Истории от фейсбук с Божидар Димитров


С Божидар Димитров ходехме по археология почти всяка седмица. Любимият ми спомен: бяхме някъде до Ивайловград. Стигнахме границата, очертана с камъни. Божидар взе един от малките камъни, премести го с 10 сантиметра и каза “Разширихме България”.

Рядък кадър - историкът се чуди пред надпис в Боянската църква

Последният път го видях пред блока, пушеше нервно, кроеше как да изгради базиликата в Плиска.

Симеон Дянков,

бивш вицепремиер

и министър на финансите

Пътуването с него

беше като с машина

на времето

Преди време трябваше да правим някакво интервю с Божидар Димитров в НИМ. Отиваме с колежката, а той ни чака пред входа. “Абе Пиеро, ела да ме снимаш тук с едно дете”, ми казва. (Кв'о дете, кв'и пет лева, си мисля аз...Тоя не е добре, нали сме дошли сериозно интервю да правим?!)

Води ни той отстрани на сградата и ни показва “детето”, вързано с едно дълго въже, спи доволно върху едни кашони. Оказа се пухкава тримесечна топка, прилайваща и скимтяща от радост.

“Каракачанка е” - гордо ни заявява Божидар и се хвърли върху него. След десетина минути прегръдки и кълбета напред-назад, внезапно спряха и застинаха за снимка. Това беше най-възхитителното и прекрасно нещо, което ми се беше случвало през последните няколко месеца в онези дни.

Г-н Димитров, мъж на 62 години - директор на НИМ, облечен с костюм и вратовръзка, седеше като малко дете върху мръсни кашони и гушкаше с цялата си обич, на която бе способен, едно бебе куче. Колежката стоеше вкаменена и ококорена... Беше на ръба на изкушението да осинови и двамата.

Години по-късно бяхме заедно в командировка до Гърция и Македония. Минахме няколко пъти границата между двете страни. Пускаше с всичка сила “Шуми Марица” при всяко доближаване до граничен пункт. Пушеше цигара от цигара и говореше, говореше постоянно и съживяваше мъртви хора и епохи... Отдавна изчезнали владетели, древни градове, обикновени воини, църкви, храмове, гробници, царици... Всички те минаваха покрай прозореца на колата и живееха отново. Крещяха от ужас или от екстаз, воюваха, раждаха се, побеждаваха или падаха...

След време, шофирайки покрай същите тези места, видях, че това са най-обикновени празни полета. И разбрах, че някога, седейки до този човек, без да си давам сметка, съм пътувал в машина на времето.

Пиер Петров,

фоторепортер,

в. “24 часа”

Веднъж ни

арестуваха, после

ни черпиха кафе

И аз помня една такава командировка с него. Даже ни арестуваха, че Божо влезе в някакви военни гробища. Ама толкова сладкодумен беше, че ни черпиха кафе даже. И после пак разказваше, разказваше... Една истинска машина на времето, която ще липсва.

Пепа Йорданова,

в. “Всичко за семейството”

Загубих приятел,

а България -

голям българин

Благоговеех пред него още като дете. Отразявах го като журналист от “24 часа” като столичен общински съветник от БСП, после мина към ГЕРБ.

Показа ми всички разкопки из България и мощите на св. Николай.

Познаваха го близките ми. Беше и завинаги ще е част от духа ми.

Всеки път, като ме видеше, ме питаше: “Какво ядеш, Кристина, че си толкова красива?” А аз всеки път, като го видех, се чувствах толкова малка и знаех колко много още имам да уча...

Има хора, които, като починат, плачем, понеже не искаме да повярваме, че вече няма да видим. Но в същото време се усмихваме и от дън душа им благодарим.

Кристина Кръстева,


Какво четем:

🔴 Това е жена ми, казал си кметът на Белица, когато видял красивата Саня. След 9 г. се ожени за нея (Снимки)

🔴 Най-смъртоносните храни, които ядем всеки ден

🔴 Елин Пелин - Изповед (Видео)

Източник: 24 часа



Коментари



горе