Достойните българи. Д-р Ваня Лъчезарова вярва, че е благословена да помага на хората

ОЩЕ КАТО ДЕТЕ Д-Р ЛЪЧЕЗАРОВА МЕЧТАЕЛА ДА СТАНЕ ЛЕКАР. Подреждала куклите в редица и им поставяла инжекции. Израснала с ясното съзнание, че нейният път в живота е медицината и така след средното образование заминала да учи в Плевен. Казва, че нейният баща навремето много искал да стане доктор, но родителите му нямали възможност да плащат следването. За сметка на това тя и сестра й изпълнили неосъщественото му желание. Първата специалност на „достойната българка“ е спешна медицина, а след това решава да усвои анестезиология и реанимация. Обосновава избора си с мотива, че искала да има повече екшън и динамика в работата.

„Всичко се оказа доста по-екстремно и натоварено от това, което си представях. Всеки ден е различно и никога не знаеш какво те очаква. В началото имаше един куриозен момент, когато улисана в работа по обработването на пациент в тежко състояние, бях забравила да се обадя на семейството ми и следобед мъжът ми дойде до вратата на отделението да ме търси. Беше се притеснил да не би да ми се е случило нещо. После обаче всички свикнаха с постоянната ми ангажираност“, споделя тя.

Д-Р ЛЪЧЕЗАРОВА Е ЗОДИЯ ОВЕН – БУЙНА, ТЕМПЕРАМЕНТНА, АМБИЦИОЗНА И СЪС СИЛЕН ХАРАКТЕР. Според нея това безспорно й помага в работата, защото там няма време за колебание и се налага бърза и адекватна реакция. Случва се да повишава тон, но твърди, че бързо укротява гнева си, макар често да се ядосва дори за дреболии. Успява да задържи емоциите си пред другите хора и им дава израз само вкъщи. Признава си обаче, че преживява случаите в отделението.

„Най-тежко се преживява загубата на дете. Няколко пъти съм била свидетел на такава трагедия и истината е, че не можеш да подминеш мъката с лека ръка. Смъртта е неразделна част от работата ни. Не сме Бог, но за съжаление, хората трудно го разбират. Лекарят помага, но не винаги има възможността да спаси нечий живот. И все пак се случват чудеса – с Божията воля“, убедена е анестезиоложката. Не са един или два случаите, в които хора в изключително тежко състояние, несъвместимо с живота, са били излекувани в отделението и са си тръгвали ходейки самостоятелно.

Д-Р ЛЪЧЕЗАРОВА ОПРЕДЕЛЯ СЕБЕ СИ КАТО ОПТИМИСТКА И ВЯРВА, ЧЕ ИМА СИЛА, КОЯТО НАПРАВЛЯВА НЕЯ И ВСИЧКИ МЕДИЦИ. Твърди, че само ако един човек е благословен може да изпълнява Хипократовата клетва.

Най-неприятният момент в работата й е, когато трябва да информира близките на пациентите за състоянието им. Тогава се налага да бъде и психолог, защото тази задача никак не е лесна.

„Насреща виждаш страдащи хора, които в такъв момент дори трудно разбират какво им казваш и трябва многократно да обясниш. Още по-трудно е, когато пациентът е изпаднал в мозъчна смърт. Аз за първи път виждам хората, но за тях оставам в съзнанието завинаги като лекаря, който съобщава за фаталния край. Трябва да обясня, че техния близък вече не съществува като личност и да ги помоля да бъдат благородни и да дарят органите за други тежко болни, но и да не им оставя време да обмислят, защото донорът трудно се поддържа дълго време и се налага да се действа бързо“, уточни тя.

ПРИ СЪГЛАСИЕ НА БЛИЗКИТЕ ЗАПОЧВА НАЙ-НАТОВАРЕНИЯТ ПЕРИОД НА РАБОТА. ДВА ДНИ Е ДЕНОНОЩНО НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ – НЯМА СЪН, НЯМА ПОЧИВКА, НИТО СВОБОДНО, НИТО ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ.

„Работата става много интензивна. Стартираме с изследвания, за да се установи кои органи са подходящи и годни за трансплантация, до каква степен е запазена функцията им, всичко това трябва да се докаже с медицински изследвания, взимат се проби за наличие на болести, пренасяни по кръвен път, изпращат се около 50 епруветки за тъканна съвместимост до София, попълваме огромна документация, координираме с Изпълнителната агенция по трансплантациите. Когато пък се прави експлантацията на органите в търновската болница, трябва да се посрещне екипът, да се извърши самата операция. Докато не се вземат органите, не можеш да си тръгнеш“, обясни д-р Лъчезарова.

Всички тези усилия обаче си струват, когато тежкоболен получи шанса да живее нормално след трансплантацията, твърди тя. Именно затова избрала да защитава тази кауза. Убедена е, че това е правилната посока и ще продължава да популяризира с всички сили темата. А наградата „Достойните българи“ е неочаквана и приятна изненада за нея. Скромно посочва близките на донорите като тези, които я заслужават, а себе си и д-р Маринова – като посредници на добротата.

Д-Р ЛЪЧЕЗАРОВА С РЪКА НА СЪРЦЕТО КАЗВА, ЧЕ Е ИСТИНСКА ЩАСТЛИВКА С ДВАМА ПРЕКРАСНИ МЪЖЕ, КОИТО ВСЕКИ ДЕН Я ЧАКАТ И ПОСРЕЩАТ ВКЪЩИ. Нейният съпруг и син безкрайно я подкрепят и презареждат с енергия след тежките дежурства. В тяхната компания бързо отмаря и преживява натрупаното напрежение, а после се връща с нови сили на работа. Синът й Християн е на 10 години и все още няма планове за професия, но когато го е водила в отделението по реанимация, той с интерес наблюдава всичко и задава много въпроси.

„Бих подкрепила детето си да стане лекар, въпреки тежката ситуация в България. Искам той да расте и да се развива тук. Много бих била щастлива, ако стане доктор, но няма да му го налагам, защото смятам, че трябва да следва собствените си мечти. Най-важното за мен е да стане добър и честен човек“, казва тя.

Споменавайки думата мечта, тя бързо връща темата за своята мечта и допълва, че няма по-голямо удовлетворение от това да харесваш работата си, колкото и много да ти коства практикуването й. ТАКА ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 22 ГОДИНИ Е „ИЗРАБОТИЛА“ ДЕСЕТКИ ПРАЗНИЦИ В БОЛНИЦАТА. На Коледа преди 3 години имало донорска ситуация, а д-р Лъчезарова била почивка. Била поканила и гости. Нямало как да остане вкъщи и отново се върнала в отделението. Прекарала Бъдни вечер и Коледа с д-р Сибила Маринова, а когато се прибрала след работа, гостите вече си били тръгнали.

Въпреки неуморния труд амбициозната лекарка не си представя живота без медицината. Имала е предложения за работа в чужбина и други градове у нас, но на всички е отказвала с мотива, че камъкът си тежи на мястото. „Искам да упражнявам професията си във Велико Търново. Това е моят роден град и се чувствам най-комфортно у дома“, завършва д-р Лъчезарова.

Галина ГЕОРГИЕВА

Какво четем:

Коментари