Супер Марио - Птица ли е, самолет ли е? Почти! Разговаряме с най-популярния пилот на България


Името на Марио Бакалов стана популярно у нас преди 2 години, когато пилотът на Lufthansa приземи на летище Софиянай-големия пътнически самолет, Airbus A380. Ентусиастите на тема авиация като мен знаят, че това е първата и единствена машина на 2 етажа – така  изпреварвайки“ доскорошния титуляр Boeing 747, известен като Jumbo Jet, чиято гърбица идва от факта, че има втори полуетаж.

Марио Бакалов е старши първи офицер и е единственият български пилот в Lufthansa, лицензиран да пилотира А380. Поводът да се срещнем е инициатива на германската авиолиния и негов работодател в подкрепа на световния Ден на бащата в средата на юни. Той изнася презентация за живота си като пилот и за любимите си дестинации пред пълна зала: деца, родители, журналисти, всички искат да го питат нещо или поне да са близо до него. След това в продължение на час той позира за снимки, отговаря на въпроси, раздава автографи и не спира да се усмихва. Баща със син прекъсва разговора ни с молба да се снима с малкия, а Марио му обещава, че след като приключим, ще му обърне внимание. Сякаш в България е кацнал самият Супермен...

Марио, не са ли изморителни тези постоянни срещи?

О, не! Доволен съм, ако мога да ентусиазирам околните. Това ме прави щастлив.

Колко често ви спират непознати извън събития като днешното, когато всички знаят кой сте?

Случва се. (Смее се.) От време на време ме разпознават, но, разбира се, това е най-вече на летището. А понеже се старая да си идвам често в България и имам връзка с родината си, та тук по улиците понякога ме спират младежи или деца.

Дойдохте си у нас специално за Деня на бащата, с какво ви проговори празникът?

Имам доведен син, сега ще стане на 6 години, и той вече иска да стане пилот. Освен това, понеже искам да остана свързан с корените си, когато мога, се ангажирам с такива мероприятия, особено ако са свързани с младите и с децата в България.

Каква е ролята на бащите в днешно време и каква е тя за вас?

Моят доведен син е едно чудесно, много будно дете с различни интереси. За мен като негов баща главната цел е да му помогна да открие нещо, което го интригува и му носи удоволствие. Иска  ми се сам да желае да научава повече, а не да вижда ученето като мъчение. Сам да пита. Като родител това е главното, което мога да направя за него. А иначе го насърчавам да бъде възпитан човек, да уважава хората, да проявява състрадание и да помага, където срещне някого в нужда – тези типични морални неща, които трябва се възпитават във всяко семейство.

По отношение на ролята на родителите днес разказвам и на другите татковци: възрастните имат собствени мечти за малчуганите, но трябва да внимават да не поставят децата си в рамки, искайки от тях да изживяват техните мечти, а не своите.

Говорите за мечти, кои са вашите любими дестинации, към които обичате да се завръщате?

Трудно ми е да посоча само няколко. В момента съм се установил във Франкфурт, там винаги обичам да се връщам, защото се чувствам у дома, макар че ние, летците, се опитваме навсякъде да се чувстваме добре. Завръщането тук в България също е силна емоция за мен, тук съм живял до 9-годишна възраст. Друго място, където се чувствам вкъщи, е Кейптаун, ЮАР, първо защото ми е много любимо, и второ, защото прекарвам много време там, имам и  приятели. Имам специална връзка с този град, чувствам се сигурно и комфортно.

Имате ли ритуали или суеверия преди полет, както имат спортистите например?

С риск да ви разочаровам, ще споделя, че нямам. Не съм като футболистите, да кажем, които целуват тревата, преди да започнат да играят на терена. За мен преди полет е важно да си събера мислите и да се съсредоточа. Когато вече съм на летището, поглеждам самолетите от коя страна кацат, за да преценя какъв е вятърът. Това ми дава силата и самочувствието да вярвам, че всичко ще бъде наред и че ми предстои успешен ден.

Какво е усещането офисът да има толкова впечатляваща гледка? Или сте свикнали?

Разбира се, има някаква рутина, но хубавото в моя случай е, че летя само до далечни дестинации и гледката е разнообразна. A380 е огромен самолет и летя не само над Европа, която отгоре е що-годе една и съща, с изключение на Алпите. При различните маршрути виждаме все нови и нови картинки, пътниците и екипажът са нови. Винаги това съм искал в работата си – да не е всеки ден една и съща, и за радост ми се сбъдва това желание.

Колко важна е авиокомпанията за това полетът ви да е успешен?

Много е важна. Все пак в нашата професия повечето са обвързани с работодателя си за почти цял живот; не е като други индустрии, където сменяш работа след 2-3 години. Затова е важно човек да може да разпознае себе си в авиолинията. Другото важно е компанията да ни даде възможност да летим сигурно – т.е. да няма икономически натиск, да пестим гориво и т.н.

Безопасността не може да е просто рекламна дума, задължително е да е начин на живот в авиацията. Накратко, по въпроса ви: рамката как ние работим я слага авиокомпанията и за мое щастие, аз имам перфектни условия да си върша работата.

Говорим за работа, но как си почивате при положение, че пътуването, което за повечето от нас е повод за ваканция, за вас е натоварване? Пътешествате ли, докато не сте на смяна?

Много е важно човек да си почива, защото натовареността и отговорността натежават, дори когато работата е сбъдната мечта. Почивам си в добра компания: приятелите ми са в други сфери и не сме изкушени да си говорим на авиационни теми, имам и разбиращо семейство. Старая се да спортувам, да спя. Хубавото на нашата професия е – за разлика от други, които си носят работа вкъщи или шефът им се обажда в извънработно време – че полетът за мен привършва с успешното кацане и излизане на пътниците. Тогава аз мога да изключа. Понякога си оставам вкъщи по време на отпуск, само и само да не се налага да летя (смее се). Но аз се чувствам отлично и като пасажер, защото знам как са обучени моите колеги. Може и да не знам по физиономия кой точно ме пилотира, но познавам стандартите.

Не си мислите какво бихте направили, ако вие бяхте в пилотската кабина?

Не, не си представям, че аз пилотирам, даже напротив – спя спокойно в самолета.

От гледна точка на пътниците, а вероятно и на служителите в сферата, ограниченията в авиацията драстично се увеличиха. Не станаха ли твърде много?

Ако се водим от числата, преди 20 г., много трудно се влизаше в тази среда, но сега тя се развива бързо, особено в азиатския свят. Прогнозата е, че до 2035 г. секторът ще се удвои спрямо днес. И за вас, и за нас изборът е по-богат измежду авиокомпаниите – low-cost-ъри, чартърни, държавни, частни, с прекачване, директно... Разбира се, трябва да говорим и за стандартите – колкото повече трафик, толкова е по-висока е вероятността за инцидент. Т.е. в авиацията ще трябват даже повече регулации. С повече правила и с помощта на новите технологии, разбира се, сферата ще бъде още по-сигурна.

Споменавате low-cost модела. Какво е личното ви отношение към този сегмент, предвид факта, че работите за един от пионерите на авиацията?

Различните компании имат различни философии и при low-cost-ърите се вижда, че са успешни. Факт е, че помагат на повече хора да летят и че са отворили допълнителен пазар. Това предизвика компаниите като нашата да реагират и да излязат с много добри предложения, които понякога са по-евтини. От гледна точка на пътниците, полезно е да обърнат внимание не само на цената, но да разгледат какво включва тя. И двата бизнес модела функционират, но важното е да няма икономически натиск, да се залага на сигурност, а не на спестяване, и да се инвестира в обучението на екипа – и стюарди, и пилоти. А това не става за 9,99, то струва пари.

Какво бихте искали да знаят пътниците?

Добър въпрос, не се бях замислял. Едно нещо, което ми хрумва, е, че повече хора летят, но не наблюдават себе си как се чувстват – дали са здрави. Имаме медицински случаи на борда с хора, които са с нас на дълги разстояния, а това е по-изпитателно за организма. Но пък има и нещо положително, което бих им казал: да се наслаждават на полета. Да достигнем небесата е човешка мечта от хилядолетия, а от близо 100 години вече я сбъдваме. Някой път наблюдавам бизнесмени, които се възползват от интернета ни на борда. Страхотно е, че го имаме, но те си изкарват цял работен ден на дългите полети, пишат мейли... Мисля си, не е ли добре да си няколко часа извън мрежата и да се порадваш на гледката отгоре?

Когато някой се страхува от летене, му казвам, макар че лесно ми звучи на мен, може би на него – не: „Погледнете през прозореца и просто се наслаждавайте. Забравете за вашите грижи и притеснения, тях ги оставете на земята.“ Всъщност, турбуленцията за мен е нещо хубаво, защото припомня на пасажерите, че се намират в самолет. Полетите станаха толкова достъпни и толкова рутинни, че понякога забравяме: движим се с 1000 км/ч и сме на 10 км във въздуха. Дори и днес това е специално постижение на човечеството.


Какво четем:

🔴 Родопско село не иска англичани и кучетата им, които лаят и миришат

🔴 Простреляната Симона се прибра в Дряново - вече ходи

🔴 Вижте лекаря, който с безопасна игла извади от ухото на мъж 6-см стоножка и го спаси

Източник: premium



Коментари



горе