С кемпер на море


Още през март със съпруга ми резервирахме семейна почивка на южното Черноморие, за средата на юли. Седмица преди заминаването, заради обилните дъждове и прогнозата, че ще вали до края на месеца, той категорично заяви, че пътуване няма да има. Разплаках се и позвъних на дъщеря ни в службата, а тя ме скастри, че ако не отида сама, повече да не разчитам на подкрепа от нейна страна. Лесно й е на нея, рекох си, от малка постига каквото иска, сега върти на пръста си и мъжа си, и синовете. Предполагам, че е говорила с баща си, защото вечерта той предложи да замина сама, малко раздяла можело да ни се отрази здравословно. Ясно ми бе, че това са думи на дъщеря ни, но го целунах, благодарих му и до заминаването си траех, за да не объркам нещата.

В уречения ден ме качи на автобуса, помахахме си за сбогом, а аз още не можех да повярвам, че след няколко часа ще се топна в морето. Изгледах филма, който ни пусна шофьорът, прегледах и списанието, което взех за убиване на време, и започнах да гледам навън и да се любувам на пейзажа. В един момент ми се стори, че ни изпревари кемпера на съученичката ми Мими. През май имахме среща на випуска – 35 години от завършването на гимназията. В училището бяхме много близки с нея, после всяка пое по свой път и обикновено се виждахме на тези срещи. Та, на последната Мими ми сподели, че е пред развод, забъркала някаква каша. Обещахме си да се чуем и видим, но така и не го направихме. Дали защото се очертаваше да прекарам 10 дни сама в хотел с непознати хора, или просто любопитството ми надделя, но й позвъних. Мими вдигна веднага, обясних й къде съм и къде отивам, тя се разсмя на висок глас. Познала съм - тя била с кемпера, отивала на къмпинг и нареди да сляза с багажа си на автогарата в Бургас, щяла да ме чака там, другото да оставя на нея.
Сигурно докато съм жива ще се питам с кой акъл я послушах, но не съжалявам. Мими прехвърли куфара ми в кемпера, пусна кънтри музика и двете се понесохме към къмпинг „Градина“, близо до Созопол.
Първо звъннах в хотела в Ахтопол и отмених резервацията, прежалвайки предплатата, после на дъщеря си съобщих за промяната и я помолих, ако се налага, да укроти баща си. Накрая се обадих и на него. Не му стана никак приятно, опита се да реагира, че върша глупости, но аз не се поддадох да влизам в спор. Пред мен се плискаше морето, Мими бе извадила сгъваема масичка и два стола, и ми наливаше джин с тоник. Красота!!!
Цял час плувахме и се гмуркахме под вълните, обядвахме и едва тогава - на чаша вино, Мими ми разказа какви ги бе забъркала. Мъжът й признал, че има сериозна връзка с друга и бил твърдо решил да се разведе. Щял да я обезщети богато – те нямат деца, да й остави апартамента, колата и доста пари. От нея искал само едно – всичко да мине тихо и спокойно. Мими обаче откачила: свързала се със съпруга и децата на любовницата, ходила и в нейната служба и навсякъде говорела каква мръсница и развратница е въпросната жена и как се опитва да съсипе едно почтено семейство. Станали страхотни скандали, мъжът на Мими, който е адвокат, страшно се ядосал и завел дело. Освен, че бързо получил развод, доказал, че всичко, което имат, се дължи на неговите доходи. На Мими благородно отстъпил кемпера, за да не остане на улицата. Затова тя решила да прекара десет дни на морето, а после да продаде возилото и да си купи малко жилище.
Докато слушах изповедта й, се разплаках, но Мими ме прегърна, усмихна се и ми намигна: „Хей, момиче, я се стегни. Да имам вид на прелъстена и изоставена!? Бракът ни отдавна не вървеше, може би защото нямахме деца. Не ме жали и не мисли, че съм толкова наивна. Знаех, че - рано или късно - ще стигнем дотук, затова от години си заделях пари и ги внасях на името на сестра ми. При нея са и бижутата, които навремето господинът ми подаряваше, докато беше влюбен в мен. И половината от наследствения апартамент, който уж прехвърлих на нея, също си е мой. За разлика от бившия ми мъж, сестра ми никога няма да ме измами. Затова не ме мисли, а давай да празнуваме и да си прекараме няколко незабравими дни!“
И наистина - то не бе почивка, а морска приказка. Сутрин рано плувахме, след което пиехме кафе, отивахме при лодките за риба, взимахме си аперитив, обядвахме и залягахме следобедно. После програмата се повтаряше - море, джин с тоник и приготвяне на вечерята. А тя продължаваше до късно, защото не можехме да откъснем очи от лунната пътека на метри от нас. Беше вълшебство, което не може да се опише, просто трябва да се преживее! (За конкурса „Летни страсти, неподвластни на годините“)
Благовеста, 54 г.


Какво четем:

🔴 19 омайващо красиви снимки от България

🔴 Защо в България винаги ще има такива трагедии

🔴 Джуки, екстеншъни и тежък грим: Дъщерята на Анелия

Източник: lichna-drama



Коментари



горе