Момчето, което говори с машините
Звездин Бесарабов е на 17, предстои му да завърши Националната природо-математическа
гимназия, а вече има направена собствена игра, роботизирана машина, стаж в ЦЕРН
и разработка за прогнозиране развитието на
Звездин е специалист в общуването с машините. Най-новият му „приятел“ е
- Звездин, все още си в гимназията, а вече зад себе си имаш няколко значими проекти в сферата на блокчейн технологиите и куп награди, но къде те сварваме днес?
- Намираме се в офиса на „Комрад кооператив“ (Comrade cooperative) обединява група от хора с общи интереси, мечти и цели. Всички имаме амбиции да допринесем за развитието на човечеството с проектите, които разработваме заедно. Интересното и хубавото на тази организация е, че нямаме шеф. Всеки носи отговорност за това, което върши и го прави заради себе си, а не защото е принуден. Това му дава свободата да реализира потенциала си и да е още по-отговорен към работата си. Тук сме, защото желаем да се развиваме.
- Не се ли създава хаос по този начин?
- Системата наистина работи, успяваме да се координираме и да общуваме без проблем.
Различните проекти си имат своите тийм лидери, които следят за развитието и конкретната
цел. Те могат да дават препоръки, но всичко е в ръцете на тези, които разработват
проекта. Ролята на всеки един е важна, а това прави и самите участници трудно
заменими.
- След като спечели наградата на международното състезание Intel ISEF, свързана с разработките ти в блокчейн технологиите, все още ли продължаваш да работиш върху този тип софтуер?
- В един от екипите към кооператива работим върху система за автоматично създаване
на изкуствен интелект за дадена цел. В случая главно се фокусираме върху целта
да прогнозираме и търгуваме криптовалути, като биткойн. По-специфичното при биткойн
е, че информацията за всеки трансфер е публично достъпна в блокчейна. Затова се
опитваме автоматично да създадем най-добрия изкуствен интелект, който ще анализира
тази информация и ще заключи кога да се купува или продава. Понеже нашата система
е гъвкава, тя може да бъде прилагана и в проблема за безпилотните коли, като пример.
Т.е. имаме по-сложна мрежа, която автоматично създава алгоритъм за купуване и
продаване на криптовалута. А системата служи за направата на който и да е алгоритъм.
Стремим се към разработването на най-добрия изкуствен интелект за дадена задача,
като намерим оптималните параметри.
- Кое породи интереса ти да се занимаваш с програмиране и в частност с блокчейн?
- В осми клас, в първия час по информатика, учителката излезе на дъската и започна да пише код на C++. Въпреки че нямах никакви познания върху езика, на който се създават такъв тип програми, интуитивно разбрах как функционират. Оттук се запалих. Впечатляващо е, че само с няколко реда компютърен текст можеш лесно да създадеш стойност. Тогава разбрах, че няма нищо невъзможно. До този момент мислех, че великите хора, за които слушаме, са гении, родени такива, перфектни и по никакъв начин не мога да бъдат достигнати. Оказа се, че греша. Това са просто хора, имали идеята, мотивацията и силата да се развият в определена насока. Ако намериш онова, което те влече истински, можеш да откриеш и начин да успееш, просто ти трябва малко време и най-вече желание.
- Успяваш да впечатлиш родната публика и тази по света със свое изобретение, което напомня усъвършенстван автоматон, съчетавайки хардуерните си умения със софтуерните. С него печелиш и наградата БАИТ за 2016 г. Какво представлява ArduWrite?
- След като нараних ръката си и не можех да си водя записки в училище, успях да създам машина, която мести писалка върху лист хартия, имитирайки почерка на своя потребител. Има и специална система против фалшификации, както и функцията да превръща казаното в текст, изписан отново в ръкописен стил. Първоначално потребителят трябва да „обучи“ приложението. Той рисува, пише букви и символи на екрана и по зададените данни компютърът пресъздава почерка.
Представих я на изложениято в Тулуза, Франция, в Берлин, Дюселдорф и Лас Вегас.
У нас, на раздаваната ежегодно от президента награда в сферата на информационните
технологии „Джон Атанасов“, спечелих за дебютен пробив в компютърните науки и
цялостен принос за развитието на ИТ сектора. Оттам взех контакт на екипа на Lenovo.
Разказах им, че ми предстои състезание, но нямам машина, с която да мога да представя
своя проект. Те ми предоставиха лаптоп от последната серия на Thinkpad T480, който
ми позволи да покажа последните си разработки в сферата на блокчейн.
Междувременно се запознах с Тодор Колев - създателя на „Комрад“. Човекът, зад когото стои философията, че хората не трябва да работят за хора, а да работят с хора. Последните две години той беше мой ментор. Под негово ръководство разработих последните си проекти - блокчейн система, която позволява заработването на кооператив, което води до избягването на конфликти.
- По какъв начин неразбирателствата на работното място могат да се сведат до минимум?
- Най-честите конфликти идват, когато хората работят заедно върху проект, който започва да носи приходи - как да бъдат разделени те? Системата проследява каква дейност е извършил всеки един, до каква степен е допринесъл към проекта. По-късно тя автоматично разпределя парите по сигурен начин спрямо заслугите.
- Няма ли по-фини фактори, които машината няма как да предвиди, да прогнозира и изобщо да възприеме? Къде седят те и как си представяш бъдещето?
- До каква степен е морално технологиите да ни завземат... не знам, но на сегашния стадий на развитие изкуственият интелект не може нито да мисли, нито да разсъждава, нито е способен на емоции. Най-вече не може да бъде креативен. И може би именно това е нещото, което ни държи като цивилизация - възможността за творчество. Всички позиции, които изискват повторяема дейност, следването на протокол, ще бъдат извършвани от изкуствения интелект и той ще го прави по-добре от нас. Огромна маса от хора ще останат без работа. Затова трябва да се мотивират, да се развиват в дейности, изискващи креативно мислене. Проблемите в обществото започват от образованието, ако там се подобрят нещата скоро, и на другите нива ще настъпи промяна.
- Смяташ ли, че можеш да се развиваш у нас или по-скоро планираш да заминеш?
- Първоначалната стъпка е да завърша, още съм 11-и клас. Има много варианти,
но за съжаление съпоставката между образованието тук и това в чужбина не е розова.
Хубавото е, че след като се развиеш в чужбина, можеш да се върнеш и да допринесеш
за развитието и на страната си. У нас има много инвестиции в сфери като технологиите,
инженерните специалности и др. Ако направим проста сметка, ще излезе, че ако работим
другаде, ще получаваме, след големия набор от разходи, да речем, около 500 лв.
отгоре. Но тези пари заслужават ли си, за да загърбим света, който имаме – приятели,
семейство и среда?
- За какво мечтаеш?
- Постоянно чета за огромния набор от световни проблеми и виждам, че нито обществото, нито управляващите се стремят да променят нещо в посока разрешението им. Не мислим за бъдещето, човек е настроен да се вглежда в краткосрочното и именно то го вълнува най-много. Не си даваме сметка, че утре това, което е в настоящето, може да спре да съществува. Именно за това мечтая - хората да се опитват да допринасят за всеобщото развитие, за придвижването на света напред.
- Как виждаш себе си след 5 години?
- Не знам какъв ще бъда, но знам какъв искам да съм – свободен човек... поне от финансова гледна точка – да мога да си позволя да спя и да ям, без да трябва да работя всеки ден. Работата не е нещо лошо, но ако имам достатъчно време да мисля и да правя нещата, за които мечтая, би било по-добре, отколкото да избера място, което ме очаква голяма заплата, но за сметка на най-ценното. Всеки има капацитет, но малко имат времето да го развиват.
- Кои са твоите учители, вдъхновили те да мислиш така?
- Ако не бях влязъл в този час по информатика, нямаше да се стигне дотук или поне не толкова бързо. Учителката, която ме подкрепи, е Нели Георгиева. Един ден й споделих, че съм направил игра, макар и да се срамувах, защото не я намирах за кой знае какво. Просто бях седнал едно лято и я написах. Тя ми предложи да се запиша на състезание по информационни технологии, където спечелих четвърто място на националния кръг. Като за първо състезание беше супер. След това се появи и Тодор Колев.
- Преподавал си в СофтУни, изнасял си и открити лекции към Софийския университет – какво е да бъдеш самият ти учител и да предаваш искрата нататък, за да се запалят и други?
- Най-трудно беше структурирането на целия материал и по какъв начин да обясня сложните концепции, така че да бъдат лесно разбрани, без да се загуби същността.
- Участвал си в стажантска програма в ЦЕРН. Разкажи ни малко повече за престоя ти там.
- Прекарах в лабораторията две септемврийски седмици миналата година. Бяхме 24 ученици от България. Успяхме да се докоснем до учени, които извършват експерименти на международно ниво. Относно големия адроненен колайдер – разбрахме как работи, опознахме и апаратурата, която се използва. В ЦЕРН работят около 90 българи и ние бяхме разпределени при тях. Бях назначен при отговарящия за надзора на най-големия компютърен център, към експеримента „Атлас“. Суперкомпютърът има 19 000 ядра и събира данните за сблъскването на частиците. Задачата на екипа ни беше да направим софтуерна уеб система, която проследява процесите в суперкомпютъра и ги визуализира в реално време. Така много по-лесно могат да се откриват проблемите и да се подобри продуктивността на системата.
- По какъв начин си представяш правилната образователната система и общество?
- Да се учим не да запаметяваме, а да разсъждаваме. Уменията, които придобиваме в училище, са лесно усвоими вече дори и от машините... Затова образованието трябва да бъде съобразено с индивидуалните нужди, тъй като всички се учим с различна скорост. Тези, които изостават заради липсата на внимание или лошо поднесен материал, впоследствие не развиват интерес към дадения предмет. Но ако основите на един предмет са преподадени по-бавно, то шансовете биха били значително по-високи. Нужна е, разбира се, и практика. Но урок, изпят всеки път с еднаква скорост, е загуба на време и усилия за всички страни. Основната роля на учителя е да помага в усвояването на материала, след като вече е възприет самостоятелно от ученика.
Също така често се стремим да бъдем по-добри, водени от страха да не бъдем наказани като лоши. Страхът, обаче, не води до нещо хубаво, лесно можеш да бъдеш манипулиран и контролиран чрез него. Друго е да се будим от желанието да сме добри, защото самите ние го искаме. Едното е проява на свободен избор, другото не.
- Как си почиваш?
- Не си почивам. Подреждам си времето така, че винаги да извършвам нещо. Ако се чувствам уморен, взимам урок по пиано, като се самообучавам, карам кънки на лед или колело. Това разчиства мозъка. Като прегориш от работа, е хубаво да си починеш чрез физическа активност. Много рядко използвам развлечения като филми или някои социални мрежи или чета художествена литература, особено ако те не ме карат да мисля. Нужно е да анализираш, да разбираш повече за обстоятелствата. Литературата, също като математиката, учи на това да мислиш, но трябва да направиш собствен анализ, а не да зубриш чуждите думи. Идеята е да се научим да мислим и да разсъждаваме, а не единствено да запаметяваме, защото машините това го могат по-добре от нас.
Какво четем:
🔴 Кръстова гора: мястото, което сбъдва желания🔴 Фрагменти за сбогом с в. Култура
🔴 Копривщица сред 30-те най-красиви градове в Европа
Източник: spisanie8