До 5 години емигрирането от България ще спре


- Господин Цветарски, как НСИ стигна до заключението, че към края на тази година българите ще паднат под 7 милиона? Това математически моделирана прогноза ли е и има ли вероятност да се случи наистина?

- Прогнозирането е доста сложно нещо, това е венецът на работата на всеки статистик. Изисква голям опит, и то аналитичен, както и предвиждане на множество фактори.

Върху броя на населението влияят много неща и само част от тях са чисто демографски събития: раждане, смърт. Всичи се фокусират върху тях. Но в България има сравнително висока раждаемост или поне не е ниска.

Все по-голяма роля играе

миграцията,

която е много

динамична

Раждаемостта и смъртността на населението са относително константни фактори, които се променят много малко във времето.

- Как хваща НСИ данните за вътрешната и външната миграция на населението?

- Данните за вътрешната миграция се публикуват на сайта на НСИ по области и дори по общини. Те се взимат от системата ЕСГРАОН и МВР. Вътрешната миграция е много важно нещо, защото, без да я знаем, ние не можем да разпределим населението по региони. Хората се движат. Навремето статистиката бе спокойно нещо, защото външната миграция беше нула, а хората в страната живееха относително немобилно.

Сега имаме завръщащи се българи, заселващи се в България чужденци и, разбира се – напускащи България българи.

- Според последния годишник на НСИ завръщащите се в България българи бяха около 25 хил. за една година, а напускащите я – около 35 хил. Има ли според вас шансове тези 10 хил. българи, за които излиза, че напускат България, да намалеят още повече?

- Това е т.нар. нетна миграция. През последните години тя непрекъснато намалява, което е добре. Приближаваме се към нулирането на този баланс.

Въпрос на хипотези е, но ако говоря като експерт, а не като председател на НСИ – очаква се в близките години този баланс да стане положителен. Т.е.

колкото човека

напускат

България,

толкова и да се

връщат

Но зависи от мерките и политиките, които предприемаме тук в страната.

- След колко години очаквате да стане това?

- Съвсем наскоро се занимавах с този въпрос и смятам, че това може да се случи още в близките 5 години. Но подчертавам – това зависи от привлекателността на България като място за живеене и от устойчивостта на тази привлекателност. Тези процеси се управляват значително по-лесно, отколкото раждаемостта. И са изцяло в ръцете на хората, които създават тази среда.

- Защо раждаемостта и смъртността да не могат да бъдат управлявани? И защо за последните 30 години по-ниска раждаемост е имало само в средата на 90-те?

- Просто това са неща, свързани с конкретната личност на човека. Едни хора са се посветили на потреблението на благата и радостта на живота, други взимат по-лесно трудното решение да станат родители.

Правили сме изследвания, за да установим какъв е според българина

идеалният брой

деца в едно

семейство

- числото се 2,3. Това е прекрасно, но колко от тези хора реализират тази мечта?

По-ниска от сегашната раждаемост в България имаше през 1997 г. Това беше дъното на кризата и хората реагираха с временно отлагане на тези лични планове. След 2000 г. раждаемостта започна да се повишава и от 1,2 промила през 1997 г. сега вече е 1,6 промила.

- А според вас може ли да се направи нещо срещу влошаващата се възрастова структура на населението? Делът на хората над 65 години непрекъснато се увеличава за сметка на младите.

- Ще продължи да се увеличава делът на възрастните главно по две причини. Едната е ниската раждаемост след Втората световна война не само у нас, а в цяла Европа. Вие сте чували за бейби бума след войната, но това е траело само няколко години, твърде кратко. Сега хората, родени тогава, са към 70-годишни. След тяхното поколение идва едно спадане на раждаемостта, което продължава до ден днешен.

Вторият фактор е миграцията. Да работи и живее в друга държава, отива човек в активна възраст - между 20 и 40 години. Излизането на такива хора от държавата отваря дупка във възрастовата структура на населението. Ако този процес продължава твърде дълго, се създават проблеми.

В страните от стара Европа решават този въпрос

с внос на

имигранти,

иначе раждаемостта там е още по-ниска и от българската.

Третият фактор е смъртността, но той не е чак толкова съществен. Средната продължителеност на живота непрекъснато се увеличава. Преди десетилетия хората са умирали средно на 65 години, сега умират на над 70 години, а в страните от Западна Европа дори малко над 80 години. Това също увеличава дела на най-възрастните хора.

- Колко според вас ще струва следващото преброяване на населението, което трябва да е през 2021 г., и кога точно ще се проведе то?

- Не са правени все още калкулации, но за ориентир мога да посоча, че преброяването от 2011 г. струваше 27,5 млн. лв. - по-евтино от едни избори.

Преброяванията на населението и жилищния фонд се правят по европейски регламент на всеки 10 години и стойността им зависи от много фактори - дали ще възприемем преброяване с преброители, които в най-добрия случай ще са поне към 40 хил. човека, или ще минем към изцяло електронно преброяване. Или ще приемем да е смесено, както беше през 2011 г. Припомням ви, че тогава

42% от българите

предпочетоха да

попълнят

анкетните карти

през интернет,

а през 2011 г. само 45% от домакинствата у нас имаха достъп до интернет. Сега имат 68%. Електронното преброяване ще излезе значително по-евтино. Но ние не искаме да предрешаваме нещата - започваме обществени консултации за текстовете на закона за преброяването, защото всяко преброяване се прави с отделен закон.

- Кога точно предлагате да се прави?

- Имаме три различни предложения: януари-февруари 2021 г., май или ноември. Причината е, че тогава ще има парламентарни и президентски избори и трябва да се вмъкнем във времето между тях.

- Ще има ли въпроси за етническа принадлежност, вероизповедание и майчин език?

- Това също не можем да предрешаваме, въпреки че тази информация е ценна за нас. Най-малкото в Закона за вероизповеданията е посочено, че определени въпроси се решават според данните от последното преброяване на населението. Но на такива въпроси се отговаря само доброволно.

- Новият европейски регламент за личните данни няма ли да позволи на някои хора да откажат да дадат данни за себе си?

- Няма да ни попречи - статистиката е една от дерогациите на този регламент, така че никой не може да откаже да попълни анкетите с такъв мотив.

- В графата за пол колко възможности за отговор ще има?

- Според мен трябва да е с два възможни отговора, но това също ще бъде предмет на обществено обсъждане. Законопроектът ни трябва да е готов през октомври 2018 г.


Какво четем:

🔴 Новини за семейството на удавеното в Луда Яна момиче

🔴 Ето каква сте според хороскопа на траките

🔴 Хайредин на тръни, хората са в готовност за евакуация

Източник: 24 часа



Коментари



горе