Д-р Николай Недев: Има шанс простреляната Симона да се върне към нормалния живот


Момичето нямаше да е живо, ако куршумът бе поразил мозъчния ствол

Мечтая за хибридна операционна като в София и Пловдив, казва началникът на отделението по неврохирургия в УМБАЛ - Бургас

- Д-р Недев, вие оперирахте простреляната в Слънчев бряг Симона Тодорова. 22-годишното момиче се подобрява с всеки изминал ден въпреки лошите прогнози в самото начало. Обнадежден ли сте?

- Симона бе докарана при нас в много тежко състояние, с гърчове. Оперирах я аз, но работата по този драматичен казус е екипна. Много е важна ролята на реаниматора д-р Таня Ганчева, която е дала анестезията в нощта на постъпването на Симона, усилията на д-р Даниела Люцканова, ръководител на реанимационното отделение. Вече се намесват и рехабилитаторите, и физиотерапевтите, защото на 13 юни Симона бе вертикализирана (изправена - б.р.). Тя няма парализи, вече сяда, контактна е. Предстои обаче дълъг период на възстановяване.

- Как премина операцията?

- Това бе рутинна операция, продължила около час и половина. Става дума за сериозно огнестрелно нараняване, при което куршумът е влязъл през лявото слепоочие, минал е на 4 см от средната линия в задната теменна област и е излязъл. Това е проектил със сериозна маса и скорост. Операцията не беше сложна, хирургията премахва кости,

изсмукват се

умрелите части

от мозъка

и кръвоизливите, прави се кръвоспиране на кървящите съдове. Всичко зависи от това кои зони са простреляни.

Ако беше простреляна от слепоочие до слепоочие, пациентката щеше да е мъртва, защото в този случай се засяга мозъчният ствол, а това е фатално.

- Има ли шанс момичето да се възстанови дотолкова, че да води нормален живот? Да се впише в социалната среда?

- Да, има шанс и аз се надявам това да стане. Мозъкът има различни функционални зони. За далечна прогноза все още е рано. Възможни са по-далечни усложнения, защото това е първично инфектирано открито нараняване на мозъка. (Огнестрелните наранявания винаги се смятат инфектирани.) Засега състоянието на Симона е задоволително. Няма температура, храни се самостоятелно, пие вода сама още на четвъртия ден от операцията.

- А познава ли родителите си? Те са неотлъчно до нея.

- Да, познава ги. Аз непрекъснато търся адекватността в погледа ѝ. Симона

разбира, но още

не може да

изговаря думите,

появяват се речеви емболи (единични думи - б.р.). Ние не знаем дали тя ще говори литературно и много добре, но това е въпрос на време. Надявам се да е вградима в обществото.

- Кои зони в мозъка са засегнати при прострелването?

- Има доста засегнати гностични полета. Това са речев гнозис - граматическите способности, музикалните - анализа на музиката, математическия анализ и анализ на синтаксиса. Видимо около тия зони е минал проектилът. За щастие, мисловните центрове са добре, защото челните дялове са незасегнати. Става дума за паметта, интелекта, поведенческите реакции. Но има зона, която е безвъзвратно изгубена, както и зона, която може да се възстанови, но може и да се изгуби. Медицината не е математика. Ние свършихме това, което трябва, но има над нас Господ Бог. Понякога хирургът излиза очарован от алгоритъма и чистотата на операцията, която е направил, но се намесва нещо отстрани - белодробна емболия или пневмония, и пациентът си отива.

Когато 37 г. работиш, ставаш суеверен.

- Вие сте неврохирург с богат опит. Имали ли сте друг подобен случай като този със Симона?

- Да, разбира се, оперирал съм 30 пациенти с огнестрелни наранявания.

Спомням си случая на един горски от с. Зайчар. Показвал новия си пищов на съседа, но по невнимание се прострелял. Куршумът беше избил парче кост и се бе върнал в мозъка. Аз бях в асансьора, в който реаниматорите вкараха носилката с простреляния. Това се оказа животоспасяващо, защото в асансьора изкървя - в носилката му бе изтекла около 5 л кръв, беше бял като платно. От асансьора директно го качихме в операционната и

през косата му

хванах голям

венозен синус,

който кървеше. Едва след това го бръснахме, проших го, вадих куршума и днес човекът е жив. Какво ли не съм виждал - стрела на харпун, която влиза през носа и излиза през черепа, нож, забит и останал в челюстната кухина, разбит от скутер череп. Навремето спасихме и един германец, прострелян с калашник на границата.

- Ръководите отделението вече 19 г., а то е лицето на УМБАЛ - Бругас. Как успявате в една държавна болница, вечно притисната от липса на финанси?

- Неврохирургичното отделение е едно от най-мощните в страната, конкурентно на някои клиники. Вече и с добър потенциал - колеги от Стара Загора ни подсилиха. Извършваме голяма дейност, защото през лятото районът става 2 млн. души.

Работи се почти пълният обем на гръбначна хирургия и на периферна нервна система, детски малформации - правим доста детски неврохирургични операции.

Д-р Георги Томов беше нашият учител. През 1997 г. започнахме с микроневрохирургия, после с по-широка неврохирургия, онконеврохирургия на гръбначен мозък и гръбначен стълб, цялата травматология на гръбначен стълб, главен мозък и периферните нерви. Навлязохме в конвенционалната онкология, в края на 90-те наш консултант стана проф. Марин Маринов, с когото започнахме базална хирургия. Оперираме мозъчни кръвоизливи - това е рутинно за отделението, като сме намалили смъртността с 30-40%. С помощта на доц. Владимир Наков лекувахме около 15 аневризми. Но за да правим такава хирургия, която днес е много актуална, защото страдат много млади хора,

са нужни високи

технологии

При конвенционално третиране на заболяването смъртността е между 20 и 30%. Въведени са ендовазални методи, но те са недостъпни за нашия град. Болницата технологично изостава значително спрямо университетски центрове като Варна, Пловдив и София.

В столицата е концентриран голям потенциал на неврохирургическа технология и обучен персонал и това е държавна политика. Имало е обаче много случаи, при които ние сме се намесвали, когато няма време да се пътува до София. Затова апелирам към здравното министерство да не се сегрегират специалности, които минават за малки, но са короната на медицината.

- Вие лансирате идеята да бъде създаден обществен съвет, който да помага на държавната болница.

- В обществения съвет да влизат лекари, хора от общината, бизнесмени, известни личности на града, от творческата интелигенция. Да се направи фондация или сдружение, в което водещи бизнесмени, а има много капитал в този град, да дадат целенасочено средства не само за неврохирургията. Мечтая в Бургас да бъде създадена хибридна операционна, оборудвана по последна дума на техниката, в която може при редки тумори, при базална и съдова неврохирургия да се възползваме от висши технологии. Операционна, в която хирургът, независимо от коя област на медицината е, да има всички удобства, да има монитор, на който да се вижда цялата операция, да може да се направи запис на операцията. Специалистът да се разгърне, да предаде опит на младите лекари.

- Има ли в страната такива операционни?

- Да, в София и Пловдив. Струват около 2 млн. лв. Това е важно за Бургас, защото понякога нещата се решават до час-два. Не можем постоянно да чакаме консултанти.

Трябва да има постъпателност, а аз през тези години

се чувствам като

Сизиф - бутам един

камък, а той се връща

В нашата специалност нямаме право на грешка - нервната тъкан не регенерира. Поне 10 г. са нужни за един лекар, за да започне да прави средна неврохирургия, да придобие рутина.

- Как приемате критиките, че Бургас няма достатъчно компетентни лекари?

- Всички специалисти, които сега са по частните болници, са излезли от държавната в Бургас -хубава или лоша. На някои просто не им издържат нервите и напускат, защото тук е трудно. Ние понякога изпадаме в предбърнауд състояние, особено хора с голяма отговорност и по-дълга практика. Аз цели месеци не съм напускал града, защото не съм имал достатъчно хора в екипа си. Това сега не е така, имаме силен екип, но искаме да станем модерна неврохирургия.

Медицината се концентрира в няколко института, там се ръсят безброй много пари. Тези болници никога няма да са на загуба. А ние на първо време имаме нужда от една не кой знае колко голяма инвестиция за оборудване на хибридна операционна.

Нашата държавна болница е едва ли не клоаката. Тук идват бездомници, неосигурени, как няма да е в огромни дългове. Не може частна болница с 200 легла да има лимит 1 млн.лв., а УМБАЛ - Бургас, с 500 легла - 1,4 млн. лв. Тя винаги ще бъде в дефицит и пред фалит.

- Предстои въвеждане на здравна карта. Има опасения, че в Бургас ще се редуцират болнични легла?

- Това е нещо, от което България има нужда, защото градове като Айтос, Карнобат, Средец, които вече имат добри комуникации, могат да имат денонощни модерни поликлиники с потеницал. С един добър транспорт болният от Карнобат идва в Бургас за 40 минути.

Когато промените са съобразени с европейските стандарти, добрата медицинска практика и интензификация на нашия труд, те ще са полезни.

CV

Д-р Николай Недев завършва медицина в София през 1981 г. Започва работа в Бърза помощ. През 1983 г. постъпва в отделението по неврохирургия в държавната болница в Бургас, ръководи го от 1999 г. досега.

Съпругата му е физиотерапевт, имат две дъщери. По-голямата е хематолог, по-малката юрист. Брат му Димитър Недев е известен археолог, директор на музея в Созопол.

Д-р Недев много млад губи баща си, който умира от тумор в мозъка. Това го амбицира да поеме по пътя на медицината.


Какво четем:

🔴 Кои са любимите ни дестинации в България

🔴 5 години след 14 юни 2013-та

🔴 СЛАВЕЯТ И РОЗАТА – ЕДНА КРАСИВА И ТЪЖНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА ОТ ОСКАР УАЙЛД

Източник: 24 часа



Коментари



горе