За най-кратката църковна молитва Господи, помилуй!
Господи, помилуй!
В тази най-кратка молитва е събрано цялото богатство на църковното молитвословие.
Тя е вопъл на изпораненото човешко естество,
което проси от едничкия свой Изцелител,
А как произнасяме ние тази свещена и светоносна молитва? Без трепет, без внимание, а най-често - набързо, като премачкваме думите й и не вникваме в нейния дълбок смисъл.
В богослужението на Православната ни Църква няма нито чертица, нито буква без
смисъл. В Евангелието Спасителят ни обещава, че и
косъм няма да падне от главите ни без знанието на Небесния наш Отец (
Силата на молитвата "Господи, помилуй!" виждаме разкрита в самото Евангелие:
"Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!" (
Мат. 9:27). И ето, според вярата си слепците прогледнали. "Една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс" (
Мат. 15:22). И ето, според вярата й Господ изцелил бесноватата. "Господи, помилуй" викал и бащата на бесноватото момче, което апостолите не могли да изцелят: "приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми!" (
Мат. 17:15) И ето, Господ укорил бащата за маловерието му, ала изцелил детето, по великата Си милост (срв. Пс. 50:1).
И в трите случая виждаме хора, изпаднали в голяма беда, имащи въпиюща нужда от Божията милост и помощ. И какво казват всички те? "Господи, помилуй!".
И наистина, коя друга молитва по-пълно изразява същността на всички молитви,
всички въздишки, всички сълзи, всички стенания,
всички страдания, всички немощи и болести, всички скърби на нашето изгнаничество
- "в опасност от реки, в опасност от
разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове,
в опасност по пустини, в опасност по море, в
опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често
в пост, на студ и в голота" (
Ценим ли тази молитва? Съзнаваме ли нейната велика сила и дълбочина? Едва ли.
Ако можехме да се проникнем с целия й смисъл, ние
бихме престанали да грешим, бихме престанали да просим милост и да вършим дела,
недостойни за милост. А това, че и след изповедта,
и след принесеното покаяние падаме в грехове означава, че не съзнаваме нито цената
на Божията милост, нито силата на молитвата за
тая милост. А цената на Божията милост и прошка е по-велика от цялата вселена
с всичките й богатства - Христовата Кръв! "Не с
тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от
бащите", - възкликва с благоговеен страх
Често пъти в храмовете чуваме тази молитва произнасяна с механично отмерена скорост: "Гос-ди-пмил-гос-ди-пмил-гос-ди-пмилуй!" Към Кого се обръщаме ние? От Кого просим милост? И получаваме ли милост?
"Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия. Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога" (
Иак. 4:3-4).
Тези думи се отнасят до всички нас. Ако духовният ни взор се откриеше, бихме се ужасили от себе си, бихме се съкрушили до дъното на душата си.
"Проклет, който върши нехайно делото на Господа", ни предупреждава
пророк Йеремия ( 48:10). А "делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил" (
Иоан. 6:29).
От истинската вяра се ражда истинска молитва, истински разговор на човека с неговия Господ, при което невниманието, нехайството и разсеяността се побеждават от смирението и любовта към Господа. И как иначе - възможно ли е да вярваме, че стоим пред Бога, че Той ни слуша, а в същото това време да изговаряме молитвените слова небрежно и механично, без те да преминават през сърцето, през ума, без те да изразяват нашето лично отношение, нашето лично слово към Бога Слово? Колко сме далеч от истинската вяра, от делото Божие! Иначе не бихме бързали на молитва, не бихме се теготили от дългите молитвословия в храма.
Но какво говоря: дълги молитвословия?
"При нас, в Кремъл, бяха проведени дните на прославлението на св. патриарх Ермоген (17 февруари 1913 г.). Пред Чудовия монастир бе поставена огромна икона на светителя за извършване на молебени. Край амвона, където йеромонасите в течение на три дни непрестанно извършваха молебни с малка почивка между 12 и 5 часа сутринта, плътно стоеше народ. И ето, следейки реда от прозореца, виждам, че там, до амвона, стои моята любима старица-богомолка и усърдно се моли. Първия път я видях сутринта, после, в течение на всичките три дни колчем поглеждах, виждах я все там - стои и се моли край амвона. И така тя прекара в молитва всичките тези три дни. Когато я срещнах, казах й това и знаете ли какво ми отговори тя: "Да и слава Богу, Господ ме доведе да прославя Божия угодник, доживях до този радостен ден. Жалко само, че празникът свърши тъй скоро!" (Свете тихий, М. 1996, с. 325)"
Вторият разказ ни отвежда в преславния Оптински монастир:
"В 1838 г. оптинският йеродякон Методий внезапно се разболя от паралич: отнеха му се ръцете, лявата му половина напълно се обездвижи, дясната ръка нямаше сила за нищо, освен за молитва по броеница и за кръстния знак. Но особено дивно бе това, че езикът му бе свързан за всичко, освен за думите "Господи, помилуй!", които той произнасяше чисто, ясно, с бодрост в ума и умиление в отговор на всички въпроси. В това състояние на неподвижност о. Методий прекара двадесет и четири години. В началото на болестта в него се забелязваше някакъв упадък на духа, но след първите пет години до самия му край старецът носеше своето страдалческо иго с необикновено търпение и благодушие, всякога беше кротък и весел като дете, посрещаше и изпращаше своите гости с обичайното "Господи, помилуй!". Паметта му беше свежа и той ясно помнеше живота си до болестта. Молитвеното правило му изчиташе неговият килийник и когато правеше грешки, отец Методий го спираше, показваше му с пръст грешката и повтаряше: "Господи, помилуй! Да, да". Ако можехте да видите как на дванадесетте големи празници братята идваха от църква да го поздравят и как, за да утешат него, бившия диригент и певец, му пееха тропара или кондака на празника! О. Методий се изпълваше с възторг, ликуваше и ту с нежни знаци следваше пеещите, ту гръмко и ясно възкликваше със своето "Господи, помилуй!", като лееше сълзи на радост така, че на присъствуващите неволно се предаваше неговото възторжено настроение. Посетителите на стареца получаваха огромна полза за душите си. Само видът на болния, понасящ немощта си с ангелско търпение, назидаваше и трогваше всички. (Отечник проповедника, М. 1996, с.62-63)."
След намирането на преславния Господен Кръст в Йерусалим се събрало множество народ, всички искали да зърнат поне за миг преблагословеното дърво, от което израснал плодът на вечния живот, което усладило горчивата вода на проклятието, като я превърнало в живоносен извор на благословението. И когато Кръстът бил издигнат пред погледите на чакащите, народът издигнал глас и завикал: "Господи, помилуй!" Така, в мигове на радост и възторг, на тържество и душевно просветление човек отново вика: "Господи, помилуй!" и прославя величието на Бога, проявено чрез милостта Му към падналия човек.
От люлката до гроба, денем и нощем, човек се нуждае от Божията милост: не само грешният, но и достигналият висока степен на святост. Тази молитва е дарена на целия човешки род. Тя е основа и венец на всички негови молитви. Според учението на светите отци, тя е съкратена форма на Иисусовата молитва, която пак според св. отци, е съкратена форма на цялото свето Евангелие. Ето какво богатство има в простите две слова на молитвата "Господи, помилуй!", достъпна и за неукия старец и за безкнижното дете!
ГОСПОДИ, ПОМИЛУЙ НИ! АМИН.
Какво четем:
🔴 Сияйна не сияе в дискотеки, а на село🔴 Жив обир! Порция пържена цаца по морето гони гръцките цени
🔴 Изоставих любимата и се ожених за богата
Източник: pravoslavieto
Коментари
Последвайте ни във facebook!
