Да си роден и забравен на Десети ноември...


Понякога човек открива странни неща в биографиите на хората, за които пише... На 19 юни 2000-та година почина големият наш актьор Антон Горчев. Той бе само на 60, а 10 години преди това животът му сякаш "приключи"!... В прекия и в преносния смисъл на думата.

Защото за актьора, да няма работа, да е принуден да търси прехрана като общ работник, таксиметров шофьор и цветар, и това да е основното му занятие и средство за препитание, е равносилно на смърт.

Във филма "Осмият" (1969) на режисьора Зако Хеския

Така цяло десетилетие - не ден, не два, великолепният актьор Антон Горчев бавно гаснеше, и мнозина граждани на постдемократична България дори отвреме-навреме се питаха "Абе, къде изчезна този актьор?!" - А той бе все още жив, и не съвсем, защото беше забравен!... Кариерата му приключи точно през 90-те, когато всички българи така наивно се надявахме на добра промяна - на хубав живот и разцвет на културата. На напредък на всички нива на съществуването си!... Уви!

А знаете ли, че Антон Горчев е роден точно на знаменателната дата Десети ноември, но половин век преди тази, която имам предвид. А животът на актьора се "заключи" точно в тези 50 години до "революционния" Десети ноември, и приключи с него. Цяло десетилетие - между 90-та и 2000-та година преминава за актьора в примката на ужасяващо самотна душевна агония. Десетилетие преди да настъпи физическата му смърт.

"Козият рог"/ Колаж: Юлиян Илиев

Антон Зафиров Горчев е роден на 10 ноември 1939 г. Като малко момче иска да стане летец, но се разболява от туберкулоза и това прекършва мечтата му. А може би съдбата си е знаела работата, защото иначе нямаше да имаме онзи великолепен актьор, който изпълваше екрана с жизнена мъжествена сила, а на театралната сцена не оставяше публиката да заспи, което често се случва в момента с някои прехвалени артисти.

В постановката "Я колко макове"

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1963 г. в класа на Методи Андонов и Стефан Сърчаджиев.

Започва кариерата си в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна (1963-1965), след това играе в Драматичен театър - Пловдив (1965-1971), и накрая в Драматичен театър "София" (от 1973).

Силните му години като актьор са от 1963-та до 1990-та. Оттам насетне настава мизерията. Следват я агонията и... финалът.

Кадър от филма "Козият рог" (1972)

А той бе актьорът, който донесе на България с незабравимата си роля в "Козият рог" няколко световни награди:

Специалната награда на журито на МКФ (Карлови Вари, Чехословакия 1972).

Втора награда "Сребърен Хюго" на МКФ (Чикаго, САЩ 1973).

Трета награда на МКФ (Коломбо, Шри Ланка 1973).

Голямата сребърна купа на МКФ (Сантарен, Португалия 1973).

С малката Невена Андонова в "Козият рог"

Освен оригиналната версия на "Козият рог" (1972) на режисьора Методи Андонов, считан за най-добрия роден филм на всички времена, филмовата биография на Антон Горчев включва още филмите "Татул", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан-Асен", "Осмият" - награден с Голямата награда" "Златната роза" (Варна, 1969), "Голямата скука", "Буна", "Язовецът", "Бяла магия" "Горе на черешата", "Иконостасът", "Танго", "Човекът в сянка", "Свобода или смърт", "Хан Аспарух, "Време разделно" и др.

С Гец във филма "Осмият", в ролята на Владо

Антон Горчев беше истинска родна филмова звезда - от мащаба на световните киноактьори. И като такъв, бе щатен актьор още от 1971 г. в някогашния Киноцентър "Бояна".

По време на снимките на "Козият рог"

Междувременно на постоянната си заетост в киното, остави незабравими театрални роли като Чацки в "От ума си тегли" на Грибоедов, Петручио в "Укротяване на опърничавата", Бернардо в "Уестсайдска история" на Бърнстейн, Меки Ножа в "Опера за три гроша" на Брехт. И една от най-запомнящите му се театрални роли - в "Човекоядката" на Иван Радоев в Драматичен театър "София".

Театър "София" се превърна във втория му дом и последна утеха. До уволнението, което преживява драматично и горделиво, затваряйки се в себе си... 

С Катя Паскалева в "Козият рог"

"Добре е да имаш приятели и спомени с тях", обичал да казва актьорът, дори когато приятелите ставали все по-малко, а спомените - тягостни. Единственият спасител от вътрешната самота се оказва... чашката.

Поканите за роли съвсем изчезват. Съпругата му - актрисата Соня Маркова се опитва да спаси семейния кораб, като също започва да работи като шофьор на такси, докато актьорът-звезда си търси работа... като общ работник по строежите.

"Със сиромашията се свиква. Тя не ме мъчи толкова. Най-голямата ми мъка е, че се чувствам ненужен. Нощем сънувам и снимачната площадка, и сцената. Мисля, че мога да дам още много, но никой нищо не иска нищо от мен. Това е другият вид смърт за актьора!", казва Антон Горчев точно в навечерието на смъртта си!...

В телевизионната постановка "Страстната неделя" на режисьора Павел Павлов

"Горчиви думи на огорчен човек с "горчива" фамилия и още по-горчива съдба, както казва един критик. А как да издържи един толкова емоционален човек на толкова много горчилка?!"

Антон Горчев си отиде от този свят преди 18 години. Дано поне е запазил един хубав спомен от живота и приятелите си. Защото Антон Горчев бе име-марка в родното ни кино - на голям актьор. Наистина Голям!..


Четете още:

🔴 ПРИТЧА ЗА НАЙ-ТРУДНАТА ПРОШКА

🔴 Българи се обединяват, за да не отнеме Норвегия децата им

🔴 Роден е Елин Пелин





Източник: Дир.БГ





Коментари

горе