Ангелите с едно крило или спомен за детството - такова, каквото беше преди 1990 година



Помните ли го? Детството преди да дойде демокрацията!
От повествованието, което ще предоставим на вашето внимание, ще усетите полъха на едни не чак толкова отдавна отминали времена – които, вероятно, обхващат периода на вашето несравнимо, незаменимо детство, когато всичко изглеждаше различно, нали? Като се започне от вашите майки, които ви износваха търпеливо, раждаха и ви отглеждаха в условия, които днешните майки биха счели за неприемливи… Да, те не ходеха на видеозон, за да видят дали растете нормално в корема им, чакаха с нетърпение и се вълнуваха дали ще бъдете момченце или момиченце, вземаха при настинка по1 – 2 аспирина, не бяха тествани за диабет, хапваха това, което им се ядеше, работеха до последните дни на бременността, изобщо правеха неща, които днешните бъдещи майки не правят…  
И вие се раждахте нормални и растяхте здрави, може би защото ви хранеха с естествени продукти – бял хляб с масло и мед или със свинска мас и чесън, сладоледът си беше млечен, а лимонадата – със захар, защото пиехте вода предимно от чешмата, а не от пластмасови бутилки с минерална вода, замърсявана от просмукващите се в нея химикали, защото дишахте далеч по-чист въздух в парка, където, по правило, влизането на автомобили бе забранено, защото около вас не витаеше призрака на ежедневния стрес, поглъщащ здравето на днешните родители, защото ходехте в планината редовно и пеша, а не както сега – с модни велосипеди или с кола – едва ли не до самия връх…

Не използвахте и колани в автомобилите, колелата и летните кънки си карахте без каски, наколенници и налакътници, през зимата каратме шейни, които сами си майсторяхте да бъдат управляеми, карахте ски без да се опасявате, че ще бъдете повалени от някои самозабравил се или подпийнал чужденец или наскоро забогатял нашенец…

Теглото ви бе в нормата, защото много време си играехте навън на народна топка, стражари и апаши, криеница, граничари, „царю честити“ и какви ли още не игри… Спортът не бе за вас самоцел а естествен начин на живот и нямаше нужда да ви организират в специални групи… Не ви тъпчеха с хапчета да бъдете свръхактивни, не тикаха в ръцете ви наркотици пред училището… Нямахте училищни психолози и педагози и въпреки това завършвахте училище обикновено с много добър успех и добро поведение.

На морето бяхте истински волни птички – тичахте по полупустите дюни и безкрайните пясъчни плажове, къпехте се и се гмуркахте, а около вас гъмжеше от риби, големи миди и грамадни рапани… И нещо много важно – в семействата ви насилието бе непознато, а шамарът много рядко се включваше като възпитателен атрибут… Просто нямахте „проблемите“ на днешните подрастващи, които разполагат с: повече от 100 телевизионни кабелни канала, видео-рекордери, съраунд-звук, мобилни компютри, Интернет, чат стаи… А вие имахте истински, а не въображаеми приятели, на които ходехте на гости без специална покана…

А ако възникваха проблеми със закона, то родителите не ви измъкваха, а действаха по-строго и от самия закон! И нека отбележим, поколенията през последните 60 години бяха изключително продуктивни в световен мащаб и вие – да вие – дадохте своя достоен принос за това; защото разполагахте със свободата да мечтаете и творите, с правото да допускате грешки, но и поемахте отговорността да работите неотклонно за крайния успех…

Задайте си въпроса дали сега това е възможно, при днешното консуматорското отношение към всичко, изместило изцяло измества моралните принципи на вашите баби и дядовци, бащи и майки, на вас самите… Не се ли чувствате като ангели с по едно крило всеки, и че можете да летите само здраво прегърнати?


Какво четем:

🔴 Безпокойте се по-малко за това дали се храните правилно и се забавлявайте – 105 годишен японски лекар

🔴 Идея: да се вдигне паметник на Дядо Добри

🔴 За Янина Кашева всичко е любов!

Източник: vsyakajena



Коментари



горе