Над 1700 статии разкриват зверствата на башибозука


През 1987 година ми бе предложено от Издателството на Отечествения фронт да преведа публикации в американския печат, отразяващи Илинденско-преображенското въстание. Завършил гимназия и следвал във Вашингтон, аз бях превел до този момент няколко филма от английски на български език. За първи път ми се случваше да превеждам публицистика и за мен това бе сериозно предизвикателство. Материалите, с които се запознах, бяха над 1700 статии, писма, коментари, телеграми, отпечатани в най-авторитетните американски ежедневници и списания. Първите ми и най-трайни впечатления от тях бяха за характера на въстанието и неговото потушаване. На хиляди места се подчертава, че въстаналите са българи. Няма дори намек, че в него вземат участие и други етноси. Недоумявам как е възможно само четири десетилетия по-късно да се намерят такива нагли фалшификатори на историята, които да отричат българския характер на въстанието, и не по-малко нагли последователи, които яростно поддържат тази лъжа и днес.

Трудно може да се намери по-тежък по съдържание текст за превод от въпросните публикации. Невероятни сцени на насилие, садизъм, варварски ексцесии над мирно население и то в Европа в началото на двадесети век. А още по-трудно ми е да повярвам, че има български политици, които по конюктурни и конформистки подбуди грубо преиначават историческата истина, представяйки турското робство като безобидно присъствие или съжителство в условията на взаимно уважение и толерантност между българи и турци. Наред с антибългарската си същност, тази абсурдна интерпретация на турското робство поощрява и окуражава турски политици–националисти да идеализират Османската империя и да се стремят към нейното възраждане.

Впрочем, бих предложил на българските читатели кратки извадки от американските публикации, от които те сами да преценят за какъв тип “присъствие” става въпрос. Иска ми се да отбележа, че американската преса в този период е най-обективна и безпристрастна, защото САЩ , за разлика от големите европейски държави, не участва в никакви сфери на влияние и гледа на събитията в Европа като неангажиран наблюдател:

Вестник “Ню Йорк Таймс” 12-и август 1903 г. заглавия:

Казват, че реката около Монастир е пълна с трупове
Съобщават за сеч на жени и деца

18-и август заглавие: Клането на християни в Крушево потвърдено

22-ри август: Ужасни деяния на турците. Мъжете измъчвани а жените и децата – подложени на срамни унижения
“Цели села са били опожарени и подложени на грабеж, а мъжете били измъчвани по най-зверски начин, преди да бъдат убити. Не само жените, но даже и децата са били брутално насилвани от башибозуците. Извършвани са и други жестокости, “толкова противни, че не могат да бъдат описани”
Повсеместно клане във вилаета Монастир. Нечувани безчинства в Крушево
“В целия район на Монастир е имало поголовни кланета. Почти всички села са били разрушени. Други сведения съдържат данни, според които турците са изклали всичките жени и деца в 22 села от районите Флорина и Монастир, след което запалили селата.”
Съобщенията от Монастир, потвърдени от руския и английския консули, съдържат потресаващи подробности за извършените кланета и безчинства. В село Арменско турците унищожили 150 от 157-те къщи на селото и са изклани всичките мъже, жени и деца. Жените били подложени на най-ужасни гаври от страна на войниците.

В-к „Лондон Таймс“ до в-к „Ню Йорк Таймс“ специална телеграма:
24-ти август
Битки на много места. Бунар Хисар опожарен и българите изклани
Коренспондентът на “Таймс” от София съобщава, че пътници, пристигнали вчера от Адрианопол, заявяват, че в неделя и през предишния ден в града е имало ужасно клане на християни.

26-и август 
Още дванадесет села, подложени на огън и меч
Мерките, предприети от турска страна, са достигнали крайните предели на варварство. С очевидното намерение за постепенно унищожаване на българското население още 12 села през последните няколко дни са били подложени на огън и меч. Жени, деца и старци са били клани безразборно.

В-к „Детройт нюз“:
17-и август
Турски зверства

24-ти август 
Турците колят жени и деца

18-и септември
Туските кланета продължават с нестихваща сила
Вестник “Детройт Фрий прес”

12-и август
Опасения за масово клане

18-и август
Неописуеми зверства
“В една сграда били намерени обезобразените трупове на деветдесет жени и деца.”

31-ви август
Зверства в петнадесет български села

6-и септември
Списък на петдесет села, опожарени от турците 
Дванадесет жени с деца са изгорени живи

7-и септември
Изтребителна война. Най-жестоките кланета през последните 100 години
“Турците са опожарили или разрушили всички села в района на Костур, които са измежду най-големите в региона, всяко с население от 1000 до 3000 души. По-големи от опожарените села са: Загоричани, Дъмбени, Кономлади, Мокрен и Козинец. 

11-и септември
Режи и коли. Неистови прояви на турските войници. Цели семейства буквално накълцани на парчета
“Изброени са имената на тридесет и четири села в района на Охрид, които са опожарени от турците. В околностите на Ресен са опожарени десет села. Убити са много жени и деца. В района на Преспа войниците обкръжили една гора, в която се укривали жени и деца. Жените били изнасилени и убити.”

Коренспондентът на “Дейли нюз” описва варварщината на турците. Имало такъв случай, при който те съдрали скалпа от главата на малко момиченце, а при друг случай с джобни ножчета издълбали плътта под мишниците на една жена, за да видят как функционират дробовете й.
Според информация, цялото българско християнско население в районите на Охрид и Лерин е било избито…
Преобладаващата гледка била зловеща – войниците насичали мъже, жени и деца и ги хвърляли във всички посоки, проявявайки невиждано варварство.

Списание „Индипендънт“
3-ти септември 1903 г.
“От разрушеното село Смилево дойде бежанка, бивша ученичка в американско училище. Селото било изгорено от войниците, а от мирното му население мнозина били избити. Войниците хвърляли малки деца в горящите сгради. Шест девойки, които видяли зверствата в селото, се затичали към близката гора. Войниците тръгнали след тях и бързо ги настигнали. Виковете на момичетата се чували в продължение на около час. След това настъпила тишина….

Мой приятел е видял жена в някаква болница. Тя имала пет дълбоки рани на главата и врата. Бягала от селото си с бебе на ръце, когато един конник я нападнал. Тя инстинктивно си вдигнала ръката, за да предпази главата си от удара и четири пръста й били отрязани. Изпуснала бебето и то било насечено на парчета от “храбрите войници”.

Това е една много малка част от 1700-те публикации в американския печат, отразяващи Илинденско-преображенското въстание, както и “присъствието” на турските завоеватели по българските земи. Наред с изнесените сцени на насилие има и материали, които разкриват още по-потресаващи примери на садизъм и варварщина, които трябва да бъдат спестени на читателя.

Изнесените примери нямат за цел да провокират негативни нагласи срещу Турция и най-малко срещу българските граждани с турско национално съзнание. Тези хора обаче са длъжни да знаят историческата истина за Османската империя и за това какви изроди са управлявали тази държава и не да се гордеят, а да се срамуват от тях. Турският народ трябва да бъде много критичен и към налудничавите идеи на ислямистите-националисти за въстановяване на Османската империя, защото може и да не се появи втори Кемал Ататюрк който да спасява турската държава.


Какво четем:

🔴 Златен наш химик дублира световната си титла в Прага

🔴 Михаил Белчев празнува 50 години на сцена на имения си ден

🔴 Когато един пенсионер не можа да си плати 1 левче потребителска такса при лекар

Източник: Труд



Коментари



горе