Църквата "Свети Георги" и чудесата на Преподобна Стойна

Златолист е малко селце, сгушено в Санданско-Петричката котловина, на 32 км от Сандански. За да се стигне до селото, се минава през село Катунци. Пътят към Златолист не се препоръчва за ниски автомобили, тъй като на места липсва асфалт.
През 18 – 19 век в село Златолист се развива железодобивната индустрия, превозва се руда и обработено и необработено желязо. През 1891 година Георги Стрезов ( учител в Битоля и завършил право в Женева с дисертация „Вмешателството и Балканите”) пише за селото: „Суха Сушица, село на 1 час път от Мелник. Сградено по хълмове на едно дере. Мнозина в това село си минуват с обръчи за бъчви и каци, които продават в Мелник. Стават и овощия. Църква „Св. Георги“, гръцка. 40 къщи българе”.

Днес в село Златолист живеят 7-8 души, но целогодишно и най-вече през топлите месеци се посещава от хиляди български и чуждестранни туристи. Главната забележителност е църквата „Свети Георги”. Храмът е построен през 1857 година. Изрисуван е през 1876 година от Теофил Минов, който по това време е на 11 години. Стенописите са странни и нетипични за една църква. На едната стена се вижда гола жена и дявол с арбалет. Досега никога не е откриван такъв стенопис. На друга пък се вижда дявол, впрегнал човек в каруца. Също така има и изобразен светец с глава на кон.

[/userfiles/files/P6170014%281%29.JPG]

В средата под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия. Хилядите туристи, които посещават църквата, събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва сила, с която лекува болните. Всеки стъпил на камъка се вглежда в иконата на Иисус Христос за около трийсет секунди и ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена. Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с обикновена мраморна плоча. Но пък местните жители казват, че това няма значение, защото всъщност не плочата е лековита, а самото място.

[/userfiles/files/orelDSC03025.jpg]

В началото на ХХ век в черквата живяла пророчицата Преподобна Стойна. Била е монахиня. Местните жители разказват, че пророчицата твърдяла, че сам Свети Георги я е довел тук. Когато била на седем години, Пророчицата се разболяла от едра шарка и ослепяла. Тя твърдяла, че докато била болна, Свети Георги я навестявал и й заръчал да отиде в село Златолист. След време родното село на Преподобна Стойна било опожарено и тя помолила да я отведат в село Сушица ( Златолист). Когато дошла в селото и разбрала за църквата „Свети Георги”, решила да се установи в нея и да живее като монахиня. Мястото не е много далеч от Рупите, което е енергийно поле. Тя започнала да помага на хората. Баба Мария и дядо Стоян твърдят, че с очите си са видели как Преподобна Стойна изцелява и лекува хората. Техните разкази са записани в житие, което се намира в храма и всеки посетител може да прочете. Също така се носи мълва, че през 1912 г. турски ага дошъл с войска да изпепели храма, но Стойна му казала веднага да се прибира, че децата му са тежко болни. Чужденецът се върнал у дома, уверил се, че не го е излъгала, и вместо с огън, дошъл отново с дар за монахинята. Пророчицата била посетена и от владика, който ѝ подарил сребърен кръст. Казал ѝ, че тя е по-достойна да го притежава. Кръстът и до днес се пази в църквата. Клисарят на храма твърди, че ако се пусне във вряща вода и после човек пие или се измие от тази вода, повече няма да страда от главоболие.

[/userfiles/files/f_stoinam_9985173.jpg]

Когато идвала да се моли в храма, Преподобна Стойна заставала на мраморната плоча в средата на църквата. Веднъж, когато един човек дошъл да се моли, застанал отстрани и съзрял, че всъщност Пророчицата не се допира до пода, а се носи на метър над земята. След като приключила с молитвата си, извикала човека, който още не доумявал, и го помолила до смъртта ѝ да не споделя с никого на какво е станал свидетел. Възрастните хора твърдят, че Стойна често напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Твърдяла, че нощем се разхожда из гробището сама и пее.
Преподобна Стойна е живеела в килийна стая на втория етаж на църквата, където е била женската част. Днес стаичката е запазена във вида, в който Пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя по нещо от себе си за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще е радва на завидно здраве. На масичка в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.

[/userfiles/files/l_gallery_41_6h8v9v6y5e%281%29.jpg]

Ако докато се разхождате из двора на църквата забележите влюбени двойки да се люлеят на въжена люлка, завързана на Вековно дърво, не се чудете. Яворът е на повече от 1300 години и има поверие, че болките на всеки, който застане до короната на дървото, изчезват. А този, който седне и се полюшка на люлката, ще се излекува от безплодие.

[/userfiles/files/l_gallery_34_3t8q9k3e3c%281%29.jpg]