Лили Иванова: Назад има само поука. Всичко e напред


 

В лежерен следобед Лили Иванова отваря вратата на дома си за екипа на EVA. Това е първата ни среща. Посреща ни в бял клин и суичър, почти без грим, но с изящен маникюр и прическа, превърнала се в нейна запазена марка. Изглежда крехка, а за кожата на лицето й могат да завидят много жени. Домът й е целият бял, блестящ от чистота, изрядно подреден. Редът е втората й природа. Когато влизаме в хола, сред картините, които покриват стените, разпознаваме обложката на новия й албум – портретът на певицата от художника Васил Горанов. За да бъде отдадено уважение на картината му, през юни миналата година албумът излезе на пазара без име. В него са включени осем нови песни и три – с нови аранжименти. 

Желязната лейди

Сядаме на маса срещу голяма тераса, чиито прозорци са потънали в зеленина, с великолепна гледка към Витоша и покривите на София. Уличните лампи светват като по нечия тиха заповед. На масата има кутия с бонбони. Лили е гостоприемна и мила, приготвя ни кафе. Шегува се, смее се. На моменти в гласа й се прокрадват детски нотки, в други – желязна категоричност, в трети – деликатност и уязвимост. Признава, че е склонна да бъде много доверчива, но животът й я е научил да се пази от всичко. Една дума или секунда невнимание на събеседника й може да я провокира да издигне стена. Прави го възпитано, но категорично. Такава е. Не обича да спори. Ако човекът отсреща не я чуе, тя отрязва пътя към себе си. Цени другите да имат мнение и да го изказват. Още повече държи на собствената си преценка. За нещата, които я дразнят, си е изработила защитна философия – задържа вниманието си върху тях за не повече от две минути, водена от принципа: Назад има само поука. Всичко e напред.

В живота й има правила и ред, а Лили – воля да ги спазва. Не обича да я съжаляват за това, защото за нея то не е лишение, а осъзнат избор и естествен начин на живот в името на сцената. Част от този ред е фактът, че спи най-малко девет часа. Започва деня с гореща вода, пие кафе с половин чаена лъжичка кокосово масло. Само преди концерт или репетиция си позволява второ. Два-три часа след събуждане изяжда едно киви или пие фреш от портокал. И след това се старае да хапва по малко на всеки два часа, за да поддържа метаболизма си.
По време на концерт трябва да е леко гладна. На въпроса защо, отговаря: „100 грама ако кача, имам чувството, че нямам енергия“. И веднага допълва: „А след концерт веднага съм готова за втори.“ Вярваме й, защото след седем часа снимки Лили си тръгва най-енергична от всички.

Моторът на всичко

Това, което има най-голям смисъл за нея, е музиката. Истината е, че за да я усетиш напълно, за да се докоснеш до Лили в пълния й мащаб, да се разтвориш в таланта й, да останеш безмълвен пред прецизността й, трябва да отидеш на неин концерт. Да се потопиш в съвършенството на мига, в който сцената се облива в мека светлина, прекрасно изработената и изпълнена музика се слива хармонично със стойностните текстове, които оживяват от добилия с времето още повече дълбочина и красота глас на Лили. Там времето спира, всичко се чисти от излишното и се пълни със стойност и смисъл. Малката й фигурка се движи с енергията на осемнайсетгодишна на сцената. Ръцете й галят с жест публиката.

Лили участва във всеки етап от изработването, изпълнението и представянето на своята музика. Обсъжда текстовете на песните с текстописците и им дава насока, музиката – с композиторите. Грижи се да поръчва нови аранжименти и е винаги информирана и в крак с това, което се случва на световната музикална сцена. Има нужда от динамика, от нови неща, от промени. Вниманието й може да отлети за секунди в друга посока, ако насреща няма нещо стойностно, което да го задържи, или нещо интересно, което да я провокира. Изпълнена е с огромно търпение за хората, с които работи. Факт е, че работи с най-добрите професионалисти, но има и нещо друго, на което държи: „Това, което ме интересува, е имаш ли ти качества човешки. Добродетели. Ако нямаш, пет пари не струваш.“

Питам я как се възстановява след концерт. „Не е кой знае каква трагедия! – отговаря накратко. – Хайде сега. Да се правя на „ах, колко съм изтощена“. Няма такова нещо! Разберете – аз не съм глезла! Приемам нещата каквито са. Хубави-лоши, трябва да ги приема, защото няма друг. Сама съм!“

Магията, която създава на сцената от десетки години, със сигурност е плод и на тази й взискателност към себе си и към всички и всичко наоколо.

Звездни мигове

Двата й най-звездни и напрегнати концерта до момента са били в зала Олимпия в Париж и в Арена Армеец. Да пее на сцената на Олимпия й било мечта. Осъществила се благодарение на подкрепата на Стефан Зашев. „Неописуемо е чувството, което изпитах, когато излязох на сцената и публиката стана на крака. Два часа хората останаха прави. Беше невероятно да гледам това развълнувано море. На финала излязох пред завесата. В Олимпия я спускат точно след два часа и не я вдигат повече. Там правилата са железни. Направиха изключение за мен и ми разрешиха да се поклоня отпред. Не можеха да укротят публиката. Тогава Иля Резник – един от най-големите поети в Русия, който ми е писал текстове, ми поднесе цветя.“
А в гримьорната й, освен подготвените специално за нея плодове, шоколад, мед, минерална вода и фрешове, я очаквала и огромна кошница от кмета на Париж.

За да й дадат разрешение да пее на легендарната сцена, са я проучвали две години, споделя Лили. Одобрили я, след като пратили френски композитор на неин концерт и въпреки че не разбирал български, й признал, че след втората песен е забравил на какъв език се пее.

Всички, които са я слушали на живо, знаят какво има предвид. Фотографът Иво Хаджимишев разказва за концерт от нейно турне в бившия Съветски съюз, на което пътували заедно, и освен аплаузите, след всяка песен се чувал допълнителен шум. На финала на концерта станало ясно, че наблизо има затвор. Затворниците в него чували музиката и удряли с налъмите си по решетките, за да я аплодират по свой начин.

Лили е пяла и на живо пред затворници по времето на социализма. Дори въпреки охраната влязла между публиката. „Музиката може да повлияе на всеки човек – обяснява, – защото всеки се нуждае от любов. И престъпникът също“.

Лили е от хората, които не обичат да почиват. Не й е интересно. Тя дава много за благотворителност, но без да шуми за това. За нея помощта трябва да е тиха и да не се превръща в брошка, с която да се кичиш.

Интересува ме имаш ли ти качества човешки. Добродетели. Ако нямаш, пет пари не струваш.

Освен музиката, другата й страст е модата. Следи тенденциите и се информира непрекъснато. Ако можехте да видите с каква грижа е подредила дрехите, които ни носи с предложение да я снимаме с тях! Всичките изгладени, сложени в отделни торбички, обмислени като съчетания. Вади ги грижливо една по една, внимателно ги поставя на закачалките. Накрая вади парфюм от една от чантите си и напръсква около себе си. За нея е изключително важно наоколо да ухае приятно. Домът й също ухае.

Това е животът й – вкъщи, в студиото, в колата, в хотела, на сцената и обратно. Никъде не може да мине незабелязана. Навсякъде я спират, навсякъде я снимат. Много обичана, много нападана, много критикувана, много подигравана. 

По нашите географски ширини, а може би и навсякъде, пътят нагоре е трънлив, а когато отвоюваш да си нависоко, те брулят най-силните ветрове. Каквато и да я наричат, каквото и да коментират, никой не може да отрече таланта й, мащаба й, професионализма й, енергията й, способността й да бъде винаги модерна. Никой не може да оспори статута й на жива легенда и това, че е национално съкровище. А когато я срещнеш на живо, можеш да усетиш чистотата й. Чиста е в душата си.

Името й да е достатъчно

Не обича определения за себе си като „първа“ или „най-велика“. Няма и претенции, че е такава. Смята, че си върши работата добре, и би искала, когато се спомене името й – Лили Иванова, това да стига, да го е направила достатъчно голямо и пълно със съдържание. За нея първи е само един – Господ. Всички други са втори. По църкви не ходи, защото смята, че срещата с него се случва в сърцето. Спазва всички божи заповеди. И това, което в крайна сметка я прави най-щастлива, са хубавите текстове и хубавата музика.

Питаме я дали би направила майсторски клас. Лили ни отговаря с анекдот за художника Златю Бояджиев, когото попитали защо не събере група млади хора да ги научи на нещо. Той отговорил: „Бих могъл, ще ги науча да смесват боите, ще им говоря за перспектива, светлосенки, но душа не мога да им дам.“

„Не е дошъл никой да ме попита – добавя Лили. – Човек, който не пита, не може да научи нищо. Непоискани съвети не давам.“


Какво четем:

🔴 Майка ми казваше, че грача като гарга, да гледам пианото (ВИДЕО)

🔴 Сравняват Апостол Карамитев с Жерар Филип

🔴 Тиквички по гръцки

Източник: eva



Коментари



горе