Николина Чакърдъкова: Победих рака!


По Великден ме оперираха от перитонит, след това направих белодробна емболия, разкрива певицата

„Магьосницата от Пирина” – така е известна народната певица Николина Чакърдъкова. Още от малка обича да пее. Израства в семейство, в което музиката винаги е заемала специално място. Талантът й не остава незабелязан и на 16 години започва да пее в „Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци” в Гоце Делчев под ръководството на Запрю Икономов. Кандидатства в Държавен ансамбъл „Пирин” и на 18 години заминава за Благоевград, но не след дълго се връща отново в родния край, където създава семейство, но нито за миг не загърбва музиката. През 1995 г. излиза албумът „Чакай ма батьо Ванчо”. През 2000 г. се появява спектакълът „Любов и мъка от Македония” - с много танци, музика, пъстри костюми се представят обаятелните песни от пиринския край. Следващата година Николина Чакърдъкова отново препълва Зала 1 на НДК, където представя новия си спектакъл ”Пуста младост”. Хората в залата цели два часа пеят, танцуват, плачат и се веселят! Тези емоции се повтарят с още по-голяма сила при всеки концерт, изнесен на площадите в цяла България! През 2002 г. с още по-голяма сила се появява спектакълът „Българска сватба”. 40 тъпана разтърсват отново препълнената Зала 1 на НДК. За съжаление през последните 2 години певицата не прави такива големи спектакли поради здравословни причини – вижте интервюто с нея, дадено специално за в. “Доктор”.


- Г-жо Чакърдъкова, как се чувствате 2 години след като ви оперираха от рак на бъбрека?
- Това го преодоляхме. Правя си профилактични изследвания два пъти годишно. Чувствам се добре. Дори от най-лошото, което може да се случи, човек трябва да си извади изводи и да бъде полезен. Да дава духовни съвети на останалите, защото не сме нито първите, нито последните, на които са се случили такива неща, каквото аз преживях.

Лично за себе си аз си извадих изводи от рака, който имах, че никой не е застрахован от това какво ще му се случи – независимо къде стои в йерархията на обществото. Въпросът е как ще реагираш. Едни падат духом, други се борят, трети – живеят така, все едно не се е случило. Всичко е въпрос до самия човек. Никой не е готов за този момент – винаги сме неподготвени за най-лошото. Това, което ми се случи преди 2 години, не го намирам за недостатък, преживях малки препятствия, но животът продължава, за миг не съм си помислила, че няма да ме има на този свят. Аз имам цели и мисия в този живот.

Искам да живея,

защото има смисъл - веднъж заради семейството и децата си, втори път – заради работата, която имам, за всичко, което ще свърша занапред, за мечтите, които искам да осъществя. Да съм полезна за себе си, за род, за родина. За 3 години претърпях 2 операции и още ред други неща, но ставам и продължавам да работя.

- Защо 2 операции – нали веднъж оперираха бъбрека ви?
- Две са, защото тази година ме оперираха от перитонит, след това направих белодробна емболия – още по-тежки колизии изживях. Имала съм язва, която се е спукала. Тази операция не е по-лека от първата, която беше на бъбрека. След това имаше и други последствия – тромб ми запуши белия дроб. Пак ме завари на концерт това нещо.

- Кога ви оперираха от перитонит?
- От перитонит ме оперираха точно за Великден т.г. Нямах никакви оплаквания, а ако съм ги имала, не съм им обръщала внимание. Много боли. Имах шанса, че ми случи в София и веднага отидох във ВМА. Тя е тежка операция, но аз исках да се възстановя бързо. Ако дават 4-5 месеца, аз исках на втория месец да започна да работя. Така лека-полека тръгнах да пътувам. Много зависи от човека какво иска да постигне, колко му се живее, смисълът от това какъв е. Белодробният тромб пък е последствие от операцията от перитонит, така се предполага. Бях на концерт във Варна, стана ми зле, но издържах представлението. Задушавах се много. Първоначално имах болка в ребрата, което докторите отдаваха на невралгия. Бях тръгнала за Варна, но спрях в болницата в Шумен, където ми поставиха обезболяващи и след това продължих за морския град. В Шумен не можаха да установят какво ми има. За съжаление има много добри доктори, но им липсва апаратура, където могат да видят за какво става въпрос. След концерта веднага се върнах в София, лежах във Военна болница, имаше лечение.

Сега 6 месеца съм на терапия

и тогава ще видим докъде е стигнал тромбът. С препарати се разрежда кръвта, за да може това образувание да се разпадне.

- Сега пак ви намирам на път – не трябваше ли да се лекувате по-дълго време?
- Не мога да остана много време да лежа – другата мисъл ме гони – да отида да пея, това ме лекува мен. Хората и работата ме лекуват, това ми дава смисъл на живота. Господ все е милостив към мен и ме оставя на този свят, защото имам още недовършени дела в този живот. Дори при тези тежки диагнози, аз на десетия ден ставам и тръгвам, защото това ме зарежда. Сега ходя на изследвания всяка седмица, лекувам се, но паралелно с това си гоня работата. Много съм благодарна на д-р Симонова от Белодробната клиника във ВМА, на д-р Василевски също и на всички останали, разбира се, поклон пред тяхната работа. Всички сме толкова безсилни, когато сме зле, че наистина, ако няма кой да ти помогне, не знам как ще бъде. Благодаря на всички – от санитарки, до докторите. Радвам се, че ги има в България. Трябва да останат тук, за да лекуват нас, българите. Те спасяват човешки животи.

- По какви нови проекти работите в момента?
- През тези 2 години не мога да развия личното си творчество поради няколко причини. Но чрез “Фолклор ТВ” се старая да помагам на другите колеги-изпълнители. Опитвам се да ги покажем на нашите сънародници колко са талантливи и творят български фолклор. Оказа се, че през последните 2 години като че ли живея повече за другите и чрез тях. Това в същото време ме прави много духовно богата, чувствам се пълноценна. Когато човек се чувства потребен не само на себе си, а и на други хора, когато раздава – това лекува. Винаги вярвам в доброто, имам позитивни мисли, колкото и да си изнемощял от болка – вярвам, че утре ще е по-добре, ще си облека отново носията, ще запея, ще затанцувам... Непрекъснато живеех с тези мисли. Не съм желязна, разбира се, имало е моменти, когато изпадаш в отчаяние, но съм давала всичко от себе си мислите ми да са позитивни. Иначе, когато си поплаква човек, хленчи и се оплаква на другите, не е лошо, но не е за мен.

- Винаги ли сте били оптимистка или болестите ви направиха такава?
- По принцип съм оптимист –

до последно вярвам в доброто

и работя за него. Може би това ми помогна в тези тежки моменти. Приех болестите като изпитание. Не мога да кажа, че се страхувам от бъдещето в здравословен план, но в същото време не искам да ми се случва повече. Но да живея всеки ден в страх – не е за мен. В същото време знам че пак да ми се случи, ще се боря и какво ще ми помогне.

- Спазвате ли някакъв специален режим на живот след последната операция и здравословни премеждия?
- Нормално е след тези операции да се ограничаваш от някакъв вид храни – да не е люто, да не е препържено. Храня се по-здравословно, човек трябва да щади организма си, дори да не е болен. Когато ние не го пазим, нормално е той да ни предаде. Мога да посъветвам хората да си правят профилактични прегледи. Трябва да уважават организма си, това е нашата машина, трябва да се грижим за нея. Винаги сме много ангажирани, но поне веднъж в годината трябва да се ходи на преглед. Някакъв симптом, ако има, също да се отиде на лекар. Хубаво е по-рано да се овладяват нещата. Аз нямах никакви симптоми, когато ми откриха рака. Но не бях ходила на прегледи. Винаги съм била здрава физически. Дори и сега казвам, че съм здрав човек, така се чувствам. Докторите казват да живея по-спокойно, но аз изпитвам жизненост, имам нужда от друг живот. Разковничето е да чакаме хубавото и да вярваме в това. Сега имам приятелка, която е по болници – аз я успокоявам, че нещата ще се оправят. Когато човек е здрав, постига много неща. Оттам-насетне е всичко друго. Наистина здравето е най-важното нещо, след това е късметът. Когато ми се случиха тези неща, преди още да вляза в операционната, си мислех: “Боже, Господи – толкова съм давала и ще продължавам да давам – любов, щастие на хората чрез пеенето”. И мисля, че това се връщаше при мен, точно в този момент. Всеки човек вярва в нещо и трябва да се уповава в него. Все казвах на докторите – хайде по-бързо да започваме, че да се свърши, да се възстановя и да тръгна пак. Една работа трябва да се започне, за да се свърши – аз непрекъснато живеех с тази мисъл. Само питах колко дни ще стоя в болницата, ще ме пуснат ли за даден концерт, който имаме.

- На море ще ходите ли?
- Няма да ходя на море, нямам време. Тази година няма да отида на почивка – правим новата програмна схема, снимаме клипове за телевизията, много концерти имам през август, септември, октомври. Мен ме зарежда работата, почивката ме натоварва, защото все си мисля, че мога да свърша това или онова. При мен пеенето остана на заден план. Сега основното, с което се занимавам, е телевизията и Фондацията “Николина Чакърдъкова” - да помага на фолклора, на талантите. Да виждаш как от твоята любов и съдействие стават едни добри хора.

Едно интервю на Маргарита БЛАГОЕВА


Какво четем:

🔴 Голямата конкуренция се връща със Слави Трифонов, Рачков и Мария, БНТ - като нова

🔴 Луда любов между гимнастик и новото момиче в ансамбъла ни (СНИМКИ)

🔴 Говорителката на Борисов показа сензационна снимка на Каракачанов със синя каска: Така се идва на коалиционен съвет!

Източник: Блиц



Коментари



горе