Как созополският вампир на Божидар Димитров обиколи света


В сладкодумния историк, който ни напусна на 1 юли, живееха и по един актьор, режисьор и драматург!

Замина си за част от секундата, представяш ли си? Как само си отиде!”, сподели със зачервени и невярващи очи съпругата на Божидар Димитров Марта на опелото му в столичната църква “Свети Седмочисленици” онзи ден. А минути преди края си й звъннал, че се прибира от Ниш, даже я питал как е завършил мачът. Щели да празнуват рождения ден на дъщеря им Мария. Не успял за тортата, паднал пред входа на блока, щом слязъл от колата.

С останки от мощите на Св. Николай Чудотворец

Как да повярваш, че пълният с енергия и жизнерадост сладкодумен историк ще рухне така внезапно? В последната година се задъхваше, но омаловажаваше болката в увреденото си сърце и наричаше всичко това “умора”. Неукротимият Божо никога не се оплака, а даже и от болничното легло повтаряше “Нищо ми няма! Малко съм настинал, това е. Тук не ме свърта. Сигурно ще съм единственият пациент, умрял от съклет!” И на драго сърце даваше всякакви изявления, коментари и интервюта от болничното легло.

Гушнал куче на 3 месеца в двора на НИМ преди 10 г.

Разказваха, че щом се събудил от последната интервенция в болницата, си поискал

ризата и костюма,

за да си тръгне.

Имал участие

в предаване...

Трудна за удържане била и страстта му към цигарите.

Отиде си един нестандартен човек - ерудит, с остър език, огромно чувство за хумор, въображение и дарба да работи с медиите. След него нямаше какво да се редактира, нито съкращава. Говореше плавно и разказът му винаги бе изпълнен с най-различни истории. Със сигурност заедно със историка в него живееха и по един артист, драматург и режисьор.

Освен с патриотичната си страст към темата Македония, именитият историк прослави България с атрактивните си разкази за археологически открития.

Историята за

созополския вампир

бе една от най-запомнящите се. Точно преди 6 години при разкопките зад църквата “Свети Николай Чудотворец” в родния му Созопол археолози откриха 100 християнски гроба. Сред тях - два скелета на мъж и жена със забити железни колове в сърцата. “Между всичките открити, само тези два скелета са със следи от типичната манипулация за обезвреждането на вампир”, заяви тогава шефът на НИМ. И възкликна: “Възможно е вампирът да е македонец!” Аргументира хипотезата си с друго откритие преди 3-4 месеца на същото място. Там били намерени печати, свързани с Македонската династия във Византия. “Единият печат беше на Василий II Македонец (това е официалното име на Василий II Българоубиец). Вторият беше на императрица Теодора, която също е от Македонската династия, а третият - на една Ирина, която не е от тази династия, но е “произведение” от брака на последния цар от Самуиловата династия - Пресиян I,I с една византийска принцеса”, обясни тогава историкът. Според него и трите печата са били свързани с македонските династии от Средновековието. Предположи, че щом византийци от Македонската средновековна династия са живели в Созопол, вероятно са имали някакви имоти. Също - че намереният скелет със сигурност е на известен човек, най-вероятно с високо обществено положение. Допусна, че може да е управлявал целия град. По думите му тогава, вероятно много е държал на своята македонска национална идентичност, заради което е бил мразен от местните българи и след смъртта му те са му отмъстили по този начин.

Като допълнително доказателство историкът тогава цитира заключението на антрополози, че човекът е с благородни европеидни черти на така наречената “македоноидна раса”, а това рязко го отличавало от българските скелети, които били от монголо-татарски произход.

Новината бързо излезе извън пределите на страната и стигна Европа и САЩ. Медиите обявиха България за новата предпочитана дестинация за почитателите на вампири. Британският “Дейли мейл” дори твърдеше, че имало ръст на интереса към “вампирски ваканции” у нас. А созополският кръвопиец бе увековечен на кинолента в третия сезон на британската документална поредица “Забранената история”. Самият Божидар Димитров в типичния си “боцмански” стил се помайтапи, че в Созопол вече привличали туристи с приветствия от типа на

“Цици има по целия

плаж, вампирска

кръв има само

при нас!”

Историкът разви и друга хипотеза - че созополският “вампир” най-вероятно е пират на име Кривич, който е управлявал града преди около 700 години. Тогава България и Византия били съюзници и водели война с Генуа. Управникът загубил войната, а след това Созопол бил разрушен.

Друга новина, пак свързана с южното курортно градче обиколи света - откритието в олтарната част на църквата “Свети Николай Чудотворец” в Созопол, на малко гърненце с капак, в което има миро от мощите на светеца. Няколко дни преди това археолозите изкопаха скелет, който според историка принадлежал на страстен комарджия.

Две години преди това - през 2010 г. при археологическите проучвания на средновековен манастир на остров Свети Иван пък бяха открити мощи, за които ръководителят на археологическия екип Казимир Попконстантинов предположи, че са на Йоан Кръстител. Именитият шеф на НИМ ентусиазирано подкрепи тезата. По-късно “Нешънъл джиографик” засне филм, в който бяха цитирани резултати от лабораторни анализи, че мощите наистина са от времето на светията, но трудно се побират в малката кутийка, в която са намерени.

Мнозина се отнасяха с ирония към предположенията на Божидар Димитров. В мрежата даже излязоха фотоколажи на усмихнатия историк пред изровен от земята

скелет на русалка

Други припомниха как през 2001 г. той оповести откриването на лодка еднодръвка от рибари в Созопол, за която твърдеше, че вероятно е от времето на Ной. След двукратно изследване се оказва, че лодката е от XI-XIV в. и до днес е сред експонатите в НИМ.

Впрочем Божидар Димитров никога не е крил страстта си към подводната археология. Уменията му на добър плувец, какъвто е от малък, и стажът му като моряк в “Океански риболов” като млад го правят незаменим член на

легендарната

водолазна група

“Космос”,

която преди 10 ноември се опитва да направи подводна карта на археологията по родното Черноморие.

Сам разказва, че 16-годишен по време на състезание по плуване изважда цяла (което е рядкост - б.р.) антична амфора в района на пристанището на Созопол. Всеки може да я види днес в една от залите на НИМ.

Запалил се по водолазния спорт, след като в средата на 50-те години на миналия век гледал филма на Жак-Ив Кусто “Светът на мълчанието”.

Пионерите на леководолазния спорт у нас били група интелектуалци от София. Подводните занимания ставали със съдействието на тогавашната ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната). Даже внесли най-модерна техника - френските апарати “Мистрал” и неопренови костюми.

Божидар бил сред момчетата, които се навъртали около гмуркачите от София. Запалил се и заедно с приятелите си завършил курс на 2 септември 1962 г.. Няколко дни по-късно - на 6 септември било въпросното състезание, по време на което извадил амфората. За да го стори, трябвало да се отклони с 11 м от трасето, и това била причината отборът му да остане трети. Но пък всички се снимали с находката му. Все се чудел защо амфората е с остро дъно. Видяло му се неестествено, защото така не можело да стои изправена. По-късно разбрал, че целта на острото дъно е да се използва максимално обемът на кораба, когато амфорите се редят една до друга.

Приживе историкът разказваше, че в ранната си младост заедно с приятел извадили цели 164 съда от дъното на морето. Наредил ги в мазето на родната си къща и ги показвал на всеки, който пожелае. Заради тази своя колекция обаче

младежите били

набедени и

заклеймени като

иманяри в статия

във в. “Култура” Публикацията предизвикала реакцията на археолог от Бургаския музей, който в присъствието на петима милиционери иззел всички морски находки от мазето на Божидар. Дни по-късно обаче извикал двамата младежи. “Ние мислехме, че ще ни мъмри, а той ни плати по 334 лв.”, разказва сам историкът в едно от интервютата си.

През 1970 г. той е приет за студент в Софийския университет. Още тогава организирал подводни експедиции почти всяко лято. Една от тях е тъкмо “Космос”. Парите се осигурявали от Научноекспедиционния клуб към ЮНЕСКО. Успели да проучат крайбрежието на юг от нос Емине, където са били големите пристанища Месемврия, Аполония и др. В Созопол бил създаден и досега съществуващият център за подводна археология.

“Корабният път е вървял далеч от брега, защото по крайбрежието е имало пирати”, разказва историкът в едно от многобройните си интервюта пред медиите. Те били с бързоходни гребни лодки и бързо достигали бавните търговски кораби, които се движели с платна. Затова плавателните съдове пътували на 11-12 мили от брега. Така те виждали високите части от него, а пиратите на самото крайбрежие не можели да ги забележат. Този път обаче върви на 70-80 метра дълбочина. Траулерите намират купища амфори и други находки в този район. Особено важно е, че потъналите кораби са запазени цели, тъй като в Черно море липсват бактериите, които карат дървото да гние”, разказва историкът.

Впрочем в годините след 1989 г. той е главният организатор на поредица подводни експедиции. За една от тях наема кораб от Варна, който да претърси Созополския залив за златно съкровище. Хипотезата е, че покрай манастира на остров Св. Иван са

плячкосвали де

що видят казашки

джонки,

които по време на буря се обърнали и изпуснали скъпоценните си товари.

Каквито и да са резултатите, никой не може да оспори умилителната привързаност и любов на историка към родния му град, който той всячески се опитваше да превърне в световноизвестно място за поклоннически туризъм. Неслучайно е заклел роднините си да разпръснат половината от праха му над Созополския залив.


Какво четем:

🔴 Изяждат героя в "Господин за един ден"

🔴 По стъпките на Алцек в Италия и сватбата му с дъщерята на лангобардския крал

🔴 КОД “НОСТАЛГИЯ”: От Испания до Пазарджик (Видео)

Източник: 24 часа



Коментари



горе