Бивш инженер ракетчик от Беларус замени Лондон за търновското село Мусина


АЛЕНА ДАНИЛОВА ВЕЧЕ 12 ГОДИНИ ЖИВЕЕ В МУСИНА. ЧУВСТВА СЕ ПОЧТИ МЕСТНА защото бързо свикнала с природата, традициите и особеностите на селото, но все още трудно се справя с българския език. И не защото не иска да го научи, а по простата причина, че е заобиколена основно от рускоговорещи, а коренните жители разбират идеално родния й език и нямат нищо против да водят комуникация на него. Непонятно й е защо толкова много хора са напуснали мястото и обрекли къщите си на разруха, при положение че то се намира на 20 минути път с кола от Велико Търново и съчетава в себе си невероятна природа, спокойствие и очарование. Неотдавна съпругът й починал и останала сама в къщата си в Мусина, но твърди, че се чувства добре тук и няма намерение да се връща в родния си край.

67-годишната жена с гордост казва, че е родом от Минск, където все още живее майка й – на 96 години, жива и здрава, ветеран от войната. Алена цял живот работела като инженер ракетчик в СССР. Занимавала се с автоматиката и електрическото оборудване на съоръженията и космически спътници към министерство на отбраната. „Разработвахме много сложни  уреди. Работила съм и по няколко проекта за военните, но по-голяма част от работата ми беше за техника за мирни цели. Едно от постиженията, с които най-много се гордея, бе огромен геофизически апарат – четирикамерен спътник за снимки на повърхността на Земята“, заяви тя.

С него се наблюдавали недрата на Земята и поради изключителната му точност и детайлност се откривали злато и други полезни изкопаеми. Спътникът бил твърде мощен и дори засичал военни бази.

„КОГАТО ВОЕННИТЕ РАЗБРАХА ЗА ТОВА, СИ ГО ПРИСВОИХА И СПРЯ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ГЕОФИЗИЧНИ ЦЕЛИ. После СССР се разпадна и всички в екипа станахме ненужни. Със съпруга ми решихме да се преместим и емигрирахме в Англия“, разказа Алена.

Живели няколко години в Лондон, но не им допаднало тамошното ежедневие. Не можели да свикнал с трафика, спецификата на страната и всичко им се струвало твърде далечно и много скъпо. Решили отново да се преместят. Минали през Франция, Италия и случайно дошли в България. Разбрали за старата столица от интернет и напълно съзнателно се насочили насам. Много им допаднало българското гостоприемство и битът у нас.

„БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД – В СРАВНЕНИЕ С ОСТАНАЛИТЕ НАРОДИ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА, Е НАЙ-БЛИЗЪК ДО НАШИЯ. Всички сме славяни и сме много близки. Мусина ми допадна от пръв поглед. Купихме си къща и останахме тук. Бяхме първите рускоговорещи в селото“, спомня си Алена. Лека-полека обаче започнали да се заселват и други чужденци и мястото се превърнало в интернационално.

Казва, че българската култура й е на сърце и с голям ентусиазъм научава всички български обичаи и традиции и приветства родните фестивали. С ръка на сърцето заявява, че й е мечта да се научи да танцува български народни танци.

През свободното си време се отдава на земеделие в двора на къщата си и отглеждането на цветя. Харесва й сама да си произвежда зеленчуците и по този начин е сигурна в качеството на храната, която консумира. Научила е някои български рецепти и с тях разнообразява руското меню на трапезата си.

„НАЙ-МНОГО МИ ДОПАДА ДА СИ ПРАВИМ МЕШАНА СКАРА. ОБОЖАВАМ КЕБАПЧЕТА!“, възкликва въодушено Алена.

Фен е на ракията и виното и дори отглежда грозде, за да си прави сама от двата еликсира.

„Няма празник без ракия, вино или бира. В селото имам страхотни приятелки, с които често се събираме и празнуваме. Част съм от руския клуб и прекарваме отлично времето си заедно“, увери тя.

Галина ГЕОРГИЕВА


Какво четем:

🔴 Младият лекар, който поема към Северозапада, а не към Запада

🔴 Избраха най-красивата абитуриентка в България. Харесва ли ви тази блондинка? (СНИМКИ)

🔴 Д-р Дамянов: Успяхме да преборим рак на гърдата в последен стадий

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе