Лековитите билки на България

Очиболец (Potentilla). Една легенда разказва как уморен от подигравките на своите по-хубави сестри-билки, очиболецът се оплакал на доб­рата фея: „Всички ми се надсми­ват, че не съм блестящ, цветовете ми не са красиви и листенцата ми са само пет.“ „Не се натъжавай – отвър­нала феята. Ти може и да не блес­тиш с красота, но хората ще те търсят заради целебната ти и магическа сила!“ Освен че притежава лечебни свойства, за очиболеца казват, че ако го носиш като амулет, ще те зас­тигнат най-прекрасните неща: лю­бов, пари и мъдрост. 

Ранилист (Betonica оfficinalis, Stachys officialis). Билките от семейството на ранилиста още в миналото са били широко използвани с лечебна цел в Гърция, Рим, Германия, Испания, Великобритания. Дори испанците имат поговорка за хайдушката билка: "Продай палто и купи бетоника". Ранилистът е бил смятан за панацея още от древността. Антоний Муса, лекарят на император Август (63 пр. Хр.), заявявал, че билката може да излекува 47 различни заболявания и е особено ценна като лек за главоболия.

Невен (Calendula officinalis). Една от старите български билки. Още от древността невенът се използвал за лечение на трудно заздравяващи и инфектирани рани, нередовна менструация, кожни заболявания. Днес кръгът на приложенията му са се е разширил неимоверно – използва се като растителен антибиотик (особено срещу стрептококи и стафилококи), при възпалителни гинекологични заболяния, разширени вени, в козметиката, вътрешно при язва и гастрит.

Мащерка (Thymus vulgaris). Това е целогодишно растение с малки цилиндрични лилави цветчета. Използва се масово и днес като подправка, а плодовете, цветовете и листата се прилагат и като лечебно средство на билкова основа за различни състояния и заболявания още от времето на Древна Гърция. Мащерката съдържа различни видове антиоксиданти - флавоноиди, терпинен, бета каротин, които чистят организма от свободните радикали и ни помагат да се предпазим от вредите, които те могат да нанесат върху тялото.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum). Първите сведения за използването му за лекарствени цели датират в историята на древна Елада като вътрешно и външно противовъзпалително лекарство и като кръвоспиращо и антисептично средство. Цветовете и стъблата на жълтия кантарион са влизали в приложение за производството на червени и жълти бои. Набран на Еньовден и закачен на дърво, пази нивата от градушка. Жълтият кантарион е стомашно чревно биле, смята се за божествена билка.

Бял оман (Elecampane). Смятало се, че Елена от Троя събирала билката, когато била отвлечена от Парис. Тази история води до ботаническото име на билката (helenium). Коренът съдържа скорбялно вещество, наречено инулин, на което се дължи популярността на белия оман. Императрица Юлия Августа всеки ден изяждала захаросан корен, за да й помогне в "храносмилането и да й донесе радост". Гърците и римляните я смятали за панацея срещу  заболявания като воднянка, храносмилателни проблеми, дисменорея, ишиас.

Лековитият Бял равнец (Achillea millefolium) е изключително ценен от билкарите и почитателите на народната медицина. Билката бял равнец е сред най-популярните не само у нас. Позната е от древността – твърди се дори че войниците в античните времена винаги носели със себе си сушен бял равнец, за да се спасяват от болка и кървене след тежки битки. Чай и запарка от бял равнец са популярно “оръжие” в народната медицина – свързани са с обезболяващия и кръвоспиращ ефект, имат чудесен ефект при главоболие и мигрена.

Една от най-почитаните билки в тефтерите на бабите е  Маточина (Melissa officinalis). Растението с листа, ухаещи на лимон, расте почти навсякъде. Ще я откриете под дървета и поляни. Бере се до средата на месец юли. След цъфтежа си тя губи лечебните си свойства. Съдържа дъбилни, горчиви и слузни вещества, танини, кафеена и олеинова киселина, ензими. Още от дълбока древност тя е лек, използван от древногръцките лечители за изцеление от всякакви смущения на нервната система, бактериални инфекции.

Билката Глог (Crataegus) крие невероятна лечебна мощ. Единствено, този който не се е докоснал до нея, не предполага за ползите върху здравето ни. Според преданията, Христовият венец е бил изплетен от глогови клонки. Счита се, че това е растението, докоснато от Бог и именно заради това притежава огромна лечебна мощ. Растението тонизира сърдечния мускул, влияе благоприятно върху артериите.

Бяла бреза (Betula pendula). Бялата бреза е изключително лековито дърво, което е много разпространено в България. За лечение с бяла бреза се ползват листата и кората. Растението притежава силно изразено диуретично свойство, невероятно бърз ефект при разбиване на камъни в бъбреците. Листата  са богати на химичните вещества флавоноиди и именно те помагат са успокоителното действие на бялата бреза върху гладката мускулатура. Извлек от листата на брезата притежава силно антибактериално действие.

Липа (Tilia). Липовият цвят с лечебните му свойства е познат на хората от древността. Освен за чай, липовият цвят се използва във фармацевтиката, парфюмерията и козметиката. Приятният му аромат се дължи на съдържащото се в него етерично масло. Билката съдържа витамин А, витамин С, гликозиди, агликони, танини, сапонини, захари, горчиви вещества. Ценните съставки в липовия цвят, обуславят неговото противомикробно, диуретично, обезболяващо, противовъзпалително, успокояващо и тонизиращо действие. 

Какво четем:

🔴 Победихме драматично Южна Корея за финал

🔴 България сгази домакина Перу с 3:0 и е на финал

🔴 Щастливи снимки от новата сватба на Антония Петрова

Източник: УЧИТЕЛИ

Коментари