Александър Алексиев: Човек трябва да гледа „Възвишение“, “за да ся возвиси, да му се отворят кипенците”


Александър Алексиев е, може би, любимият лекар на цяла България. Популярността му в родината ни достига стратосферата с ролята му в българския сериал „Откраднат живот“, при това абсолютно заслужено! Той съчетава в себе си сякаш най-доброто от българското и американското, в изключителна симбиоза, от която не можеш да откъснеш очи. Казвам го като човек, който е имал честта да гледа как този мъж разгръща таланта си едва на няколко метра него, на снимачната площадка на сериала.
Съвсем очаквано беше да видим Александър и на големия екран, в някоя мащабна продукция, така че едва ли някой се е изненадал, когато е забелязал сините му очи да го гледат от плаката на един от най-мащабните нашенски продукции „Възвишение“. Филмът е екранизация на книгата на Милен Русков и разказва как през 1872 година Димитър Общи и сподвижниците му осъществяват Арабаконашкия обир. Сред тях са Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) - полу-революционери, полу-разбойници, които получават задачата да издирят и лично да предадат писмо на Левски.
За да оживее интригуващият сюжет са нужни 2,5 млн. лв., но резултатът си заслужава всяка стотинка, защото лентата не само има свойството да приковава вниманието на зрителя от началото до самия край, но и вдъхва надеждата, че българското кино се завръща към Златния си век. „Възвишение“ бързо се превърна в най-гледания български филм през последните 8 години насам.
Специално за сънародниците ни в чужбина Neterra.TV пусна продукцията, така че всеки извън страната ни, който има желание да се докосне до стойностно българско кино, сега може да го направи.
По този повод се свързахме с актьора Александър Алексиев, в чийто ръце е поверена главната роля на Гичо, за да разкаже малко повече за екранизацията по романа на Русков.

Като участник във филма и актьор, изпълняващ главната роля, бихте ли разказали за лентата през вашите очи?

Филм, който задава важните въпроси, който разсмива и разплаква. „Възвишение“ е филмът, който може да провокира да си раздвижиш мозъка след като го изгледаш, а не просто да те разсее.

Нека да обърнем внимание и на образа на Гичо. Как бихте го описали и определили?

Гичо е истината… истината, която се развива. Гичо е образ, който търпи развитие през целия филм. Трудно е да се опише с малко. Определям го като млад, буден и истински търсещ. Човек, който може да те запали да тръгнеш с него навсякъде. Човек, който липсва в нашето време, или пък някъде дреме и му е време да се покаже и да ни вдигне, че сме заспали дълбоко в удобните си кресла.

Има ли нещо общо между вас двамата? Дали сте взели някоя черта на характера му или сте наситили/допълнили персонажа с нещо от вас самия?

Вярвам, че в процеса на моето търсене на Гичо, аз съм се доближавал до него все повече и повече. Винаги съм му се възхищавал и голяма част от неговите разсъждения са и мои, други съм придобил, за трети ми е помогнал да ги облека с думи.

Смятате ли, че българинът лесно може да се разпознае сред персонажите във филма?

Да… всеки от нас живее в тези герои, дано само повече сме Гичо…

Според вас какво е посланието на историята?

Избягвам да търся послания във филми. По-скоро обичам да остана търсещ. Както казах, вярвам, че филмът задава въпроси и ние ще откриваме отговорите. По този начин откриваме различни послания за нас си.

Вие чели ли сте книгата „Възвишение“ на Милен Русков, преди или след екранизацията ѝ? Според вас успешно ли е пренесен духа ѝ на големия екран и какви разлики може да открие зрителя?

Прочетох романа между 1-я и 2-я кастинг. Вярвам, че е успешно. Разлики има и те са в това, че филмът не обхваща всички истории от книгата. Разликите ще бъдат за хората, които са чели и са си представяли Гичо и Асенчо по определени начини и накрая вземат, че се разочароват от нас (смее се) …

Как се подготвихте за ролята на Гичо? Имаше ли някакви специфики, към които трябваше да се нагодите, за да изиграете персонажа?

Има невероятен сценарии, режисьор и партньори, основно Стоян Дойчев. Това беше основната ми подготовка. Останалата част бяха няколко вечеринки с цялата чета в Балканската къща на Виктор, където работихме върху текста и героите. Процесът беше дълъг и реално работихме по героите повече от година и половина….

Доволен ли сте от свършената работа или днес, гледайки заснетото, има моменти в които си казвате „Тук можех да подходя различно“?

Винаги има моменти, в които знам, че можеше да се получи по-добре, но си го повтарям няколко пъти и после си казвам: Майната му… няма к’во да ся напрай, брате.

Филмът е заснет със завидния бюджет от 2,5 млн. лева, а снимките са продължили 55 дни, обхващайки 4-те сезона. Това е внушително! Инвестицията по лентата оправда ли се спрямо зрителския интерес, след като само за първите три дни беше гледан от 30 000 души?

Щастлив съм, че много от хората, които срещнахме покрай прожекциите бяха развълнувани и очите им горяха и говореха, нямаше нужда от думи. Смятам, че „Възвишение“ е филмът, чийто бюджет се вижда на екрана. Филм, чийто продуценти не са крали и не са си купували вили и цимент, а са дали и своя хонорар, за да се случи този филм.

Във „Възвишение“ е обърнато внимание на красотата на родината ни и има немалко кадри показващи спиращата дъха природа на България. Кои са локациите в страната ни, които използвахте, за да вдъхнете живот на филма?

Стара Планина, къде ли не. От Пирдоп до Жеруна.

Имаше дълъг период на затишие, но през последните години родината ни възобнови активно филмовото изкуство. Смятате ли, че можем да определим този период като подем на нашенското кино и защо?

Подем има. Надявам се да не следва затишие. Правят се разнообразни филми за малката ни държава и мини пазар.

Завършили сте средното си образование в Америка. Къде?

Завърших средно в Куинси, Илинойс. После завърших актьорско майсторство в Ню Йорк.

Какво бихте казали за този период от живота си и как бихте описали паралела между САЩ и България? Какви са болезнените разлики между „тук“ и „там“?

Страшно много ми липсва Ню Йорк, това е моят град, място, което мога да нарека “един от домовете ми”. Не искам да правя сравнение между САЩ и България, не мисля, че би било реално. Говорим за държава с 50 щата, всеки със свои закони. Мога да съпоставя Ню Йорк и България, но отново в България липсва организация, не се спазват елементарните закони и всеки все още си мисли, че е зам. кмет на даден район. Въпреки това, тук е място, където се раждат много таланти и професионалисти. Говоря за кино индустрията, където кадрите са ни на много високо ниво.

След като се запознавате със съпругата си Яна Титова двамата заживявате в Англия. По принцип когато човек опита „живота навън“ трудно се решава на завръщане у дома. Защо избрахте да се върнете обратно в България?

Все още не съм се върнал. Ние сме номади… живеем на едно място известно време, после се местим, после пак и пак. Твърдим, че живеем между Лондон, София и караваната на Черноморието.

Смятате ли, че е назрял моментът, в който можем да се обърнем към всички наши сънародници извън граница и да им кажем да се върнат обратно в отечеството ни или все още не е дошло това време?

Всеки трябва да е там, където е щастлив. Трябва да се пътува и ако някой усети, че иска да се върне в България, да действа. Не е толкова лошо, колкото си го спомнят някои хора.

Защо българите трябва да гледат „Възвишение“?

“За да ся возвисят, да им се отворят кипенците”.
За да се посмеят и може би поплачат, за да видят красотата на България, да видят страхотни актьори, прекрасна картина, звук, музика, костюми, среда…

Какво бихте пожелали на читателите на в. „България СЕГА“?

Да са щастливи и здрави. Да пътуват, да имат време да четат, да слушат хубава музика и да гледат хубави филми.

Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“


Какво четем:

🔴 Българка стана част от националния отбор на САЩ по художествена гимнастика

🔴 ВИЖТЕ НОВИЯТ ПЕШЕХОДЕН МОСТ НАД РЕКА ЯНТРА В ГАБРОВО

🔴 Не се ядосвам за нищо...

Източник: България сега



Коментари



горе