Три стихотворения от Рада Москова


 


ЧЕРЕШИ 

Бавно ходи старица, до пръста се привежда,

към небето брезата ситен трепет отвежда,

на дървото отсреща зреят обли череши,

как да вярвам, кажете, още  в думата „беше”?

Вън прането ми маха върху вятъра проснато

и  е  всичко тъй цяло и съвсем  недокоснато.

Този пролетен ден... Всичко пак ще се случи,

да стареем цял живот насила ни учат,

а умираме млади, умираме живи.

През листата се лутат  клоните сиви,

на  комина два гълъба звучно се смеят,

потреперва брезата, черешите зреят.


 

ЗАЛИСИИ

Вътре в себе си –

разполагам се удобно,

нещо си нашепвам,

мина времето да викам.

Доста е уютно,

даже занимателно -

грозните картини  свалям,

възвишените 

въздигам в стенописи –                                                                                                      

украсявам църквата на пъстрите заблуди.

 

  ОЩЕ МАЛКО ВРЕМЕ

Да изпера петната от роклите си,

да си намеря чиста някоя

и с нея да се пременя…

 

 Да седна да запиша разни имена,

които някои предпочитат да  забравят.

/сив, ялов облак е забравата ,от нея не валят сълзи,

отмиващи боклука от душата./


Да пусна най-любимата си музика,

да се облегна в пеперудените й крила

и  да полегна.                                                                    

Да потъна...

 


Какво четем:

🔴 Църногорският манастир св. Козма и Дамян

🔴 Днес е летен Атанасовден, вижте поверията и обичаите за този празник

🔴 Ефективен метод как да се отървете от кърлежи, ако сте далеч от цивилизацията (СНИМКИ)

Източник: fakel



Коментари



горе