СПОМЕНИ. Божидар Димитров помогна на Комарево да си има храм


Над 40 църкви в България са възстановени с помощта на проф. Божидар Димитров. Историята им е описана в книгата "Християнски храмове, реставрирани или новопостроени от Националния исторически музей", която излезе в началото на миналата година. Храмовете, на които професорът е помагал или правил дарения като родолюбец или директор на НИМ обаче са над 60.

* * * * *

Звучи невероятно, но е факт. Всеки жител на малкото берковско село Комарево познава и обича Боиждар Димитров. Това споделя бившият кмет на населеното място Петър Георгиев. Когато разбрахме за смъртта му, всички се разплакахме. Бабите през сълзи възкликваха: Какъв човек беше...!

Познанството на селото с Божидар Димитров започнало през април 2010 г. Тогава местните решили да си вдигнат храм, но нямали никакви пари. Мечтата на хората за църква била от 80-те години на миналия век, но и тогава не могли да съберат пари. Някой дал идеята да използват за сграда закритото преди години училище. И започнали да събират пари, за да го превърнат в място за общуване с Бога. Вестта за това стигнала до Божидар Димитров. Споделил му я отец Ангел Велков, служител в българската църква „Свети Стефан" в Истанбул. Отецът бил родом от Комарево и знаел за желанието на съселяните си, а Божидар Димитров бил на гости в „Свети Стефан". Такъв случай сме нямали, да превърнем училище в църква, възкликнал историкът. И като се върнал в България, отишъл в Комарево.

Разказахме му всичко, което сме направили до момента. Той се ангажира да издейства малко пари от дирекцията по вероизповеданията и да намери спонсори за обзавеждането и утвара, продължава разказа си бившият кмет. От този момент поддържахме връзка с него. Така ми беше казал - ако нещо ми трябва, да му звъня, спомня си Георгиев.
И едно крило от училището започнало да прилича на храм. Вдигнали камбанария, местната фирма „Компас" дарила 3500 лв. за нова дограма. Още три пъти след това Божидар Димитров отивал в Комарево. Опозна хората, а ние бяхме към 70 – 80 души. Много се радваше на циганката Божурка Панкова, която отговаряше за църквата. Тя и сега държи ключа и, чисти вътре и отвън, подготвя залата за служби. Пет стотинки някой да остави, Божура ще ги пази, обяснява Петър Георгиев. И допълва: "Божидар Димитров я разбра и много си говореше с нея за всичко като дойде".

Един път Димитров довел със себе си и тогавашния финансов министър Симеон Дянков. "Гордееше се с нас, че си почитаме вярата и от училището, което вече не ни е нужно, си правим храм".

Божидар Димитров станал и най-големият дарител на храма. Купил хубав полилей и заръчал на кмета да отиде в София в Националния исторически музей и да си го вземе. "Такива полилеи има в малко църкви. Като светне, става божествено".

Освещаването станало през същата 2010 г. Първата служба изнесъл епископ Сионий, тогава на служение във видинската митрополия. Но дошъл и Божидар Димитров. Донесъл и дарил на храма два кръста за службите, кандило и две икони – на патрона – свети Петър и Павел и на свети Георги. После запалил първата свещ в новия храм. Иконите и полилея ще ни напомнят за него – човека, който милееше за нашата вяра и умееше да подкрепи другите в добрите им дела. Ще го споменаваме докато сме живи, завърши разказа си за достойния човек тогавашният кмет.

Дари на училище копие от
пръстена на хан Кубрат

Средното училище в Брегово, известно с голямата си почит към българската история, покани проф. Божидар Димитров да види в какво може да се превърне една учебна сграда, разказва директорът Илияна Кръстева. В школото всеки коридор е посветен на отделен период от историята ни. Стените са изрисувани с образите на българските царе, национални герои и възрожденци. Най-интересен е коридорът на хан Кубрат. В него е поставена умалена плоча на тази, която стои на гроба му в село Мала Перешчепина, близо до Полтава. Българи от Банат пък са изпратили на училището пръст от гроба на големия български владетел.

Божидар Димитров научил за това и пристигал в граничното градче да види на място как се възпитават децата в българската история. Той бил очарован от видяното и възкликнал: Толкова много история не съм видял в нито едно българско училище!

В Брегово Божидар Димитров донесъл копие на пръстена на хан Кубрат. По неговия надпис станало ясно, че в гроба, където е открит, е погребан самият хан Кубрат, казал Димитров на учениците. Той разказал как групата българи с него са се добрали до ценната реликва. От тогава пръстенът стои вплетен в мемориала за хана.
Божидар Димитров изнесъл и беседа пред учениците. Съкровището от Мала Перещепина, които вие възкресявате тук, ни води до преосмисляне на ранната ни история. То е открито през 1912 г., но още не е променило фактите за създаването на българската държава. Това е станало през 632 година и това трябва да влезе в нашата история, бил категоричен професорът. Няма съмнение, че ханът е бил първият български владетел и това най-после трябва да намери място във вашите учебници.

Директорката Илияна Кръстева пази скъпи спомени от друга среща с Божидар Димитров. Тя станала в Лопушанския манастир, където игумен тогава е бил приятелят на историка епископ Сионий. "Тогава уговорихме посещението му в Брегово. Игуменът имаше гости от Франция, с които Божидар Димитров говореше перфектно на френски. За мен като историк тази среща беше много вълнуваща и полезна".

Годината е 2012. В Брегово учители, деца и граждани още живеят със спомените за беседата и пламенната реч на проф. Божидар Димитров както и за него, човека, отдаден докрай на истините в българската история.

Искал да възкреси църкви
в крепостта на Кракра

В началото на август през 2009 г. като министър без портфейл Божидар Димитров отива на неофициално посещение в Перник. Оказва се, че той обичал по особен начин крепостта на воеводата Кракра над града и понякога отивал там сам, за да си почива, усещайки енергийното въздействие на старината и богата история на мястото около скалите, наричани от древността "Кървавото". Това си спомня тези дни, когато се прощаваме с дългогодишния директор на НИМ, перничанинът Кирил Манов. По това време той е управител на Общинското предприятие Културно-информационен център, натоварено да стопанисва крепостния хълм и да подобрява туристическата атракция на твърдината.

В този ден той заедно с тогавашния кмет на Перник Росица Янакиева и хора от нейния екип придружават Божидар Димитров на крепостта. Като министър, натоварен да отговаря за културно-историческото наследство, гостът разгледал направеното на хълма в първия етап от социализацията на крепостта като туристически комплекс. "Според плановете първо трябваше да бъде възстановена голямата трикорабна епископска базилика, която се намира в пределите на крепостта", спомня си сега Манов. Въодушевен от направеното до момента Божидар Димитров отсича, че ще направи всичко по силите и възможностите си, а той е доказвал, че може, да бъдат възстановени във възможно най-кратки срокове три храма, които са се намирали вътре зад крепостните стени.
Освен базиликата с площ от около 100 кв. м, в близост до кулата има по-малък кръстокуполен храм. Особено интересна като архитектура е проходната църква, която се намира до главния вход на крепостта. Тя е уникална с това, че е на два етажа и е разделена от проход, през който се е минавало като по улица.

"С възстановяването на базиликата щеше да стане възможно целогодишно на крепостта да има изложби, концерти и други културни прояви", коментира Кирил Манов. Той си спомня, че Божидар Димитров останал много доволен от видяното на крепостта. Харесал издигнатия национален флаг, катапултите, панорамната платформа и цялото композиционно оформление. Даже поканил телевизии да дойдат да покажат направеното. Тогава той е категоричен, че възстановяването на пернишката средновековна крепост трябва да стане с местен камък. В последствие беше сред отявлените критици на постигнатия ефект с надстрояването на крепостните стени с полимери, направено чрез финансиран с европейски средства проект.

Поправи Уикипедия заради Голямата базилика в Плиска

Писмо до Уикипедия изпрати в края на 2014 г. проф. Божидар Димитров, за да поправи грешна информация за Голямата базилика в Плиска, поместена в статията за църквата "Света София" в Истанбул. Тогава именият историк настоява за поправка в текста за базиликата „Света София". В „Уикипедия" пишеше, че тя е дълга 76.50 метра, когато е построена в средата на VI век, и че „близо 1000 години е била най-голямата църква в света".

Това не е вярно, написа тогава професорът. Според Божидар Димитров „Света София" е била по-малка дори от „Сан Пиетро" в Рим, която е съществувала до началото на ХVII век и е била дълга 100 метра.

Голямата базилика в Плиска е най-голяма със своите 102.50 метра. Божидар Димитров настоя класацията на най-големите църкви в Уикипедия да бъде следната: на първо място Голямата базилика в Плиска с дължина 102.50 м, на второ - църквата в „Сан Пиетро" в Рим – 100 м, а на трето - „Света София" в Константинопол (Истанбул) - 76.20 м.

Последните 5 години от живота си проф. Божидар Димитров посвети на каузата за възстанови уникалния храм в първата българска столица. Намери автентичните тухли. Разкри, че по сигнал на ръководен кадър на железопътното ведомство през 1870 г., при строежа на първата жп линия у нас, Мидхат паша, управител на Туна вилает (Дунавска област), е наредил да бъдат взети квадри от руините на Голямата базилика. С тях били изградени гарите в Хитрино, Каменяк и Каспичан, както и други жп съоръжения като водонапорни кули. Проф. Димитров организира и мащабна дарителска кампания за събирането на средства за възстановяването на базиликата. Убеди кабинета на отпусне средства за разкопки и реставрация на храма. При проучването на Свещения кладенец в базиликата на 24 юли 2015 г. бликна чудодейна вода. Има всички исторически доказателства да се смята, че цар Борис Михайл Покръстител е бил покръстен в Христовата вяра именно в този кладенец, както и че първите покръствания на християни в Плиска да се осъществявали именно край кладенеца с вода от него. На 3 август 2015 г. Димитров заведе на мястото премиера Бойко Борисов и министрите от втория му кабинет Лиляна Павлова, Ивайло Московски и Владислав Горанов. Професорът ги поля с вода от Свещения кладенец - за да помнят и пазят българската история.

Даде кръст и кандила на село Бело поле

В благоевградското село Бело поле не са забравили ролята на Божидар Димитров за строителството на църквата „Успение на Пресвета Богородица". Храмът бе открит на 12 септември 2009 г, като на церемонията сред официалните гости бе и професорът-патриот, в качеството му тогава на министър без портфейл. Той лично подари на новия молитвен дом напрестолен кръст и кандила, а от името на премиера Бойко Борисов – купел за кръщения. С помощта на професов Димитров Дирекцията вероизповедания отпусна 90 000 лева за строежа на църквата. В деня на откриването той призова местните жители да бъдат по-активни при набиране на дарителски сметки. Припомни им практиката на евреите при изграждане на храмове – всеки задължително трябва да плати цената на една тухла и по този начин да знае, че има принос в строителството на църквата. „Няма да забравим приноса му да имаме днес наша си църква. Светла му памет, бе истински българин и отстояваше българската позиция докрай по всякакви спорни въпроси. За него всеки молитвен дом бе средище на българщината, затова толкова много помагаше да се строят нови православни храмове", казват местните хора.

* * * *

Как Божидар спаси мелнишките камбани

Проф. д.и.н. Виолета Нешева, археолог

Проф. Божидар Димитров беше една многостранна и широко скроена личност, с неукротим дух. В трудните години на прехода той доброволно се нае с ролята на национален стожер по опазването и популяризирането на културното ни наследство, като изнесе върху плещите си огромни тежести в тази безспорно благородна мисия. Разбира се, от едни получаваше възгласа „Осанна!", от други – „Разпни го!". Добре, че Господ го беше дарил с голямо сърце, ведър характер и чувство за хумор, та вместо да махне с ръка и да се отдаде на успешната си дотогава научно-изследователска работа, той продължи напред, в името на Майка България, на която беше по възрожденски всеотдаен до сетния си дъх. Понякога не умееше да сдържа гнева си, но

никога не проявяваше завист

ненавист, отмъстителност. Добротата му беше пословична.

Запозна ме с него при случайна среща преди няколко десетилетия един от моите любими университетски преподаватели проф. Николай Генчев, който беше много горд с откритието си в негово лице: „един млад талант в науката", както ми го представи. Впечатли ме неговата ерудиция и обаятелност. Така се зароди дълготрайното ни приятелство. И двата пъти, когато Божидар Димитров стана директор на НИМ, около него закръжиха, както става обикновено, много хора, като някои дори му „пееха дитирамби". Това не ми допадаше и ме накара да разредя контактите си с него. Той го забеляза и ме укори неведнаж в прекалена скромност. Съдбата обаче повели в началото на третия миленум, около две години след втория му избор, да заработим заедно и така да се виждаме по-често. Конкретен повод се оказаха прочутите вече мелнишки църковни камбани. Запис от звъна на едната – дар от деспот Алексий Слав от царската династия на Асеневци на Свети Никола, прозвуча в деня на поклон пред паметта на Божидар Димитров в Националния исторически музей.

Тези християнски реликви бяха открити случайно още през 1992 г. в олтара на старата митрополитска църква „Св. Никола" в крепостта южно над днешния Мелник, след поредните й разкопки под мое ръководство, от моя заместник Георги Стоянов, директор тогава на Историческия музей в града, теолог по образование. Надписите им на гръцки език не можеха да се разчетат преди почистването им. Счетохме ги за възрожденски, защото се знаеше, че в Османската империя църковните камбани са били претопявани за направата на топове и едва през XVIII-XIX век са изработвани нови. А Възраждането беше през онези години извън научното поле на археологията. Затова ги оставих на грижите на Мелнишкия музей, тогава филиал на Благоевградския (сегашният РИМ).

Драстични промени през следващите години в музейната мрежа в региона буквално

ликвидираха опората, която имахме

там за археологическите проучвания. А музеят в Мелник, прикрепен към Санданския, остана задълго без специалисти. Кризата на прехода се отрази в цялата страна неблагоприятно върху културното наследство. Основно с липсата на финансиране от страна на държавата. Както на мен, така и на моите колеги от Археологическия интитут и музей на БАН /сега НАИМ/ често се налагаше да пътуваме до обектите си за своя сметка. Сами плащахме за обработка на материалите, а за разкопки разчитахме само на спонсори – разбира се, ако си ги намерим сами. Така при едно мое кратко пребиваване в Мелник през 2003 г. отново се натъкнах на камбаните. Бяха останали непочистени. Опитах се с подръчни пособия да направя копие /естампаж/ на надписите им, което при завръщането си дадох за разчитане на нашия епиграф проф. Василка Герасимова. Няколко дни покъсно тя ме събуди с вестта, че е разчела в единия надпис името на деспот Слав, а в другия – на император Михаил VIII Палеолог, възстановителят на Византийската империя в 1261 г., преди това управител на Серес и Мелник, както и годината 1270. Изпаднахме в еуфория, това беше чудо!

Оказваха се най-старите оцелели до наши дни

камбани с надписи в Европа, че и в света! Успях да измоля по няколко дни командировка в Мелник от Кмета на Сандански за повторен естампаж. Взехме със себе си и настолни лампи от домашните си бюра, предупредени по телефона, че там осветлението е лошо. С пристигането си се втурнахме в музея. Два дни се опитвахме да чистим прашинка по прашинка от наслоилата се втвърдена пръст върху надписите, обръщайки много трудно тежките по 70 кг камбани. Така ни завари случайно пристигналият в града по същото време на почивка Стоян Стоянов, зам.-директор на НИМ. Хвана се за главата в почуда като ни видя как се мъчим. Обади се на Божидар Димитров, който заръча да се прибираме в София, защото той ще поеме грижите ни. На другия ден разбрах, че е отишъл лично на място и прибрал в НИМ камбаните за реставрация. След около седмица ми се обади, прати кола за нас с г-жа Герасимова, която ни закара в НИМ. Нямах думи, когато видях камбаните като нови на дългата маса пред директорското бюро! По сключен от него договор с Археологическия музей в Сандански те останаха на временно съхранение в НИМ и бяха включени като важен акцент в експозицията му.

За мен Божидар беше и си остава спасителят на тези уникати, който ги направи достъпни за науката и за любителите на старини. На фестивала "Европалия" в Брюксел изпрати с изложбата за християнското изкуство камбаната на деспот Слав. „Нека, каза, да видят тези фландърци какво чудо е сътворил техният български зет, когото император Анри Фландърски считал за варварин, но му дал в 1208 година дъщеря си в името на политическите интереси на Латинската империя, че и пищна сватба им устроил в Константинопол". Тогавашният министър на културата композиторът Божидар Абрашев с патос ми обясняваше

колко уникален е звукът на Славовата камбана

изработена по най-модерна за времето си европейска технология в самия Мелник. „По-кристален е, каза, от звука на камбаната на Сан Марко във Венеция." А епиграфът Николай Шаранков откри, че надписът й е много изискан, съставен в дванадесетосрични стихове, първият вероятно свързан с известен стих на древногръцкия поет Есхил (VI-V век пр. Хр.). Един ден Божидар ми каза: „Тези две камбани струват повече от златата, които виждаш в музея /НИМ/ и ако този музей е богат колкото големите по Европа, ще ви залея с пари за разкопки, защото Мелник е райски кът в културното ни наследство и заслужава усилия да бъде сред най-големите ни и представителни туристически центрове". От този момент нататък, до 2016 г. включително той съдейства изключително много за проучванията ни в Мелник. Археологическият институт нямаше собствени средства, Община Сандански за две десетилетия не е дала нито лев за разкопки. Министерството на културата ни отпусна средства само за една от тези години. Парите, които ни осигуряваше Божидар Димитров не бяха много – по 3-5 до 10 хиляди лева, само в 2012 година бяха малко повече. Но ние му бяхме безкрайно благодарни, защото успяхме да свършим много работа – разкрихме архитектурните останки на два манастира и на три църкви, като резултатите вече са публикувани.

Единият манастир по документти е построен от деспот Слав. При разкопките открихме четири непокътнати дотогава ктиторски гробове. Божидар пое върху себе си грижата за антропологически и ДНК анализи на костния материал /вторият осъществен по инициатива на ексминистър Мартин Иванов в лаборатория на Станфордския университет в САЩ/. Резултатите, заедно с археологическите и общоисторическите данни свидетелстват, че покойниците трябва да са самият деспот Слав, втората му съпруга и синове от двата му брака.
Проф. Димитров съдейства както на мен, така и на колегите от екипа ни и за работата ни по проекти за консервация, реставрация и социализиране на културни обекти, проучени вече археологически.

Той

подпомагаше по същия начин и много други колеги

и техните проучвания из цялата страна години наред. Действаше като меценат, убеден, че това, което върши е за благото на Родината ни. Сигурна съм, че ако имаше лични богатства като истинските меценати, би ги вложил едва ли не всичките в науката и културата.

Накрая искам да кажа няколко думи за НИМ. С много археолози, етнографи, художници-дизайнери и други специалисти участвахме активно в направата на първите му експозиции в сградата на някогашното Руско посолство и в Съдебната палата. Бях в близки взаимоотношения с директорите му преди Божидар Димитров. Всички имат своите заслуги в 45-годишната му история и трябва да бъдат оценени по достойнство. Проф. Божидар Димитров обаче го издигна на европейско ниво, превъщайки го в най-представителната българска музейна институция. Подобен принос в музейното дело у нас е направил в миналото само проф. Богдан Филов, с Народния археологически музей. НИМ се отъждестви с личността на Божидар, в него остава завинаги душата му, както каза сегашният директор доц. д-р Бони Петрунова.

* * * * *

Отвори вратите на НИМ тамплиери от цял свят

Румен Рачев, Велик Приор на Велик Приорат България

С Божидар Димитров се познаваме повече от 35 години. Срещали сме не назад във времето по различни поводи. Между нас се породи една мъжка дружба, която продължи през цялото време. Винаги, когато съм имал въпроси, свързани с историята на България, аз съм се обръщал към него, за да мога да получа компетентно мнение и увереност, че всичко което казвам и правя е в полза на България. Когато повече от 12 години създавахме Ордена на рицарите тамплиери в България, Божидар Димитров отправи доста силни критики към това, респективно и към мен. Той не беше запознат с философията и представителството на този орден и отправи много публични критики. Но след един много мъжки разговор, в който му обясних основните цели и задачи на ордена, неговата представителност и роля в България, неговите представи за ордена и рицарите в България се обърнаха на 180 градуса. Последва сътрудничество. Велик Приорат България помагаше на Националния исторически музей, на преки инициативи на Божидар Димитров, свързани с възстановяването на църкви, на Базиликата в Плиска и т.н.

Неговата активност и преди всичко любов, с която той се обръщаше към Ордена, както и неговата позиция в обществото по отношение на отстояване на българщината, ни даде основание преди пет години да го направим Рицар на годината - почетната титла, с която се удостояват граждански лица от страна на Ордена на рицарите тамплиери. От този момент нататък нашите контакти по отношение на Ордена се задълбочиха и аз бях приятно изненадан, когато той каза, че иска да се влее в Ордена, да действително членство, а не само почетно, каквото имаше до този момент. Той беше приет и са незабравими неговите жестове, които той направи към Ордена. През 2016 г. в България се проведе Магистралния съвет на Ордена - висшият форум на всички тамплиери в света. Божидар Димитров отвори извън работно време вратите на НИМ за всички гости, повече от 180 души. И заедно с няколко екскурзовода разказа в детайли с историята на България. За съжаление определеното му време на Земята изтече и той се отрече от земния живот, но се надявам, че семената, които той е посял в България, ще продължават да дават своите плодове и неговото дело няма да бъде забравено, а ще бъде разширявано и творчески развивано от негови последователи, включително и от Ордена на рицарите тамплиери.



Какво четем:

🔴 Надежда за Надя

🔴 Антон Радичев - Големите мъже

🔴 Награждават ученичка, предала на полицаи изгубен скъп телефон във Вършец

Източник: Стандарт



Коментари



горе