща над лявата. След мозъчен кръвоизлив лявата страна на тялото му е останала парализирана. Оттогава той не може да се изправя без чужда помощ, нито да върви. "Не съм наивен", добавя пенсионираният машинен инженер - неведнъж бях свидетел на това как съпрузи завършват живота си разделени - в различни центрове за медицински грижи.  

63-годишната Гинка е неговото успокоение на страха от раздялата със съпругата му. Тя се грижи за дома им, а двойката има звънец до леглото си, с който могат да я викат при нужда. 

"Гинка е силна, когато бях паднал веднъж, тя ме вдигна сама! ", казва Уили. Скоро обаче става ясно къде Гинка е придобила своите умения. Тя може да се справи с нуждите на Уили и Крис в Белгия, а 

в България  е оставила собствения си съпруг,

който е инвалид след злополука. 

"Тук в Белгия тя може да печели пари, за да купува лекарства в България. Чувствам се неудобно, че тя е дошла от толкова далече, за да се грижи за нас, а в България има някой, който също се нуждае от помощта й", признава Уили. 

На пръв поглед изглежда, че ситуацията е изгодна както за Уили и Крис, така и за Гинка. Безработни жени от по-слабо развитите икономически държави получават възможност да се справят с отчаяното си финансово положение, като се грижат за нуждите на възрастни хора от Западна Европа. 

Щастливата старост в позната среда за западноевропейците носи финансова сигурност за социална група в неравностойно положение в една от най-бедните страни в Европа - това е единният европейски пазар, който показва най-човешкото си лице. Поне пръв поглед. 

За дъщерята на Крис и Уили Тинеке Seniorcare24 предоставя много добра алтернатива. "Родителите ми настояваха да останат вкъщи. Дори се бяха подготвили за това и си построиха къща без стълби. Аз пък имам лични здравословни проблеми, децата ми са в университет, а съпругът ми е пенсиониран, затова няма как да се преместя да живея при тях", споделя тя. 

Семейството й плаща около 2500 месечно за услугата, която получава от Seniorcare24. Сумата не е малка, но за тях това е много добра сделка. В замяна на платената сума клиентите получават личен асистент, който е на тяхно разположение 24 часа на ден, почти седем дни в седмицата. 

"Първата стъпка беше опознавателно интервю на място, което според нас беше офис на компанията в Белгия", казва Тинеке. И въпреки че адресът е споменат на сайта на компанията, на рецепцията на посоченото място чуваме различна история: "Не, Seniorcare24 няма офис, тук събираме само кореспонденцията им." Очевидно срещи с клиентите се организират някъде в помещенията на бизнес центъра. 

Къде да търсим тогава главния център на компанията? В бизнес регистрите откриваме нещо забележително. 

Намираме не по-малко от 9 фирми,

създадени в България от сестрите 

и техния баща през последните 10 години. Тези компании носят имената "Bauring", "Molenburg", "Care4You", "Lavato” и Myosotis" и официалният им адрес се намира в една и съща сграда във Велико Търново. Белгийската организация Seniorcare24 всъщност се оказва само витрина на този бизнес. 

През 2016 г. обаче „гръмва” една фирмите в мрежата на сестрите в България -  "Care4You". Белгийските служби за инспекция откриват сериозни нарушения на трудовите и социалните права на хората, които се наемат от фирмата за болногледачи. 

82 служители на фирмата, работещи в Белгия, са получили надница много под минималната заплата в страната, която е 1557 евро. Освен това, плащанията често не са ставали навреме и е имало незаконни удръжки  от заплатите на служителите. 

В много от случаите не е било спазено и белгийското трудово законодателство, що се отнася до работното време и времето за почивки, а за няколко служители компанията не могла да представи разписки за плащанията на инспекцията . Също така, фирмата не е позволявала на никой от служителите й да казва, че имат проблем. На служителите е било забранено да разговарят с инспекторите, като са били заплашвани с уволнение и глоба от 1000 евро. 

На 14 ноември 2018 г. Тереза М., управителка на "Care4You", бе 

осъдена на 15 месеца

лишаване от свобода. 

Подсъдимата дори не се е явила в съда по време на процеса. Тереза е трябвало и да плати глоба от близо 5 милиона евро. Според съдията по делото компанията "провежда политика на експлоатация, при която се нарушават социалните закони, като се улеснява възможността за извършване на незаконна работа и социални измами". 

По-нататъшно разследване разкрива, че през същия месец още една българска компания на сестрите – „Лавато” - също е била приведена под съдебна отговорност - пред български съд. Информацията от съдебното решение ни дава по-задълбочен поглед върху практиките на семейството. 

Жената, която завежда делото е бивш служител във фирмата. Тя е наета на 26 февруари 2016 г. и незабавно е изпратена в Белгия като командирован работник. Във вила, близо до фламандския град Антверпен, тя е трябвало да се грижи за възрастен мъж и да бъде на разположение денонощно. 

Какво трябва да получава женатаза работата си ? Сумата варира всеки месец, но въпреки това се оказва ужасно малко. Средно е получавала месечно 663 евро за периода от март до юни, което е половината от минималната заплата в Белгия. За работата си през юли тя не е получила нищо и социалните й вноски не са били платени. 

Причината, поради която тя завежда дело, не са плащанията, а начинът, по който е бил прекратен трудовият й договор. В края на периода на работа, договорен в трудовия договор, служителката получава писмо от управителката Тереза. Съгласно този документ, Тереза е щяла да поиска да се прекрати договора й. И за тази цел е настоявала служителката сама да подаде писмено уведомление, че иска да напусне. Въз основа на това твърдение компанията е предявила претенции за обезщетение и е поискала жената да го плати. Тя също не е получила и последната си заплата. 

В българския съд служителката категорично отрекла да е изпращала писмо с искане за напускане и е настоявала съдията да определи трудовия й договор като непрекратен – за да й бъдат изплатени дължимите заплати. Българският съдия се съгласил с исканията на гледачката и 

разпоредил да й бъдат изплатени сумите. 

Независимо от факта, че името на белгийската фирма "Seniorcare24" се използва за привличане на клиенти от страната, Силвия ги кара си да подпишат договор с една от фирмите, регистрирани в България. След това тези фирми наемат българска гледачка, който незабавно се изпраща в Белгия. 

Там жената трябва да работи шест месеца по споразумението за командироване на работници. Обикновено служителят няма работно място във фирмата в България – той се изпраща директно в командировка  в Белгия. Това става ясно и от публикуваните от фирмата обяви за свободни работни места, които изрично посочват Белгия като страна, в която се случва наемането на работа. 

"Тази практика е в противоречие с духа на споразумението за командироване на работници", обяснява Фредерик Де Виспелар - учен, който се занимава с проучвания на трудовата мобилност в Европа. "Командироването винаги е имало функцията на временно решение, което предоставя възможност за трансгранични услуги. То обаче никога не трябва да се превръща в основен бизнес модел. Европейското законодателство ясно посочва, че дружествата трябва да развиват дейността си в страната, в която се намират."

В нашия случай едва ли се наблюдава подобна дейност. Също така фактът, че във фирмата на сестрите се набират работници, които да заместят свои колеги, работещи по схемата за командироване, е против правилата. 

Белгийските клиенти винаги подписват договор с фирмата за 6-месечен период. 

След това им се предлага

да преподпишат договора. 

"Понякога дори другата страна в договора се променя. Вече сме сключили договори с например "Molenburg", "Lavato и „Lavato 2016". Като изключим това, че ни беше назначена нова гледачка, всичко друго остана същото ", казва Тинеке, като признава, че тя винаги е смятала тази практика за малко странна. 

Де Виспелар ни разяснява как да разберем тази практика. "Ако една компания наеме служител, който да замести назначен в друга фирма, става много по-трудно да се провери дали дадена фирма спазва "ограничението за замяна ", предвидено в европейските правила за командироване. За да е сигурен мониторингът, трябва да се сравнят служителите на двете компании. " 

Друго "предимство" при използването на много компании, регистрирани в друга страна, е, че е много трудно може да се получи ясна представа за общия размер на дейността на бизнеса на фирмата. Именно затова 

е много вероятно 82 гледачки,

споменати в белгийското съдебно дело,

да са само част от схемата. 

Освен с "Care4You", семейството е имало отношения с повече от пет други фирми по време на процеса. Някои от са предлагали услуги на клиенти в Холандия. В интервю в българско онлайн издание, самите сестри твърдят, че имат около стотина болногледачи в Белгия. В България фирмата основно назначава жени, които имат сериозни финансови проблеми.

 Разследването ни откри бивши служители на фирмата както в Белгия, така и в България. Някои се страхуват и искат да останат анонимни, а други са готови да говорят открито, тъй като техният гняв е по-голям от притеснението. Общото между тях е, че всички искат да получат справедливост. 

Техните истории разкриват културата на страха, за която основно допринасят измамите и заплахите. Освен това научаваме, че болногледачките, които се наемат, почти не са подготвени за работата си в Белгия. 

Например, 32-годишната Павлина, която е изпратена в Белгия 

без никакво обучение

или опит в тази сфера. 

От фирмата й казали, че работата й ще бъде основно да си общува с жената, при която отива. Тя трябвало да й помага в домакинството и да й помогне да получи социален живот, като всичко това ще се случва в приятна обстановка. Действителността обаче се оказала доста по-различна. 

"При пристигането си разбрах, че трябва да се грижа за дама, която е загубила и двата си крака. Шокирах се", разказва Павлина. Тя искала да се върне в България и звъннала на шефката си Силвия. Силвия от своя страна признала, че е трябвало да даде малко повече информация на Павлина, но също така й казала, че няма как да я върнат в България. 

Договорът на жената съдържа клауза, която 

я задължава да изплати

обезщетение от 10 000 евро на фирмата, 

ако се откаже от подписаните в договора условия. Това е непосилна сума за Павлина. В този момент обаче тя няма никаква представа колко малко ще й донесе работата й като гледачка в Белгия. 

"Те просто ви оставят с човека, за когото трябва да се грижите", казва Павлина - "Представете си: 6 месеца сами с жена с тежка инвалидност, с която дори не можете да разговаряте!" 

Фламандската инспекция по социални грижи забелязва, че нещо не е наред с грижите, които изпълняват служителите. През 2011 г. инспектори посетили още една българска компания "Bauring", която изпратила болногледачи чрез "Seniorcare24". 

При проверката е установено, че степените на медицинска помощ на гледачките не са били разпределени по подходящ начин. На фирмата е наложена малка административна глоба, която е платена. При втора проверка през 2013 г. фирмата все още не отговаря на нужните критерии и й е наложена е нова глоба. Сумата все още не е изплатена. 

Но още по-лош е фактът, че няма никаква гаранция, че гледачките, които се занимават с трудни и деликатни задачи по време на работата, са преминали през обучение. Има нередности не само в степените на грижа, но и признаци за измами. Всичко започва още когато бъдещите служители трябва да подпишат договори си. 

"Имах среща във Велико Търново. Казаха ми по телефона адреса, където трябваше да подпишем договора. Подписването не се случи в офиса, в който се проведе интервюто ми. Извикаха ме в апартамент в жилищна сграда", разказва гледачка от фирмата. "Дадоха ни куп документи, които да подпишем. Повече, отколкото можехме да четем за времето, което имахме. Нямахме представа какво подписваме. След известно време подписвахме на автопилот - без да четем", спомня си жената. 

Илиана - бивша служителка във фирмата - все още съжалява, че е подписала документите: "По-късно научихме, че сред документите е имало празни финансови ордери. Не разбирахме какво правим тогава. Всъщност, подписвайки тези документи, ние се съгласявахме, че сме получили кеш част от обещаната ни заплата. Ако на по-късен етап искахме да претендираме, че не ни е изплатено нещо, нямаше как да се докаже." 

Клиентите в Белгия

също стават жертви на измами. 

От българската фирма трябва да покриват разходите за живот на гледачката, самолетни й билети и достъпът й до интернет. В същото време се оказва, че компанията използва тези разходи, за да оправдае незаконните удръжки от заплаите на служителите си. 

Тази схема, в комбинация с подписаните предварително от служителите финансови ордери с неуточнена сума, позволява на работодателите да плащат много ниски реални заплати. 

Петте бивши служителки, с които разговаряхме, са получавали месечно между 350 и 700 евро, като е трябвало да бъдат на разположение на възрастните хора почти денонощно. 

Но ако компанията плаща толкова малко и начислява на своите клиенти големи такси, то най-вероятно фирмата има сериозни доходи. Въпросът е - къде отиват парите? 

Получихме имейл от 

българския разследващ

журналист Станимир Въгленов,

който е добре запознат

с криминалните схеми 

Към мейла са приложени редица листове с дълги списъци на недвижимите имоти на бащата на двете сестри и на Силвия. Много от тези имоти се намират в живописното село Миндя, което се намира на по-малко от половин час път от Велико Търново. На пръв поглед селото изглежда бедно, но някои атрактивни луксозни къщи се открояват, като сред тях е и една екстравагантна вила с кула. 

Доста от тези луксозни къщи са собственост на семейството. Опитваме се да говорим с местните хора, но те много внимават какво казват. Всички познават сестрите и знаят за чуждестранния им бизнес. Хората, които се съгласяват да кажат нещо за семейството, със сигурност не ги хвалят. 

Но как сестрите успяват да продължават да извършват схемите си, въпреки многото обвинения, които са повдигнати тях? Според Станимир Въгленов съществува пряка връзка със сложната корпоративна структура, създадена от сестрите. 

 Те имат за цел да разпределят риска между фирмите и да прехвърлят пасивите си. "Ако разделите предприятието на различни юридически лица и един от тях е уловен, вие все още можете да прехвърлите дейностите към някоя от другите фирми." 

Точно това са направили и сестрите М. с компанията "Care4you". Половин година преди решението на съда в Белгия 

фирмата е продадена на Герчо –

мъж, чието име е свързано

с 30 други компании. 

Въгленов не е изненадан: "Такъв човек се нарича "предприятие-гробище ". Тези хора са финансово фалирали и заради това са готови да дадат подписа си за дребни пари. По този начин те поемат задълженията на компанията, която вече е без активи." 

С прехвърлянето на "Care4You" на Герчо всички активи на фирмата са дарени на друга компания от схемата - "Myosotis" („Миосотис”) , също собственост на сестрите.  

"Ако някой успее да осъди Care4you за неизплатени заплати и опита да си ги получи чрез съдия-изпълнител, реално няма нищо, което може да бъде иззето от фирмата. Герчо може да е собственик на 30 фирми, но 

той дори не притежава

къщата, в която живее! ", 

казва Станимир, като ни показва извадка от регистъра на недвижимите имоти в България.

 Гледачката Павлина се е наложило да се справи сама с последиците от престъпната схема. След връщането си в България тя повдига обвинения срещу "Care4you" - бившия си работодател -   компанията, която впоследствие ще бъде осъдена и в Белгия. 

Павлина печели делото, но поради прехвърлянето на компанията на Герчо, се е оказало, че "Care4you", е неплатежоспособна. Павлина е водила битка в съда почти четири години, за да получи парите, които й се полагат. 

Едва когато Павлина и адвокатът й заплашили с публичната продажба на имуществото на "Myosotis" – където са прехвърлени активите на "Care4You" като дарение -  в един момент й били изплатени 5000 евро за дължите заплати. 

Все пак Павлина е една от щастливките, въпреки че победата й се дължи единствено на нейната упоритост и на постоянството на нейния адвокат. От решаващо значение за българското дело се оказва аргументът, че искът на клиента датира от времето преди активите на "Care4You" да бъдат прехвърлени на „Миосотис”. 

Според адвокатката на Павлина, много нейни колежки гледачки нямат този късмет, тъй като претенциите им към фирми на сестрите, са с по-късна дата.

Посочената по-горе белгийска глоба също е била наложена след щедрото "дарение" на активите на "Care4You"  към „Миосотис”. 

Остава въпросът, дали и как

тази глоба изобщо ще бъде платена. 

Ян Кнокакерт, координатор на FAIRWORK Belgium - организация, ангажирана с каузата на нелегалните работници, посочва друга причина за дългото съществуване на "империята" от фирми, създадена от сестрите: "Пазарът за домашни грижи не е добре организиран в Белгия.

Всъщност грижите, която Уили и Крис искат да получават, реално не са законни в Белгия. Няма начин да наемете някой, който да се грижи за домакинството и същевременно да гледа възрастни хора, освен ако не се обърнете към неформална верига." 

Кнокакер признава, че има решение, въпреки че то не е толкова просто: "Ако такава система се въведе, ще имаме нужда от регулация. Това обаче ще изисква политическо решение и ние все още не сме стигнали до този момент. Съществува тревога сред политиците за справянето с проблема на този пазар на труда, тъй като приличната система идва със съответен ценови стандарт. Но кой ще плати сметката?" 

В същото време се появяват все повече жертви на горепосочените схеми - болногледачки, които работят при изключително несигурни обстоятелства, и възрастни хора, които са напълно неосведомени за хората, които ще се грижат за тях. 

Чрез информацията, която сме събрали от съдебните и търговските регистри, опитваме да разберем с какъв мащаб работят фирмите, свързани с "SeniorCare 24". 

Няма съмнение, че сестрите

все още наемат болногледачки

в България и днес 

Освен това, няколко телефонни обаждания до компанията са достатъчни, за да разберем, че "SeniorCare 24" понастоящем все още е активна и готова да изпраща свои служителки, както в Белгия, така и в Холандия. 

Когато се обаждаме, Силвия ни обяснява на безпогрешен холандски ка "семейният й бизнес" може да ни бъде полезен. Примерният договор, който тя ни изпраща, разкрива присъствието на нова българска компания, наречена "Molenburg". 

От данните в българския търговски регистър става ясно, че Силвия и нейната сестра, която се укрива след присъдата в Белгия, представляват и половината от дружествения капитал на новата фирма "Molenburg". Очевидно сестрите М. не планират да се оттеглят от  своята златна мина "SeniorCare24".

------------- 

Бележка на редакцията:  Разследването е публикувано в белгийското списание Knack на 30 май 2018 г. В същия ден вечерта бе излъчен документален филм по разследването  в предаването Telefacts на белгийската телевизия VTM (филмът може да се гледа след безплатна регистрация в сайта на телевизията).

 Вчера (13 юни) разследване по темата беше публикувано и в авторитетното холандско списание Groene Amsterdammer. Разследването е осъществено с помощта на Fonds Pascal Decroos voor bijzondere journalistiek и Journalismfund.eu

Белгийски заместник-министър на социалните грижи е говорил преди няколко дни по темата с българския си колега. Над пет нови жертви на схемата се свързаха с „24 часа” след публикациите в Белгия и Холандия. Ще продължим да следим развитието на темата.  


Какво четем:

🔴 На щастие и късмет е, когато...

🔴 Съветите на Ванга за добро здраве

🔴 За предателство срещу България цар Самуил избива рода на брат си Арон

Източник: 24 часа



Коментари



горе