Венсан Винел: Когато науча добре езика, ще създам песен на български


Венсан Винел е на 22 г. Той е много известен във Франция, а и у нас с таланта и личната си история. Когато е само на 2 г., е осиновен от френско семейство, което го взема от дом за деца в Свиленград. По рождение е с нарушено зрение, което му създава трудности в училище. Още преди да проговори, започва да свири на пиано и да пее.

17-годишен свири на пианата по парижките гари. Миналата година е забелязан в чакалнята на “Сен Лазар” от човек от екипа на предаването “Най-хубавият глас на Франция” - френския еквивалент на “Гласът на България”.

Канят го да участва и той впечатлява журито с невероятния си глас. Интернет публиката му отрежда първото място. След това пише автобиографичната си книга “Да излезеш от сянката”. Членува в асоциация, която се занимава с подпомагане на осиновявания от България. Венсан изнесе своя първи концерт в България на фестивала “Франкофоли” в Благоевград.

Както “24 часа” писа, той се включи и в подкрепа на социалната кауза за равен достъп до култура и изкуство на хора в неравностойно положение чрез кампанията “Отворена зона”, като свири на пиано в подлеза на Софийския университет.

- Венсан, много звучно име имате. Как го избраха родителите ви?

- Благодаря, наистина е хубаво. Моят мениджър ми подсказва, че името е романтично. Но според мен са взели един компас, поиграли са си и са го избрали съвсем случайно. А вие как се казвате?

- Тони Маскръчка. Фамилията е сложна.

(Казва Тони, но се затруднява с фамилията. Повтаря я няколко пъти, докато я произнесе правилно - б.а.)

- Аз пък бях Атанасов. Имате страхотен касетофон, с касетка. Като дете и аз имах такъв. Навивах касетка с молив. Имах и уокмен, но се развали. А вашият още работи!

- Такива продаваха в нашата страна в годините, когато сте роден. За пети път идвате в България, как се чувствате?

- Това, което усещам, е едно много смесено чувство. Много съм щастлив да бъда тук. Доволен съм, когато се връщам почти вкъщи, към корените си.

Сред вас съм

като в едно

голямо семейство

В същото време съм много любопитен и откривам нови неща при всяко идване. Чувството, което доминира, е щастието.

- Имате зрителен проблем, музиката помага ли ви по някакъв начин да виждате и усещате света около себе си?

- Музиката няма граници. Тя помага, като привлича и събира хората. Аз обичам да съм сред хората и се чувствам добре. Правя това, което обичам. Ако човек не е честен и искрен, публиката го усеща бързо и не желае да контактува с него.

- Има ли нещо българско в страхотния ви глас?

- (Запява - б.а.) Мисля, че да, защото много често са ми казвали, че в начина, по който пея, има частични нотки, характерни за българското пеене.  

Не съм много обективен, но се доверявам на това, което ми казват. Ако хората тук разпознават някаква българска нотка, значи е вярно.

- Имате ли любим изпълнител?

- Обожавам френските песни от 80-те и 90-те години на миналия век, но обожавам и Метр Гимс.

Пораснах с

Фреди Меркюри и

Майкъл Джексън

Харесвам много изпълнители. В момента слушам Сия, но и други модерни изпълнители.

- До гласа на кой певец се доближава вашият?

- Майкъл Джексън! Не, не! Мисля, че се доближава до един артист, който все повече набира скорост - казва се Макс. Това е американски изпълнител, който започва своята кариера в ютюб.

- Каква беше първата ви реакция, когато ви кахаза, че сте осиновен?

- Когато за първи път моите родители ми съобщиха, ако трябва да бъда искрен, това не ме изненада, защото съм с доста по-матова кожа от тях. Приемам ги като своето истинско семейство - те са моите родители по сърце, а след това открих, че има държава, която се казва България.

В началото си мислех, че е страна, която съществува в приказките - като легенда. След това разбрах, че тя съществува реално.

- На кого благодарите сутрин, когато се събудите?

- Всяка сутрин

мислено благодаря

на семейството си

във Франция,

което ме е приело и подкрепило, на своите приятели.

Моят извор на вдъхновение е и България. Когато науча добре български, ще създам песен на български език.

- На 22 години сте вече доста популярен. Как се виждате след още 22?

- Мисля, че ще отида много далеч. Виждам се в следващите 22 г. как вървя и вървя напред.

Ще съм човек на действието, искам да откривам нови неща.

- Отправете 3 послания - към децата, които чакат осиновители, към тези с физически проблеми и към тези, които искат да станат известни певци.

- Първото послание към децата, лишени от родителска грижа, е да имат търпение и надежда, че наистина ще намерят семейство. Трябва да вярвате в своите мечти и да продължавате да ги следвате.

За хората с физически проблеми: мисля, че един физически проблем може да ви накара да потърсите у себе си нещо друго - някое силно качество, талант. Сигурно имате някаква дарба, развивайте я! Нека да не гледат на своите физически недостатъци като минус и да ги приемат по по-позитивен начин.

А към желаещите да станат известни певци - най-важното е много, много кураж, много работа, да не се отказват и да продължават напред.


Какво четем:

🔴 Сашо Диков засне видеото на годината! Мъж нападна любимата на Бойко Борисов пред парламента (ВИДЕО)

🔴 Пловдивската Главна с титлата “най-дългата пешеходна зона“ ВИДЕО с дрон

🔴 Кой и защо в началото на XX век определи българите като "Японците на Европа"

Източник: 24 часа



Коментари



горе