Млади, необразовани и с 1000 лв заплата: Всичко това се случва в родината ни


В България пазарът на труда е ненаситен по отношение на висококвалифицирани кадри в точно определени стопански отрасли. Причините следва да се търсят в нихилистичното отношение към висшето образование на онази немалка част от завършващите гимназия тийнейджъри, които не са проявявали през годините ученолюбивост, а са я карала просто така – за завършат някак си. Така те се вливат в армията на безработните, тъй като не желаят да се трудят за някакви си 400 – 500 лева месечна заплата. Искат поне 1000 лева, но в кой бизнес дават толкова пари без нужната квалификация?! Тези млади хора обикновено са израсли в семейства на нископлатени родители от бедните райони на страната (а те, уви, никак не са малко!), „среднисти“ по образование, обезверени, че могат да се присъединят към новосформиращата се „средна класа“ и поради това ругаещи системата и държавата… В този дух са възпитали и своите деца, правейки ги по този начин мързеливци… А и да не са станали такива, то са ги обрекли да попълнят армията от бармани, охранители, бензинджии, зидаро-мазачи, сервитьорки, продавачки… Защото не са проумели, че образованието вече е от изключително значение за развитието на младите хора, респективно на държавата. 

Разбира се, има младежи и девойки – мързеливци, които произхождат от интелигентни родители, които обаче, не получават възнаграждение според ценза си, образованието и квалификацията. А това ясно се вижда от децата им, които се демотивират да поемат пътя на образованите си родители. И тези родители също ругаят – и то с право несправедливата система на заплащане в областта на науката и културата. Появилият се през последното десетилетие глад за специалисти в областта на правото, бизнеса, електрониката е сварил и двата типа родители неподготвени и докато се усетят, техните деца се оказват необразовани, обезверени и нежелаещи да се трудят… Има обаче и свръхамбициозни млади хора, обикновено със свръхамбициозни родители, които решават, че трябва да изучават не една, а повече специалности и да се доквалифицират в продължение на 10-ина години, завършвайки по няколко магистратури и докторантури… След края на този изнурителен мулти-образователен процес, те се явяват на серия неуспешни интервюта, където ултимативно настояват за заплати от минимум 2500 лева.

Но не им предлагат такива, защото нямат опит в дадената специалност; затова и назначават други, с по-малко претенции, но с опит… И отхвърлените вече не толкова млади хора, категорично отказват да работят „за малко пари“ – според тяхното разбиране… Те не са в състояние да приемат, че никой не е длъжен да им се възхищава и да им плаща по презумпция министерска заплата… Затова се насочват най-често към Германия, където успяват да започнат прилично платена работа (според българските стандарти, обаче). Има и една малка част от млади хора, които се записват в Университетите да изучават специалности, които – в дадения момент – на практика не са търсени на трудовия пазар. И когато завършат се започват едни безкрайни вайкания, че не могат да си намерят адекватна работа… И са принудени – ако не ги гони мързела – да работят нискоквалифициран труд… Но грешката си е тяхна, че не са се насочили към правилния избор, а вина имат и родителите, които не са ги възпирали навреме да не си губят напразно времето… И тук държавата няма защо да бъде обвинявана – мързелът и нереалистичните очаквания нямат нищо общо с нея… При положение, че нито бизнесът, нито пазарът на труда, нито заплатите у нас са адекватни на тези в Европа, изходът от този порочен кръг все пак е само и единствено в добре подбраното образование! 


Какво четем:

🔴 Чудотворната икона и целебен извор в манастира "Св. Св. Константин и Елена"

🔴 Свети Мина е най-мощният застъпник

🔴 Българка роди здраво бебе след 30 химиотерапии (Видео)

Източник: vsyakajena



Коментари



горе