Притча за завистта и силата на добрината
Днешната притча е показателен разказ за злобата и завистта в живота на хората. Тя е като силна отрова, от която трудно можем да избягаме, но има как да я надхитрим и да излезем от ситуацията чисти и с достойнство.
Купил си благ човек нова къща, освежил я, направил я дваж по-красива отколкото когато я купил. Цветните лехи греели, асмата правела гъста и прохладна сянка, а вечер излизал на лятната тераса и се любувал на песента на щурците.
Но до него живял завистлив съсед. Това щастие и благодат, което се стелело у новия му съсед хич не му се нравело. Ту
подхвърлял боклук в двора му, ту друга гадост и бил доволен от стореното. Един ден човекът се събудил както обикновено в добро настроение, излязъл на прясно окосената зелена морава пред къщата си, протегнал
ръце в страни, за да посрещне новия ден и видял поредния подарък от своя съсед – ведро с помия. Той взел ведрото, излял помията, измил го, напълнил го с най-хубавите червени ябълки от градината си и тръгнал към съседа.
Почукал ведро на вратата, а онзи отвътре изкривил физиономията си със злорада
усмивка и си помислил: „ А така, най-накрая успях да го предизвикам!“. Отворил вратата, а неговия нов съсед му подал ведрото с блага усмивка и рекъл: „Кой с каквото е богат, това и дели с другите!“
Какво четем:
🔴 Българките в Сърбия с имена на -ова, -ева
🔴 Разходка в 22 снимки из някогашния Слънчев бряг потънал в зеленина
🔴 Лековитите билки на България
Източник: edna
Коментари
Последвайте ни във facebook!
