Елин Пелин иска чистка в БАН след 9 септември


„Елин Пелин е единствен най-близък писател, останал близък както на царя, така и на княза.“ Това пише царският съветник арх. Йордан Севов в дознанието пред Народния съд. Но и без това заявление големият разказвач има всички основания да се залости в къщата си. Новата власт след преврата на 9 септември 1944 г. много бързо започва безконтролно разчистване на сметки и най-долнопробно мародерство – видни личности изчезват „безследно“, цели къщи и апартаменти набързо са конфискувани за важни „другари“. Много хора, повече или по-малко близки до бившия режим, не смеят да излязат от къщи – всеки трепери да не бъде обявен за фашист.

А „пасивите“ на Елин Пелин (с рождено име Димитър Стоянов) са много… Макар да израства в бедно, но будно семейство като най-малкото от 11 деца, той успява да се изучи, макар и да не завършва гимназия. Става библиотекар в Университетската библиотека (1903-1907 г.), командирован е в Париж и Нанси заедно с Яворов, става пазител в хранилището на Народната библиотека, а по-късно и уредник в къщата музей „Иван Вазов“ (1924-1944 г.), където работи до пенсионирането си. Всичко това обаче остава на заден план пред факта, че повече от 20 години е личен приятел на цар Борис III. Компанията, в която влизат още карикатуристът Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, художникът Константин Щъркелов и понякога скулпторът Андрей Николов, често гостува на монарха в Чамкория, Кричим и Саръгьол.

Ходят заедно с него на лов или просто се събират

на дружеска разпивка

Вицове, новини, софийски клюки – живият интелект, неизчерпаемият и находчив хумор на бохемите е истински оазис за царя след тежките държавни дела и официалната сухота на политиците. И ако понякога лицата в ловната дружинка се сменят, то разказвачът от Байлово е несменяем там. Двамата с проф. Балабанов често си похапват в двореца, ала изпадат в немилост пред царицата след една софра в грандхотел „България“, където навиват Борис III да се прибере бос в двореца. Авторът на „Гераците“ е любимият му събеседник за разговори на тема душевността на интелигенцията и психологията на нацията.

Неслучайно Елин Пелин е наречен художник на българското село. Той е тънък познавач на селския бит и душевност. Пише за тежката участ на селския учител. Осмива чревоугодничеството, пиянството, алчността, лицемерието на поповете. Наред с късите си разкази създава незабравими произведения за деца като „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“. Но дарбата и писателската му продуктивност не могат да изтрият „черното петно“ в биографията му, че е бил близък приятел на царя.

В нощта на 10 октомври 1944 г.

двама въоръжени мъже

нахлуват в дома на сатирика и бивш главен редактор на в. „Българан“ Борис Руменов, недалеч от Пелиновата къща в Лозенец, и го отвличат. Единият от тях, комунистът Станислав Вихров дори минава за поет. После намират Руменов в Перловската река – убит. Повече известен като Борю Зевзека, той е брилянтен фейлетонист и издател на хумористичен вестник, актьор и родолюбец – от войните се връща с няколко ордена за храброст. Никога не се е занимавал с политика. Цяла София мълви, че е убит по погрешка – мишената е бил Елин Пелин.

Избегнал по чудо разправата, писателят продължава да бъде тормозен по телефона със заплахи за арестуване. Тогава той се престрашава да потърси защита от свой познат, партиен фактор по това време. Успокояват го и му издават открит лист, с който може да пътува където пожелае. Той обаче е наясно, че трябва да демонстрира

вярност към новата власт, за да оцелее

На младини се е интересувал от социалистическите идеи, дори лично се е познавал с Георги Димитров и други работнически водачи. Този актив обаче едва ли ще му стигне – нужно е да се декларира верноподаничество пред новата власт. И Елин Пелин го прави.

На 22 декември 1944 г. в качеството си на редовен член на БАН той изпраща до подпредседателя на академията писмо. В него директно критикува „богобоязливия опит да се проведе чистката в Академията“, който „не отговаря на историческия момент“. „Днес, когато се извършва неумолимото прочистване на целия държавен апарат, …ние с една неоправдана догматика си умихме ръцете пред повеленията на времето и с едно платоническо решение спрямо някои членове на Академията, изправени тежко обвинени пред Народния съд, останахме да чакаме…“, негодува авторът на „Гераците“.

Дали и с други подобни действия големият ни творец е омилостивил партийната хидра, не е известно. Факт е обаче, че комай единствен от царската „компания“ той не влиза зад решетките. Задето е убит, макар и по погрешка от човек на новата власт, Борис Руменов престава да съществува за литературата ни. Докато на Елин Пелин, особено след като написва няколко хвалебни разказа за новата власт като „Врабчетата на стрина Дойна“, възхваляващ бригадирското движение, тихомълком прощават приятелството с царя и го връщат в учебниците и читанките.


Какво четем:

🔴 Отличници с носии изумиха Техеран

🔴 Вики Терзийска отглежда в саксии салвия и розмарин в дома си

🔴 Две лясковчанки майсторят уникални сувенири

Източник: Труд



Коментари



горе