Попска къща "Пендарка" – красотата и уютът на един селски дом


Какво е успехът? За мнозина да си успял, значи да имаш много пари и звездна слава. За други той не е свързан с трупане на материални блага и власт, а е по-скоро въпрос на себеусещане. Ако живееш живота, който те прави щастлив, значи си успял. Всекидневно около нас срещаме хора, които са повярвали в себе си и са сбъднали мечтите си. Как са постигнали успеха си?Каква е цената, която са платили? Имат ли своя рецепта за него? Отговорите на тези въпроси са нееднозначни и са заключени някъде дълбоко в човека. За Анна Пенева истинското удовлетворение е родната й къща в село Райово, която тя превръща в оазис на уюта, самобитността, традициите и спокойствието. Зад открехнатата врата на Попска къща „Пендарка”, те посреща просторният двор, богато озеленен и с разкошни дървета – три високи бора и над 300-годишен ясен. Те са един истински еко климатик само на 1 час път от София и на 15 мин. от Боровец.В двора на къщата има композирани стари предмети на бита от шопския край, които допринасят за допълнителна автентична атмосфера, а в непосредствена близост е живописната долина на р. Палакария. Панорамата, която се открива към селото, е меко казано прелестна.Pendarka1

„Човек има някакво усещане, нужда да се върне към корените си. Аз самата работих доста години в София, но ми се искаше да направя нещо свое. Така се върнах в родния си дом. Оттук са родителите ми и селският туризъм е нещото, което реших да превърна в личен, собствен бизнес” – споделя Анна.

Къщата на село, в която посреща гости от близо и далеч е тази сбъдната мечта и мисията на живота й. Това обаче не е от обичайните места, които човек избира за да прекара почивката си, а от онези райски кътчета, в които се чувстваш като у дома си. Пренасяш се в един нов свят, попадаш в съвсем друго измерение. Именно такава е била и идеята на Анна – селска къща с черги, носии, а с тях идва и страстта към предметите на бита от старо време, традициите и обичаите.

„Желанието ми беше гостите да отнесат някакъв хубав спомен от този край, от шоплука. Нещо, до което са се докоснали” – обяснява лаконично предприемчивата дама.

Приятен спомен остава организираното в Попска къща „Пендарка”, годежно парти. Младите влюбени се вричат във вечна вярност пременени в носии и отнасят със себе си много снимки и спомени за този прекрасен ден.

С каквото и да се занимава човек, винаги го има факторът притеснение. Дали ще се случат нещата, по какъв начин, ще се оправдаят ли надеждите и очакванията.? Въпрос по-скоро на време, а не на желание. Анна тръгва почти от нулата, за да осъществи мечтите си. Идеята е обектът да е снабден с всички съвременни удобства, но същевременно да го има чара на селската къща. Тази задача е постигната на 100% . Как е станало това – вижте сами и почерпете идеи.

Кога се роди страстта към селския туризъм?

Аз съм завършила вътрешна архитектура и дизайн и много години работих в тази област. След това дойде кризата в 1997 г., нямаше строителство, нямаше и проектантска работа. Започнах временно работа в една интернет компания. Идеята беше да е за три месеца, докато намеря ателие, в което да практикувам професията си. Тези три месеца се превърнаха в 15 години. Така първите 15 години съм се занимавала с архитектура, вторите 15 от кариерата ми са свързани с интернет технологиите и се надявам същите тези години да са отредени и за селски туризъм. Всичко по някакъв начин ме е дообогатявало и в момента ми е от полза.

Какво е къщата за гости, която сте създали – хоби, бизнес или някаква сбъдната мечта?

Със сигурност компилация и от трите неща. Аз определено обичам къщата си и това личи. Хората като идват го усещати самите те се чувстват добре.Това е една сбъдната мечта за мен. През годините ми е стояло в ума като идея и съм търсила начини да яосъществя. Отделих близо една година, за да направя сайта. Тогава все още бях в София. Може да се каже, че той е моята гордост, защото гостите на къщата обаждайки се за резервация почти винаги казват – сайтът Ви е невероятен! Не страница, която да отвориш, да видиш някакви цени и някаква къща. Там има информация за абсолютно целия регион. Има информация за Самоков, за селото, за бита, за историята, за развлеченията и т.н. Постарала съм се бъдещите гостите, предварително да добият представа за мястото което ще посетят.

Какво може да накара човек да избере такава къща, а не луксозния курорт?

За всички видове туризъм, които се предлагат има клиенти. Хората, които идват в къщата, обиновенно искат да избягат от София за два-три дни и да релаксират.Идват и компании, обикновенно приятели които имат повод за празник и предпочитат до го направят на двора, около барбркюто. В един хотел подобен празник може да се организира единствено в ресторанта. Освен, че излиза по-скъпо, пространството се дели и с други хора. Друга група гости, които резервират къщата са млади семейства с деца.

Как хората разбират за Вас – от интернет или чрез приятели?

Най-вече от интернет. Това обаче, че разполагамсъс собствена страница не е достатъчно. Рекламирам къщата и в специализирани сайтове, които са за търсещи подобен вид услуги – селски къщи, вили и т.н. Това са начините, по които гостите намират къща „Пендарка“

Предвиждате ли да разширявате къщата като туристически обект?

Силно се надявам. В момента гостите приготвят сами храната си. Бих искала да предлагам местна кухня с типични за района ястия(вид селско гурме), но ми трябва още малко време за огранизация на този вид услуга.Имам идея да предлагам и колела под наем за разходка в региона. Бих искала да направя за децата, детски кът с катерушки и люлким, защото определено къщата представлява интерес за млади семейства с деца. Това са следващите стъпки за развитие, които планирам.

Може ли това, което предлагате да се обвърже с фолклора, местните традиции, кухнята?

Може. Това също е един бъдещ проект, който смятам да осъществя. В селото има прекрасна група за изпълнение на автентичен фолклор, казва се „Райски гласове”. Виждам възможност заедно с тях да предложа за празниците пълен пакет на гостите. Съчетание от местен фолклор и хумор, местни ястия и атракция със стари предмети на труда, като чекръци, които някои от гостите могат да се престрашат и да ползват.

Какви са впечатленията, с които си тръгват гостите?

Мисля, че са добри. Не съм забелязала и усетила до този момент някой от гостите да е останал с неприятно усещане. Винаги търся обратна връзка от клиентите. Самата аз имам притеснения, защото като изляза в селото и тръгна по някакъв път, боклуците които ме посрещат са чудовищни. Човек, за да се разходи трябва да е чисто и приятно, но хората изхвърлят какво ли не и къде ли не. Това е нещо което силно ме смущава.

Достатъчно узрели ли сме, за да развиваме туризъм?

От моя гледна точка да. Град като Самоков, който има невероятна възрожденска история, планина като величествената Рила, минералните извори в региона, хубавите села накацали в подножието на Рила и Плана планина, всичко това е предпоставка за развитие на различни видове туризъм. Държавата и общината обаче би трябвало да влязат в своята роля. Отново се връщам на темата за почистването и приятните разходки. Няма как да стане, акопродължаваме да изхвърляме боклуци къде ли не. Не може да влезеш в едно село и то да те посреща с бутилки и изхвърлени строителни отпадъци. В тази част никак не сме узрели, макар, че хората са инициативни и създават приятни кътчета. Когато човек влезе в една къща може обстановката да е перфектна, но когато наоколо е мръсно, ефектът се губи. Дори и да не развиваме туризъм, би трябвало да се грижим за чистотата както вътре в домовете си, така и извън тях. Всички ние се разхождаме по тези улици, а мръсотията е чудовищна, но това е проблем на цялата държава, не е само тук при нас.

Мислите ли да кандидатствате по някакви проекти?

Сложно е, защото се отпускат определени финансии, но условието е да имаш 30% от общата сума на разположение в банката. И тук е логичният въпрос – ако аз имам на разположение такива пари, защо трябва да се занимавам с програми. На този етап за мен е много обвързващо. Ако условията и процедурата бъдат по-облекчени бих кандидатствала, но на този етап смятам да реинвестирам сама.

Трябва ли да си патриот по душа, за да се занимаваш с туризъм?

Не знам дали това е точната дума. През годините когато съм била в София, не съм мислила, че в един момент мога да се върна на село и да изучавам традициите и да организирам събития. Но явно идва един момент в живота, когато то просто се случва. Няма обяснение. Майка ми вероятно има голям дял в това, защото тя е човек, който знае изключително много песни от едно време. Предавани от майка на дъщеря. Всички песни и приказки, които тя знае са записани и съхранени от Христо Нейков ( внук на Златка Дъбова). Надявам се че един ден това богатство ще види бял свят. Започнах да помагам на Христо и така неусетно потънах в богатството и историята на миналото, а след това се появи и идеята и желанието за развитие на селски туризъм.


Какво четем:

🔴 Деца, спасявайте се оттук

🔴 20 думи, които са ни останали от езика на хан Аспарух

🔴 Ама как си прекарахме! На Празника на розата в Казанлък, където животът е в розово. Буквално.

Източник: samokov365



Коментари



горе