Как Гошко стана Гунди?


В разгара на Световното, ви предлагаме един откъс от книгата за Гунди. От него ще научите повече за детството, началото на кариерата и как се станал личността, която е бил един от най-обичан, почитан и уважаван български футболисти. Защото освен изключителен играч, Гунди е бил и изключителен човек.

А защо Гошко е станала именно Гунди, как точно се е появил знаменития му прякор и какъв смисъл носи ще разберете от втората глава от книгата „ГУНДИ, какъвто не го познавате”.

2. Гошко сам се провъзгласява за Гунди

През 1954 година дядо Геро умира на 66-годишна възраст. За 11-годишния Гошко това е първият тежък удар в живота. Същата година Аспарух и Мария започват да строят новата къща, вече от тухли, които сами пекат. Когато не рита топка, Георги помага на строежа. Включват се и всички съседски деца. Къщата е завършена напълно чак през октомври 1958 г.

Непосредствено до нея се намира и прословутата полянка на ул. „Братя Пешеви”. Именно там Георги играе своите първи мачове, а талантът му не остава незабелязан. Поляната е разкроена на няколко игрища, като футболното е най-голямо. За греди се ползват забити колчета. На волейболното игрище е опънато въже от простор между две дървета. Има и площадка за баскетбол с кош от ламаринена кофа без дъно. Четвъртият по популярност уличен спорт тогава е народната топка.

В онези игри се ражда и прякорът на Гошко – Гунди. Малкият футболист е чул разговор на баща си Аспарух за бившия славен играч Георги Георгиев – Чудото от „Раковски”. Та именно той може да се счита за кръстник на прякора на Гошко. Онзи футболист навремето е един от най-добрите. Затова първо го наричат Чудни. После става на Чунди. А накрая вземат и първата буква от името му Георги, та го прекрояват на Гунди. Малкият Гошко умело запомня това и го приема като някаква футболна йерархия. И той иска да премине последователно през Чудни – Чунди – Гунди. Оттогава започва да се представя като: „Гошко, но ми викат Гунди”. Като го питат: „Какво е това Гунди”, той смело отговаря: „Не от всички Гошовци става Гунди, първо трябва да си Чудни, после Чунди и накрая Гунди”.

Майката на Гошко, леля Миче, е дълбоко религиозна жена. Навсякъде по стените в къщата са окачени икони и кандила. Тя така и никога не отива да гледа мач на живо на стадиона. Страхува се да не контузят сина й.

„Всяка вечер, като се върнеше от поляната, Гошко ще се завърти около баба си за нова топка. Баба му уж се сърди, ама вечер, преди да си легне, пак вземаше губерката с дебелия конец”, споделя приживе Мария.

Далеч по-запален по футбола е таткото Аспарух, който тайно си мечтае да види сина си като истински играч.

„Гошето от малък го поведох по мачове, насочих го към хубавите прояви на играчите. А после и сам започна да си ходи на стадиона. Имах един приятел касиер, който му даваше билет, пък аз след това го плащах. И всичко, което видеше да правят майсторите, после опитваше сам в махалата. Помня как незабравимият треньор Коце Георгиев му подхвърли една топка, а Гошо я обработи така, че тя се залепваше, където пожелаеше: на десния крак, на левия, после на гърдите и накрая на главата. Още тогава ми каза: „Какво да го уча? Че той си е готов играч!”. А го виждаше за пръв път”, разказва в по-късни години бай Аспарух.

Освен на полянката в „Редута” Георги започва да рита топката и в двора на училище „Никола Вапцаров”, недалеч от родната му къща. Там Гунди всеки ден играе и волейбол, и баскетбол, а на земна гимнастика е най-добър от всичките си съученици. Останалите уроци не му вървят толкова добре. Шестици има само по физкултура и по история на урока за Васил Левски. По география получава четворка, а по останалите предмети двойки и тройки. За всяка двойка баща му Аспарух го стриже нула номер за наказание. Бай Аспарух дава на сина си най-важния житейски урок:

“Гоше, от теб се иска скромност! Не се възгордявай, бъди скромен. Никога недей да забравяш, че ти си обикновен човек, като всички останали”.

Бащата на Гунди – Аспарух Рангелов, е запален цесекар и води сина си на мачове на „армейците”. Гошко е луд по Гацо Панайотов. Но малкият израства в „Редута” и заради това по район започва да тренира в „Левски”.

„Като ходех да гледам мачовете на моето момче, естествено, виках за “Левски”. Така постепенно свикнах. Тревогите на Гошо се предадоха и на мен. Приятелите се чудеха на тази промяна, но тя бе съвсем естествена”, разказва Аспарух.

В поредица от мачове срещу вечния враг ЦСКА Георги е жестоко ритан и контузван. Един ден баща му Аспарух не издържа и казва: „Аз повече не мога да симпатизирам на такъв отбор”, и се „пребоядисва” в синьо.

„Баща му действително беше много запален по футбола, но беше цеденевист. В онези години не можеш да избираш къде да тренира синът ти. В който район учиш, там и тренираш. Затова Гунди беше взет в „Левски”, спомня си бъдещата му съпруга Величка Маркова.

За онези детски години в махалата си спомня и Здравко Цветанов, първи братовчед на Гунди. Двамата са израснали заедно къща до къща в „Редута”. Здравко е син на Зорка, една от сестрите на бай Аспарух.

„Бащата на Гунди и моята майка са брат и сестра. Ние с него сме първи братовчеди. Много хора се опитаха да направят родословно дърво на фамилията ни, но с данни, които не са верни. Беше ми обидно”, казва Здравко.

Той е с две години по-малък от Гунди. Трето дете е в семейството. През 1940 година е роден най-големият му брат, който вече е покойник. Три години по-късно се ражда второ дете, което умира едва 8-месечно от болест. През 1945 година на бял свят идва и Здравко. “Затова са ме кръстили с това име, за да бъда здрав”, казва той.

„Нашият имот в „Редута” беше много голям, над 16 декара. Баща ми прави там къщата, оженва се за майка ми. Най-голямата наша братовчедка присъства лично на раждането на Гунди в къщата му. Тя се казва Бойка. Родена е през 1938 година и тази година чества 80-годишен юбилей. Възрастната жена си спомня как тогава е била едва 5–6 годишно момиченце, когато баба й я вика в голямата стая и й казва: „Идвай бързо, Марчето ще ражда!”.

Тогава в старата къща на Аспарух и Мария имало само една голяма стая, една по-малка и кухня.

„Аз вече съм роден в „Шейново”, но преди мен децата са се израждали по къщите. Викат акушерката на квартала и тя идва. Бабите помагат”, разказва Здравко. Първият братовчед на Гунди разкрива и най-ранните си спомени с него.

„Дядо ни Геро много пушеше. Първите ми спомени са как ни пращаше заедно с Гунди да му купуваме „кариочки”, едни малки кутийки с по 12 цигари вътре. Ние вземахме тайно по 1–2 цигари и ги изпушвахме”, връща времето назад Здравко. Дядо Геро бил добряк и никога не се карал на малчуганите.

„Първата къща на Гунди много често се наводняваше. При всеки по-обилен дъжд мазето се пълнеше с вода. Помня как с Гошко, мине – не мине, и ни викаха да помагаме. С дървено корито изгребвахме водата. Това ме е впечатлило много, когато съм бил малък”, продължава братовчедът. Той потвърждава и за популярните по онова време междуквартални детски войни.

„Действително ние от редутската групичка имахме бойни взаимоотношения със слатинската. С прашки и с камъни се воюваше. По онези години брат ми купи първия телевизор в махалата и целия квартал „Редута” се събираше у нас да гледа телевизия. Беше един голям черно-бял немски телевизор от марката „Стадион”. Слагаше се на прозореца на хола. Опъвахме една антена високо горе и хващахме белградска телевизия. Там се гледаха и боксовите мачове на Касиус Клей (Мохамед Али), на Джордж Форман. Събираха се по 100 човека в градината. Всеки си носи стол и идва. Нощно време също се гледаше”, спомня си братовчедът. Той и Гунди наблюдавали с любопитство първите мачове по телевизора.

„Помня добре детската площадка пред тяхната къща. Там имаше волейболно игрище, играеше се и футбол. Играли сме с топка и в нашата градина, която беше огромна. Между дърветата там правехме вратите. Отделно сме ритали и там, където сега е парк „Гео Милев”, зад църквата „Св. Троица”. Като деца не може да кажеш кой ще стане голяма звезда. Всички сме тичали след топката, всички сме били добри. Имало е и други, които са се отличавали, но те не постигнаха това, което постигна Гошко”, разказва Здравко Цветанов.

„Вуйчо ми Аспарух нямаше как да започне да строи и да възстанови къщата, ако доброволно моите родители и лели не се бяха отказали от имота. Разбира се, преди това той е направил доброто, че е издържал цялата фамилия, помагал е да се изхранват и да завършат образованието си”, категоричен е братовчедът. Днес в къщата в „Редута” живее сестрата на Гунди – Лидия, заедно със съпруга си – волейболиста Димитър Каров. Навремето семейството е било много бедно, а това потвърждава и бра- товчедът.

„Вуйна Миче също беше всеотдаен човек. Тя е давала всичко от себе си. Бяха много бедно семейство. Докато не завърши училище, Гошко ходеше зимата само с един клин и едни гуменки. Нямаше обувки, нямаше дрехи. През 1960 година Гунди замина за юношески турнир в италианския град Виареджо. Комшията дядо Янко му беше дал да ползва едни туристически обувки, защото Гошко свои нямаше. Така замина за Италия”, спомня си Здравко. Двамата с Гунди учат и в едно училище.

„Спортът в Четвърто училище в „Редута” беше на много високо ниво. Учили сме заедно с него, докато той не напусна и отиде да играе в „Левски”. После Четвърто стана политехническо училище. Идваха треньори от всички видове спортове в „Левски” и набираха кадри. Самите учители много ни надъхваха да спортуваме, затова училището се беше прочуло доста в спортна насока. Започнах и аз с футбола, но се отказах много рано, още 15-годишен. Тогава Чори Петров тренираше децата младша и старша възраст. Веднъж ме повика и играх за първи път. След мача ми каза, че очаквал повече от мен, и оттогава повече не сложих футболни обувки. След това играех волейбол заедно с Лита, бъдещата съпруга на Гунди. Тя беше в девическия отбор, а аз в юношеския. На 17 години спечелих републиканското първенство. Тренирахме на игрищата „Веслец”. Гошко много си харесваше Лита и идваше да гледа тренировките й”, разказва първият братовчед на Гунди, който е свидетел на цялото му детство.

„Най-ценният ми подарък, който получих от Гунди, беше една специална бензинова запалка, инкрустирана със сребро. Той ми я донесе специално от Световното първенство в Чили през 1962 година. Веднъж я показвах на приятели и без да искам, я изпуснах в една улична шахта. Така си замина”, още съжалява Здравко.

Той и до днес се впечатлява от това колко възпитан и доблестен човек е бил неговият именит братовчед.

„Неговата известност и футболното му поприще зависеха от неговия характер. Той беше страхотно добър човек, едва ли има друг такъв като него в момента. Гунди е изключителна личност. От него лоша дума никога не можеше да чуеш. Изключително важно е възпитанието”, категоричен е Здравко Цветанов, който и до днес живее в родната си къща в „Редута”.

Чак през 2003 година е решено да кръстят улица в София на Гунди. Но вместо да преименуват ул. „Братя Пешеви” в „Редута”, на която е роден и израснал легендата на „Левски”, общинарите преименуват друга – „Бузлуджански конгрес”. Днес действително съществува ул. „Георги Аспарухов–Гунди”. Тя се намира в жк „Христо Смирненски”, но всъщност е съвсем къса и представлява по-скоро паркинг пред един от панелните блокове там.

Пред дома на Георги Аспарухов – Гунди бе открита паметна плоча през 2008-а по случай 65 години от рождението на звездата на „сините”. На зида, ограждащ двора на имота, е изписано: „Гунди е вечен”.

Из „ГУНДИ, какъвто не го познавате”


Какво четем:

🔴 ЦИЦЕРОН: ШЕСТ ГРЕШКИ, КОИТО ЧОВЕЧЕСТВОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРАВИ ВЕК СЛЕД ВЕК

🔴 Преди смъртта си Божидар Димитров е искал само едно

🔴 Мутри с бухалки искаха да спасят Историята на Паисий (СНИМКИ)

Източник: 24 часа



Коментари



горе