Станка Кеврева: Камъкът си тежи на мястото!


Всеки човек е една вселена изпълнена с болка, надежда, обич и жажда за живот. Станка Кеврева е жена оценяваща всеки ден, всяка минутка живот, защото е преминала през тежко изпитание да й бъде поставена най-страшната диагноза – рак.
Как  се е преборила с тази тежка болест и колко е щастлива днес с това, което има, с двете си прекрасни деца и всички приятели, които я даряват с обич и разбиране ще научите от нашият разговор, споделен специално за в. „Български новини“…

Представете се пред нашите читатели…

Казвам се Станка Кеврева от гр. Пловдив. Живея в Гърция от 10 г.

Какъв беше животът ви в България?

Един нормален живот, след това семейство и работа…Завършила съм гимназия, а след това за козметик. По професията си не съм работила. Омъжих се и имам две деца, момче и момиче. Дъщеря ми е тук с мен, а синът в България.

Как се появи идеята за емиграция в Гърция?

Останах без работа. По онова време, всички гледахме да излезем навън, така и аз взех решение да замина нелегално. Помогна ми една приятелка тук за работа и така живота продължи. Мога да кажа, че и аз като всички емигранти съм имала доста трудности и продължавам да имам, но не се оплаквам и ще кажа защо… Преди една година и половина ми откриха рак на гърдата. Оперирах се в България, защото вярвам, че нашите лекари са по-добри. Сега отново съм тук в Гърция. Радвам се на живота. Имам доста тичане, за да си осигуря някаква помощ, все пак съм работила и имам право. След всичко, което преживях мога да кажа, че ние хората винаги сме недоволни и винаги се оплакваме. Все искаме повече от това, което ни е нужно, разбира се и аз не правя изключение. Опитвам се да бъда по-добър човек. Това е животът, такъв, какъвто си го направим. Ще бъда щастлива, ако с моята кратка история, дам кураж на някой хора. Нека да живеем по-добре, по – простичко, без завист, без алчност, а с много доброта и обич.

Това да гледаш позитивно на живота е трудно особено, ако ти съобщят тежка диагноза – рак. Колко време се борихте с рака и кой е лекарят дал ви втори шанс за ново начало?

Да, наистина е трудно да мислиш и гледаш позитивно на живота, след една такава диагноза. Минах и продължавам да минавам през много етапи. През месец юли на 2010г. – диагноза рак и се започна химиотерапия. След два месеца последва и операция. Отново химиотерапия, лъчетерапия и така минаха 8 месеца. Всичко това е минало, много тежко, но минало. До този момент изследванията ми са добри и съм много, много щастлива. Трябваше да ми се случи всичко това, за да разбера много неща. Да, трудно е и за мое щастие имах до себе си децата ми и приятелките ми, които продължават да са до мен, а всичко, фалшиво което ме обграждаше просто изчезна. Благодарна съм на всички, които са до мен. Лекарят хирург, който ме оперира е д-р. Тилев от ВМИ-Пловдив, който има специално място в сърцето ми. Много скромен и добър човек и много способен лекар. Да е жив и здрав и да има повече лекари като него.

Имаш и в сърцето си специално място и за България. В добри и лоши мигове твоят път е на там и както казват „У дома и стените помагат“. Би ли споделила как се справи с носталгията?

Разбира се, че имам в сърцето си специално място и за Родината ми – това са моите спомени, моето минало, а може би и бъдеще. Има и друга поговорка: „Камъкът си тежи на мястото“. Ще бъда много откровена, не искам да живея нито за миналото, нито за бъдещето, а живея за днес, тук и за момента ми е добре. Носталгия в трудни мигове, но не и непреодолими. Зависи как си живял и какво си оставил в Родината.

Как се справяте с живота в Гърция? Днес в условията на криза животът е труден…

Казвам, че съм късметлийка и е така. Дъщеря ми работи и много съм горда с нея. Въпреки че лекарят ми не разрешава да се натоварвам, много искам да работя. Така доказвам на себе си, че мога да преодолея всички трудности. Кризата е навсякъде, така че оставаме за сега тук. Живеем по скромно и всичко е наред. Когато си бил на една крачка от смъртта нещата се променят. Сега мисля по – друг начин и аз бях алчна, но сега живея с това, което имам и съм добре. Щастлива съм, че сутрин отварям очите си и си казвам: „Още един ден живот“.

С какво се занимава вашата дъщеря? Казахте, че се гордеете много с нея…

Работи като сервитьорка в кафене. Да гордея се и с двете си деца. Бях малко разочарована, че не учиха нещо след гимназията, но те не пожелаха. И двамата са много добри и разбрани. И как да не се гордея с дъщеря ми, аз не работя. Редовно тя се справя с всичко сама и не само това. В моменти на слабост тя е до мен: „Майче, ти си силна, ще се справиш!“, са нейните думи. Без да плаче и без да показва страх, дава ми това от което имам нужда – Вяра.

Да ви върна малко назад във времето и да помоля да ни разкажете, как намерихте своята първа работа в Гърция?

Помогна ми една жена. Моята дъщеря и нейната са приятелки и в Гърция се запознахме с нея. Тя ми намери работа в едно градче Сивота на 30 км. от Игуменица. Това ми беше първата работа. Озовах се на непознато място. Не знаех нито думичка на гръцки, но за сметка на това попаднах в едно чудесно семейство. Работила съм на много места, различни хора, различни характери, имало и хубаво и лошо. Не всичко е розово, но не искам да се оплаквам, все пак избора си е мой и там където е нетърпимо се махам и търся нещо по-добро.

Как се преборихте с езиковата бариера? Лесно ли научихте гръцки език?

А езика, го научих бавничко. Чак след шест месеца започнах да говоря. Беше ми неудобно, ако не знаех думата да я изговоря правилно. Учех се от речник, водех си записки. Случи се един ден, беше няколко месеца след пристигнах, ме покани една приятелка на обяд. Като се върнахме в къщи, дъщеря ми ме пита какво се обядвали, а аз й отговарям на гръцки: „фай псари ке поди“, казала съм „крак“ вместо „октопод“.

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Според мен гърците са много безотговорни и много лъжат.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Расизъм къде няма?! Омръзнало ми е да чувам недоволни хора, които постоянно се оплакват как живеят в Гърция. Ами да се върнат в България. Там е по-лек живота, няма безработица, няма расизъм…?! Хората сме наистина много неблагодарни. В живота всеки сам за себе си трябва да реши, къде и с кого иска да живее. Никога не е късно да обикнем себе си. Аз започнах да се уча на 52-та ми година…


Какво четем:

🔴 Откриха риба-чудо на брега в Първенец! Някой знае ли каква е? СНИМКИ

🔴 Романтично! Влюбени младоженци под дъжда събраха погледите в Стария град СНИМКИ

🔴 Възрастна нашенка влезе във водата на гръцкия курорт Неа Перамос и стана най-голямата беля

Източник: newsbg



Коментари



горе