По стъпките на Алцек в Италия и сватбата му с дъщерята на лангобардския крал


Алцек е син на кавхан Кубрат и брат на кан Аспарух. Той също повежда отряд от българи, които търсят нови поселения. Отправят се на югозапад и през 682 г. стигат до Панония, която тогава се владее от аварите.

Алцек се уговоря с техния канхан да служи във войската му с 1200 конници, но също така да му се даде земя за заселване на българите. Като такава му е отредена малка част от най-южна Панония, която граничи с владенията на лангобардския крал Гримуалд.


Крал Гримуалд

В първите години договореностите се спазват. Прабългарите строго охраняват южната граница на аварския каганат, за което получават възнаграждение. В предоставената им земя те изграждат няколко селища, отглеждат коне и друг добитък. През 683 г. обаче плащанията престават, а освен това кавханът иска заселниците да му плащат данък.

За Алцек и сънародниците му това е обидно, защото те се смятат за свободен народ. Пратените през същата година служители на кавхана да съберат данъка са върнати, без да получат нищо, а освен това Алцек им казва да предадат на управника си, че вече няма да служи с конницата си във войската му.

Аварският кавхан е разгневен от дързостта му и изпараща 8-хилядна войска, която да накаже размирника и неговото племе. Алцек е очаквал такъв ход. Той се свързва с крал Гримуалд и иска разрешение да се засели в неговите земи.

Кралят е узнал, че българите са смели и неустрашими воини, и ги приема. Но за да се увери лично в бойните им качества, казва на Алцек преди да напуснат сегашните си поселения, да даде битка на аварите, като му изпраща 3000 свои войници, които ще бъдат под негово командване.

Алцек изпраща жените, децата и старците, заедно със стадата добитък в Лангобардия. Когато аварите стигат до прабългарските поселища, виждат, че от комините на домовете излиза дим и затова се спускат към тях, за да ги ограбят и да вземат жителите в робство, както им е наредил кавханът.

Всъщност домовете вече са изоствени, но са натъпкани с „черни камъни“, както тогава са наричали асфалта. И когато аварите отварят вратите, нахлува свеж въздух с кислород и камъните пламват. Всеки дом става пожарище и пламъците обхващат нашествениците.

В обзелата ги суматоха, те се втурват да търсят спасение на открито, но там се сблъскват с другите и техните дрехи сащо пламват. Тогава Алцек дава заповед да започне безпощадна сеч.

Оцелелите 2500 авари са пленени и българинът ги предава на крал Гримуланд. Той награжава Алцек с меч, ризница и шлем със сребърно покритие. Дава му титлата барон и утроява земята, на която да се заселят прабългарите. Там те създават селищата Сепино, Бояно и Изерния.


Изерния днес


Руини в Сепино

В Средновековието феодалните владения в този край се наричат булгарии, а феодалите – булгаро. Като аристократ, Алцек е канен на всички приеми на краля и на един от тях се запознава с най-малката му дещеря Изуалда.

Двамата започват често да се срещат и в края на 684 г. Алцек й се обяснява в любов. Тя му отговаря със същото чуство и той се осмелява да поиска ръката й от краля.

Величеството по принцип е съгласен, но има пречка – Алцек е езичник, което тогава е равносилно на варварин. Затова поставя условие – той да приеме християнската вяра. В името на любовта си Алцек се съгласява и е покръстен от миланския епископ. Така вече няма причина бракът да не се сключи.

През 685 г. Алцек и Изуалда се венчават в присъствието на всички благородници на кралството. Крал Гримуланд назначава зетя си за гасталдо (управител) на провинция Северна Калабрия, която е най-богатата в кралство Лангобардия. В нея се преселват и част от неговите съплеменици. За съжаление Алцек умира скоро след това в битка с арабите.

Това е установено при направените през 1987 г. разкопки край град Бояно, където е открит масов гроб на воини, а сред тях са и останките на Алцек. Той бил е погребан с коня си и цялото си въоръжение (некрополът е разкрит в околията на Бояно, в с. Вичене - Кампокиаро, като е проучван в периода 1987-2007 г.). 


Гроб от българския некропол край Бояно

Оставя обаче наследници – двама сина.


Изглед от днешния италиански град Бояно

През вековете българското население се претопява, но и досега в Южна Италия има има градове Българофон, Вулгароси, Челе ди Булгерия, планина Булгария и някои села със сродни наименования.

Макар и след векове, следите остават.

Автор: доц. Йордан ВАСИЛЕВ, д-р по история


Какво четем:

🔴 КОД “НОСТАЛГИЯ”: От Испания до Пазарджик (Видео)

🔴 Невероятни истории. 5 кг злато и 60 кг сребро не направиха щастлив Стефан Стойчев

🔴 Аня Пенчева: На 20 години исках да съм лекар. Сега съм щастлива, че лекувам хората с изкуство (СНИМКИ)

Източник: Десант



Коментари



горе