Защо овцете на Венко и Атанас не са кравата Пенка и Странджа не е Западните Балкани?


Един регионален проблем в Бургаско предизвика много въпроси през последните дни. Защо умъртвените овце, тези на Венко и Атанас от странджанското село Кости, нямаха щастието да имат съдбата на кравата Пенка. Да, елементарно е, ако бяха се опитали да мигрират в Турция  може би щяха да избегнат смъртоносната инжекция и да се превърнат в „звезди“.  Водещи световни медии и известни личности обаче не се ангажираха с тях и оставиха малцината хора с кауза Странджа да се борят сами за поминък и отрасъл. Пол Макартни не изви глас в тяхна защита. Може би защото това е поредната болест върху животните и не е толкова екзотичен случай, а и Странджа открай време е била и ще бъде забравена/забранена планина. Преди в нея се влизаше със специално разрешително, а хората бяха изселени към градовете, щяхме да ставаме промишлен гигант на Балканите.  След това се появи и соц инициативата да я населим и да й върнем хората, създаде се Република на младостта - Странджа-Сакар.

Да, Странджа е регион от значение на националната сигурност, като всеки пограничен район, на демографската карта свети в червено, че се обезлюдява скоростно, но чиновниците не пишат директиви за Странджа и не ги променят в името на човека там, онзи с гумените ботуши в калта, който се бори от сутрин до вечер, а ги спазват и то по „сталински -и ма животно, има проблем!“, казва един кмет. Друг негов колега отново от странджанска община обича да повтаря: „Хората в Странджа вече са изчезващ вид.“

Казусът с кравата Пенка доказа, че понякога писаните от бездушни чиновници правила могат да се изменят и че са твърде нелогични.

Тя е добрият пример за оптимистите, за песимистите обаче Странджа не е Западна България, а за конспиративно настроените - Пенка е спасена, защото е решила да бяга в регион, който по това време е бил във фокуса на българското европредседателство, а не  в съседна Турция, за която не знае дали някога ще бъде поканена за член  на ЕС.

За политиците събитията от  последните дни  в село Кости и региона са емоции и трябва да се мисли рационално, за чиновниците - овцете са поредното заболяване и биологична единица. За голяма част от националните медии и техните продуценти - случаят е безкрайно скучен, не е „Корал“ с петима вдигащи врява хари-кришнари, заболяло куче, което трябва да бъде транспортирано до Стара Загора или гавра с домашен любимец. Неправителствени организации за защита на овце, кози, крави - няма, умъртвяването на 400 елитни овце и спирането на продажбата на българско мляко, поскъпването му и изчезването му не е фешън. Непримиримост  у обществото по казуса се долавя само в социалните мрежи, но дотам.

За хората от Странджа, които са свикнали да се борят, да живеят с проблеми и да не хленчат -поредното умъртвяване на домашни животни обаче е тъга, безсилие и безнадежност.

И дали добичетата  в Странджа ще имат за в бъдеще съдбата на кравата Пенка зависи от критичността и натиска ни към хората в костюми и скъпи лимузини, към хората от жълтите павета в София, тези в Страсбург и Брюксел, защото вярата в закона, директивите на ЕС и държавата, се връщат тогава, когато те са писани и прилагани в името на Венко, Стоян, Атанас от Странджа, в името на техния труд и поминък. Иначе опасността планинаа, нейните животни и хората да останат само във фолклорните песни е огромна.

Силвия ШАТЪРОВА


Какво четем:

🔴 Студентската формация "Жарава" отново е № 1 в световна класация за етномузика

🔴 Любопитни психологически факти, които наблюдаваме всеки ден, без да подозираме

🔴 Българката, която се прочу с красотата си чак в Азия

Източник: faragency



Коментари



горе